Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
София, 26 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на трети ноември двехиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Юрий кръстев
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Борисилав Йотов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 474/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения С. С. Г. за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлото в сила въззивно решение № 187 от 14.04.2008 год. по ВНОХ дело № 182/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменена присъда № 205 от 12.11.2007 год. по НОХ дело № 804/2007 год. на Пловдивския районен съд.
В искането се твърди, че непроверяваното по касационен ред решение е постановено по съществени нарушения по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. в с чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите, довело до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинението. В условията на алтернативност се иска производството по делото да бъде възобновено, като решението бъде отменено и бъде оправдан по обвинението или наказанието бъде намалено по размер.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на чл. 347 НПК изцяло провери правилността на въззивния съдебен акт, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 205 от 12.11.2007 год. постановена по НОХ дело № 804/2007 год. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия С. С. Г. за виновен в това, че на 12.02.2007 год. в гр. П., в съучастие с В. К. М. и К. В. М. като съизвършител, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, направил опит да отнеме чужда движима вещ на стойност 7.61лв от владението на К. К. без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради кото и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и 4пр.2, във вр. с чл. 29 б.”а” и “б”, чл. 20 ал.2 и чл. 18 ал.1 НК го е осъдил на две години и единадесет месеца лишаване от свобода, а го е оправдал по обвинението да е извършил деянието след предварително сговаряне с подсъдимите В. М. и К. М. в условията на чл. 195 ал.1 т.5 НК, както и за сумата 950лв.
С въззивно решение № 187 от 14.04.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 182/2008 год. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата, като я е отменил в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършване на деянието в съучастие с подсъдимите В. М. и К. М. и оправдан по обвинението за предварителен сговор между тях, както и в частта, с която е признат за виновен в извършване на деянието и чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, като го е признал за виновен в извършване на деянието след предварителен сговор между тримата подсъдими и го е оправдал по обвинението за повреждане на прегради здраво направени за защита на имот.
Решението не подлежи на касационно обжалване и присъдата е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 ал.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяване на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно.
Посоченото от осъдения основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК е неоснователно. То се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници, довели до осъждането му по обвинението, без да е доказано по несъмнен и категоричен начин участието му в изпълнителното деяние. В този смисъл е изложеното съоражение, че при установяване на правнорелевантните факти първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на волята си, като погрешно е интерпретирал събраните доказателства, а въззивната инстанция е възприела този ненеправилен подход. Нарушения на задълженията на съдилищата по чл. 14 и чл. 107 ал. 5 НПК по делото не са допуснати.
Вътрешното съдийско убеждение по отношение на фактите, включени в предмета на доказване, а именно разбиването на жилището на пострадалия и опита да бъдат отнети вещите му от тримата подсъдими, не се основават на произволно възприети фактически положения, а на съвкупен анализ на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателствени материали, без нито едно от тях да е пренебрегнато или съдържащите се в него фактически данни да са извратени. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на св. С, дадени пред съдия в досъдебното производство и приобщени по надлежния процесуален ред към доказателствените материали по делото. Тя е непосредствен очевидец на деянието, възприела е тримата извършители и действията им по разбиването на входната врата на съседа си и е сигнализирала полицейските органи, а на следващия ден ги е разпознала. Липсват данни за съмнение в нейната обективност и добросъвестност. Показанията й не са изолирани, а са подкрепени от показанията на всички разпитани по делото свидетели, писмените и веществени доказателства, а отчасти и от обясненията на подсъдимите В. М. и К. М. , които са признали, че целта на посещението им в жилищния блок и разбиването на входната врата била извършването на кражба от предварително набелязания апартамент. Не са игнорирани като доказателствено средство и обясненията на подсъдимия С, който не е оспорил, че се е намирал в жилищния вход, където е задържан, но е поддържал, че не е участвал в деянието. Процесуалните правила при оценката на обясненията му, които са доказателствено средство, са спазени и след съпоставянето им с останалите източници на доказателства мотивирано са преценени като изолирани и отхвърлени като израз на защитна позиция.
При възприетата от кредитираните доказателства фактическа обстановка, че тримата подсъдими пристигнали в гр. П. с цел извършване на кражба, набелязали дома на св. К, разбили бравата на входната врата, но преди да успеят да изнесат вещи от него пристигнали уведомените от св. П полицейски служители, които на партера пред асансьора на стълбищната площадка задържали под. Г. , а по- късно и останалите двама подсъдими, които междувременно успяли да изхвърлят инструментите за разбиване, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като опит за кражба. Налице са всички обективни и субективни елементи от основния състав на това престъпление, както и приетите квалифициращи обстоятелства. Доколкото деянието незаконосъобразно е квалифицирано като извършено в условията на обикновено съучастие, вместо след предварително сговаряне и разбиването на патрона на входната врата е преценено едновременно като разбиване и унищожаване на вещта, при наличието на съответни протест и жалби, въззивната инстанция е отстранила нарушението.
Извън довода за осъждането му без доказателства, осъденият не поддържа други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори.
Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователен. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанция са проведени при спазване на процесуалните правила, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от кетегорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, които са основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В няколко съдебни заседания и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса и възможност да упражнят правата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими и допустими доказателства. Въззивната проверка за правилността на присъдата е извършена по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 НПК, като във въззивното решение, изготвено по реда на чл. 339 ал.2 НПК подробно са обсъдени всички доводи както на представителя на обвинението, така и на защитата относно авторството на деянието, правната квалификация и индивидуализацията на наказанията и са изложени убедителни съображения, поради които е прието, че са осъдени правилно.
Доводът за допуснато съществено нарушение по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.5 т.1 НПК, което е основание за изменяване на въззивното решение, също е неоснователен. Единственото конкретно съображение, поддържано в съдебно заседание в подкрепа на това оплакване е за явно несъответствие на наказанието със степента на обществена опасност на деянието, предвид ниската стойност на предмета на престъплението. Идентичен довод е поддържан пред двете решаващи съдебни инстанции, които са го обсъдили и при индивидуализацията на наказанието са взели предвид ниската стойност на инкриминираната вещ. На ниската стойност на приготвената за отнемане вещ е отдадено достатъчно наказателно правно значение, като обстоятелство, което смекчава наказателното положение и тя заедно със степента на осъществяване на намерението им е дала основание наказанията на тримата да бъдат индивидуализирани под предвидените за престъпленията минимуми. Във връзка с отноителната тежест на тези две обстоятелства следва да се посочи, че деянието е останало недовършено поради наличието на свидетел, който е сигнализирал полицейските органи, а квартирната кражба по начало не е деяние с ниска степен на обществена опасност, доколкото предварително не са имали информация какви вещи се намират в жилището и умисъла им е обхващал отнемането на всичко, преценено от тях като ценно. Поради тези съображения и с оглед на съдебното му минало, наличието на десет влязли в сила присъди за кражби и грабежи, извършването на деянието няколко дена след изтърпяване на поредното наказание от пет години лишаване от свобода за грабеж, допълнителното смекчаване на наказателното положение, както се иска осъдения, би било довело до явното му несъотвествие с личната му обществена опасност и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и искането му за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения С. С. Г. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 182 /2008 год. на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по делото въззивно решение № 187 от 14.04.2008 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: