Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
С о ф и я, 22 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 488/2008 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета, Част шеста от НПК.
Направено е искане от осъдения Г. Н. С., в момента в затвора Пазарджик, по чл.420 ал.2 от НПК за възобновяване на производството по ЧНД № 131/2008 г. по описа на Районен съд-Панагюрище поради неправилно приложение на материалния закон – основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на искането.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от процесуалният му представител, служебният му защитник адв. Вл. М. от САК.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Определението е законосъобразно.
Районният съд, след като е съобразил осъжданията на С. , индивидуализирайки ги по време на извършване, квалификация на деянията и времето на влизане в сила на отделните осъдителни присъди, правилно е приложил закона – чл.25 вр.чл.23 от НК и разпоредбата на § 90 от ПЗР на ЗИДНК /ДВ бр.92/02 г./, изхождайки и от залегналото в ТР № 1/2006 г. на ОСНК тълкуване на последната.
Безспорно е, че множеството престъпления на осъдения се намират в различно съотношение както на съвкупност, така и на рецидив, като значителна част от тях са били извършени при условията на опасен рецидив, което за периода на действие на чл.26 от НК от 08.08.1997 г. до 01.10.2002 г. не позволява групирането на отделните наказания и те следва да бъдат изтърпени отделно, но не повече от предвиждащото се максимално наказание лишаване от свобода за най-тежко наказуемото престъпление, извършено в този период. За влезлите в сила присъди след 01.10.2002 г., макар и при условията на опасен рецидив, е налице възможността за групиране, съобразно чл.2 ал.2 от НК, а така също и съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в посоченото по-горе Тълкувателно решение № 1 от 10.05.2006 г. по н.д. № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС във връзка с правилното приложение на тези законови текстове.
Районният съд е посочил, че както по времеизвършване и влизане в сила на присъдата по НОХД № 86/2001 г. на РС-Панагюрище, така и с оглед разпоредбата на чл.26 от НК в посочената редакция до 01.10.2002 г. не позволява групирането на това наказание с някое от осъжданията му от двете групи наказания, формирани от двете отделни съвкупности от множество престъпления. Тези му разсъждения са относими и за осъждането на С. по НОХД № 84/2001 г. на същия съд, тъй като деянието му, предмет на обвинението по това дело също е извършено в посочения период и присъдата е влязла в сила на 07.01.2002 г., т.е. преди редакция на чл.26 от НК, в сила от 01.10.2002 г., и когато не е действал § 90 от ПЗР на ЗИДНПК. При това положение, присъдите, които е следвало да бъдат изтърпени поотделно са две : съответно от 4 години и 2 години и 5 месеца лишаване от свобода. Групирането им с други наказания при условията на чл.25 вр.чл.23 от НК е допустимо, съгласно разбирането, вложено в ТР № 1/2006 г., когато се получава като резултат определяне на едно общо най-тежко за отделните деяния наказание, който, събран с наказанията, които следва да се изтърпят отделно поради извършването им при условията на опасен рецидив при редакцията на чл.26 от НК, действал в периода от 08.08.1997 г. до 01.10.2002 г., не е по-малък от сбора им. Точно това е сторил и Панагюрският районен съд, като е групирал наказанието по НОХД № 84/2001 г. на РС-Панагюрище с наказанията от втората съвкупност от престъпления, формирайки общо най-тежко наказание от 3 години и 2 месеца лишаване от свобода по посочените четири присъди, при което наказанието му от 2 години и 5 месеца лишаване от свобода по посоченото НОХД № 84/2001 г. няма да се изтърпява отделно от общото наказание за тази съвкупност и сборът на това общо наказание с наказанието по НОХД № 86/2001 г., което не може да се включи в никоя от двете съвкупности от престъпления, не е по-малък от сбора на наказанията, които осъденият следва да изтърпи при условията на § 90 от ПЗР на ЗИДНПК. Той остава да се изтърпи отделно само наказанието по НОХД № 86/2001 г. на същия съд от 4 години лишаване от свобода, което не може да бъде групирано с някоя от двете съвкупности от престъпления и е за извършено при условията на опасен рецидив престъпление, поради което осъденият неправилно възразява против законосъобразността на определението на Панагюрския районен съд. Искането му е незаконосъобразно и като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.426 вр.чл.354 ал.1 т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Н. С. от Панагюрище, в момента в затвора Пазарджик, за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила определение № 157 от 18.06.2008 г., постановено по ЧНД № 131/2008 г. на Районен съд-Панагюрище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: