О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
Гр.София, 21.09.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1314 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Х. против Решение № 13/ 10.01.2018 г. по гр.д.№ 592/ 2017 г. на Софийския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 78/ 20.06.2017 г. по гр.д.№ 1027/ 2015 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. Г. Т. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.21, ал.1 СК от 1985 г. /отм./- за признаване на изключителните собственически права на ищцата, на основание пълна трансформация на нейно лично имущество, върху следния придобит по време на брака между страните недвижим имот: апартамент № 13 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65231.914.173.3.16, със застроена площ от 96,04 кв.м., заедно с принадлежащите към него избено помещение № 13 и таванско помещение № 13 и 6,623% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавния поземлен имот, в който е построена същата. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна.
В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по обуславящи материалноправни въпроси в отклонение от задължителната и казуална практика на ВКС, което обуславя наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. Уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК тези въпроси са, както следва:
1. Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства?
2. Заявеното намерение за общо придобиване на имуществото лишава ли съпруга, вложил лични средства, да релевира в последващ исков процес твърдение за трансформация на лично имущество?
Изложени са и аргументи за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба- А. Г. Т. е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано, като при условията на евентуалност се иска обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Производството по делото е образувано по положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.21, ал.1 СК от 1985 г. /отм./- за установяване, че ищцата е изключителен собственик, на основание пълна трансформация на лично имущество, на придобития на 19.05.2005 г., по време на брака й с ответника, недвижим имот в [населено място], описан по-горе. В исковата молба са изложени твърдения, според които, макар и в нотариалния акт за сделката да било посочено, че имотът се закупува за цена в размер на данъчнака оценка /6 666,70 лв./, действителната продажна цена била в размер на 30 000 лв., заплатени с изцяло лични средства на ищцата, както следва: 5 000 лв., получени за дела й от наследствено движимо имущество и лични вещи на нейните родители; 25 000 лв., преведени от сестра й на 24.02.2005 г., представляващи продажна цена от наследствен недвижим имот в [населено място], [община]. В решаващите си мотиви, с които е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на така предявения иск, въззивният съд е приел, че е недопустимо установяване със свидетелски показания на продажна цена, различна от посочения в нотариалния акт, както е недопустимо по същия ред да се установява произход на средства за придобиването, когато се твърди същите да са от сделка, по която ответникът по иска за трансформация не е страна. Изложени са и съпътстващи мотиви, според които, щом намерението на съпрузите е било да придобият общо, „воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването”. Като резултат, формиран е извод, че действителната продажна цена е посочената в нотариалния акт /6 666,70 лв./, като твърденията за уговорена цена в по-голям размер, заплатена с лични на ищцата средства, придобити съобразно въпроизведените й по-горе твърдения, са недоказани предвид мотивираната от въззивния съд невъзможност да цени събраните свидетелски показания относно действителната цена и произхода на вложените за заплащането й средства.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение правни изводи, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Изводът на въззивния съд, според който е недопустимо в производството по иск за собственост на основание трансформация на лично имущество на единия съпруг, да се установява действителния размер на продажната цена посредством свидетелски показания, както и не може по този ред да се установява произхода на вложените средства, противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 86/ 04.07.2018 г. по гр.д.№ 2862/ 2017 г. на ІІ г.о., според което както действителната цена, така и произходът на средствата могат да се установяват с всички доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. Произнасянето на въззивния съд по втория поставен от касатора материалноправен въпрос /за възможността в последващ процес да се релевира твърдение за лична трансформация на лично имущество при заявено намерение за общо придобиване от съпрузите/ е в директно противоречие със задължителните указания, обективирани в т.4 от ТР № 5/ 2013 от 29.12.2014 г. по т.д.№ 5/ 2013 г. на ОСГТК, според които при придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество на основание чл.21, ал.1 и ал.2 СК от 1985 г. /отм./, респ. чл.23, ал.1 и ал.2 СК.
Предвид допускането на касационната жалба до разглеждане, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС сумата 41,60 лв. за разглеждане на жалбата.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 13/ 10.01.2018 г. по гр.д.№ 592/ 2017 г. на Софийския окръжен съд, по касационната жалба на Е. А. Х..
УКАЗВА на касатора, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 41,60 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: