РЕШЕНИЕ
№462
град София, 26 ноември 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1374 по описа за 2015г.
Производството е по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК и е образувано по подадена жалба от подс.П. срещу въззивно
изменително решение № 94/30.07.2015г. по ВНОХД № 87/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е изменена осъдителна присъда № 79/16Л0.2014г, по НОХД № 787/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
В жалбата на подс.П., подадена чрез защитата му, се релевират касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.З от НПК.
На първо място се претендира допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е довело до ограничаване на правата на подсъдимия, което е осъществено и пред двете съдебни инстанции.
Настоява се за порочна доказателствена дейност при установяване на фактите по делото. Следвало да се установи не само дали петте броя фактури, инкриминирани по делото , са неавтентични, а дали е имало основание да бъдат получени от изпълнителя по договора, като в тази връзка били важни показанията на свидетелите Е. Т. и К. Б.. Това свидетелстване било от значение за изясняване на субективната страна на деянието. Липсвал непосредствен разпит от съдилищата на тези свидетели, като бил нарушен принципа на равенство и състезателност в наказателния процес. Разпита по делегация не бил проведен от друг съд, което изисквало приложението на чл.281 ал.5 от НПК и съответно се изисквало съгласието на подсъдимия и неговите
защитници, което пък липсвало. Обосновава се тезата, че тези свидетели са били предубедени и враждебни, както и заинтересовани. Защитата развива съображения относно характера на производство, насочеността му срещу длъжностно лице от [община], в която връзка бил насочен и разпита на свидетелите, германски граждани.
Оспорва се определение на съда от първата инстанция от 16.10.2014г., с което отменено друго такова за допускане на разпит чрез използване на видеоконференция, неосъществена по технически причини. Включването на проведения разпит по делегация съставлявал нарушение на принципа на равенство и състезателност по смисъла на чл. 18 от НПК и на чл.6, параграф 3, буква „д“ от ЕКЗПЧОС . Тези нарушения според защитата довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, като неговото осъждане било мотивирано с негодни доказателства. Защитата обосновава касационната си теза с липсата на възможност за поставяне на определени въпроси към свидетелите, включващи пълномощията на подс.П., подпис на св.Е. за подизпълнител от 23.09.2009г., относно инженер В. К. дали същият е бил служител или представител на „П. П.“ ГМБХ, относно получаване на пари от това лице от сметка на немската фирма в „Асетбанк“, относно подизпълнители по договора , относно инженер Кеглер, М. В. и дали тези лица също са служители на фирмата. Позовава се на липсата на възможност за поставяне на въпроси относно проведени електронни кореспонденции между подс.П. и В. във връзка с номер на фактура 20090042, между Е. и подс.П..
Тези въпроси били важни, за да се установяло, че подс.П. не е присвоил сумите по същото , а се е разпореждал с тях в изпълнение на указанията на упълномощителя си.
Защитата настоява, че е нарушен чл.118 ал.1 от НПК по отношение на показания в качеството на свидетел на Б., която била и повереник на [община] в досъдебното производство, като представила и пълномощно.
Правото на защита на подс.П. било нарушено и при отказ на първостепенния съд да призове в качеството на свидетели лицата О. Х. , Щ. И. и В. Х., макар да имало договор от 05.05.09r. между „П..П. ГМБХ“ и „ИБ Х.“, като тези нарушения не били отстранени от въззивната инстанция.
Изводите на съдилищата относно качеството на извършената и предадена работа по договора за проектиране били направени при липсата на доказателства, не било отговорено чия е причинената щета, инкриминирана с обвинението, като се поставя въпрос дали тя е за [община], която разполагала с осъдително решение срещу немската фирма „П..П. ГМБХ“ за същата сума или пък имало присвояване на парични суми, които са били изплатени от общината на изпълнителя.
В жалбата се твърди и нарушение на материалния закон съгласно т.З от Постановление № 8 от 28.12.1978г. на Пленума на ВС. Следвало да се приспадне сумата от 149 094.60лв., изплатена на немската фирма на 13,08.2009г. и представляваща данък добавена стойност. В предмета следвало да се включи само действително получената сума без правно основание , но не и сумите удържани за данък и други отчисления.
На последно място се твърди, че наложеното наказание от въззивната инстанция е явно несправедливо, като не било съобразено съотношението между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
Иска се отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото на съда от първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Алтернативно се иска да се приложи материалния закон, като се приспадне сумата от 149 094.60 лв. от предмета на престъплението и да се намали наказанието на подс.П. на минимума от 3 години лишаване от свобода, предвиден за престъплението по чл. 212 ал.4 от НК, като се отложи неговото изтърпяване по реда на чл. 66 от НК.
В съдебното заседание прокурорът от ВКП заявява, че не са допуснати нарушения, като иска да се остави без уважение касационната жалба, а решението в сила. Били положени от съдилищата необходимите грижа и старания за осигуряване на доказателства, които били достатъчни за да се направи извод за виновността на дееца. Била извършена правилна оценка на доказателствата.
Подс.П. се явява в съдебното заседание, представлява се от защитници, които поддържат касационната жалба по посочените в нея три основания. Било допуснато нарушение и на чл.14 от НПК, тъй като съдът не бил отчел обективното, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Настоява за необходимостта от разпита на свидетелите за участието им в преговорите, конкурса и в изпълнението на сключения и изследван по делото договор. Подсъдимият бил лишен от възможността да се събират оправдателни доказателства, за разпит на двамата свидетели, немски граждани, които били премълчали и затаили истина ,с цел да защитят полученото от тях плащане по сключен договор за обществена поръчка от [община]. Процесуално нарушение съставлявал и отказът да се проведе разпит на двама свидетели, немски граждани, които били подизпълнители на главния изпълнител.
Поради това двата съдебни акта били постановени при непълнота на доказателствата относно обективната и субективната страна на престъплението, дължаща се допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на поде. П. на защита.
Иска се отмяна на обжалваните съдебни актове и връщане на за ново разглеждане от друг състав, както и произнасяне по наложена забрана на подс.П..
В лична защита подс.П. поддържа казаното от защитата си и моли за оправдателна присъда.
При последната си дума също моли за оправдателна присъда.
Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
Касационната инстанция не намери допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.
По начало тази инстанция не е съд по фактите и при произнасянето си е обвързана от тях. Разбира се, претендират се процесуални нарушения, свързани с доказателственото обсъждане от страна на съдилищата по същество.
Безспорно по делото е установено наличието на проект: „Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект: „Изграждане на ПСОВ, инженерна инфраструктура за отпадни води /битово-фекални, дъждовни и производствени/ и реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа за питейна вода в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]“ за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007 година – 2013 година“ и изготвяне на тръжна документация за провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки по същия проект“. По тази процедура бил сключен договор на 25.02.2008 година в [населено място] обл.Пловдив, на основание чл.2 ал.2 т.2 от НВМОП за предоставяне на консултантски услуги между Община – С., представлявана от кмета -свид. М. Д. Й. и свид. П. С. П. .
Няма спор по делото, че с този договор бил изпълнен и въз основа на това изпълнение е била улеснена работата на общинския съвет в [населено място] и съответно кмета на населеното място в желанието им общината да кандидатства за техническа помощ за финансиране на работен проект за изграждане на канализация за обратни води и пречиствателни станции към тях в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] по Оперативна програма „Околна среда 2007 година – 2013 година“. Не се спори, че този проект е бил предназначен да подпомогне общинската администрация на Община – С. за изготвянето на качествен и пълен инвестиционен проект, с който да се кандидатства за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007 година – 2013 година“ в размер на над 20 000 000 евро, като в същото време се извърши преглед и при възникнала необходимост, да се извърши подобрение или пък доработване на съществуващите проекти на водоснабдителната и канализационна мрежи, изработване проекти за строителство на ПСОВ и ВиК мрежа с цел да бъде постигнато високо ниво на синхронизиране на тръжните процедури с нормативните и технически изисквания. Няма също така спор, че цел било и изпълнение на изискванията на Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на отпадъчни води от населените места до 31.12.2014 година за всички агломерации с еквивалент жители от 2 000 до 10 000 жители, в каквито граници било и населението на [община].
По делото безспорно е установено, че този проект е изпратен на МОСВ, бил одобрен и сключен на 12.01.2009 година в [населено място] между МОСВ и Община -С. бил сключен „Договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007 година – 2013 година”, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност“ с последно, крайно наименование на проекта: „Техническа помощ за подготовка на проект за „Изграждане на ПСОВ, инженерна инфраструктура за отпадни води /битово-фекални, дъждовни и производствени/ и реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа за питейна вода в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]“ за финансиране по приоритетна ОС 1″ по Оперативна програма „Околна среда“, на стойност в размер на 1 980 000 лв. без ДДС, като били определени и съответните разходи по изпълнението по отделни параметри, включващи и одит, също така разходи за информираност. Бил уточнен начина на осигуряване на средствата и на предоставяне – авансово, междинни плащания и окончателни плащания.
Не съществува спор и относно организирания и проведен търг съобразно Закона за обществените поръчки с посочения по делото предмет: „Цялостно проектиране на обект: „Изграждане на ПСОВ, инженерна инфраструктура за отпадни води /битово-фекални,дъждовни и производствени/ и реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа за питейна вода в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място]“. Не възникват неясноти относно действията на подс.П. и упълномощаването му като представител на търговско дружество, в което управител била и неговата съпруга, от страна на германските граждани, свидетели по делото – Т. Е. и свид.Б. К.. Провеждането на тръжната процедура също е изяснено по делото, както и участието на подс.П. и неговата съпруга като представители на различни немски фирми, а също така и спечелването на този търг от „П.П.“ ГМБХ.
Предложената и приета цена на този проект била 1 754 612 лв. без ДДС, 2 105 534 лв. с ДДС, срокът на изпълнение бил в рамките на 120 дни.
Съдилищата с основание са приели за безспорно, че на 20.02.2009г. в [населено място] немските граждани Е. и Б. , като управители на „П.П.“ ГМБХ, съставили пълномощно за разработването на областите и за извършване на юридически значими дейности , което било нотариално заверено от нотариус в Германия, и упълномощили поде.Р. П., като представител и управител на [фирма], за разработване на областите и извършване на юридически значими дейности – да посредничи при сделки , да води преговори, да подава молби за получаване на всички необходими документи и да ги получава, да съгласува необходимите преговори по договора за получаване на поръчките с участващите страни. Приели също така, че с това пълномощно двамата немски граждани,управители на спечелилото търга немско дружество дали съгласието си подсъдимият Р. П. да възлага на оторизираните лица същите задачи и задължения, като всички предстоящи договори следвало да станат правно валидни с писменото им приемане от „П. и П.ГМБХ“ , или при представяне на заверено от нотариус пълномощно, което да даде правомощия на подс.П. за това, като първото пълномощно било валидно за България.
Няма спор по делото, че на 24.02.2009 година в [населено място] немският гражданин Т. Е. с подсъдимия Р. П. посетил Финансов център „Ц. Освободител“ на „Ю. и Е. Д. България“ и сключил договор за разплащателна сметка в български лева, с оглед на спечелването на търга и бъдещите разплащания по обществената поръчка с [община]. Не се спори и по това, че немският гражданин на този ден съставил пълномощно, което било нотариално заверено от нотариус в [населено място], с което упълномощил подс.П. да го представлява пред същата банка като открива банкови сметки на негово име и на името на „П.П.ГМБХ“-гр.Хале, извършва всички позволени банкови операции с откритите банкови сметки в лева и валута, да тегли и да внася суми, да нарежда банкови преводи и други банкови операции, без ограничение в размера на теглените и нарежданите суми и в броя на тегленията или нарежданията; да закрива сметките; да изисква и получава банкова поща, извлечения от банковата сметка; да съставя, подписва, подава и получава от името на немския гражданин Е. и от името на немската фирма всички необходими документи, както и да учредява банкови гаранции за участие и изпълнение. Няма спор относно посещението на [населено място] и сключването на договора на 27.02.2009г. чрез пълномощник- подс.П. , между [община] и немската фирма.
Не възниква никакво съмнение относно естеството на договора и предвиденото в него авансово плащане, текущо и окончателно разплащане по договора. Няма съмнение, че е била посочена банковата сметка на изпълнителя „П.П. ГМБХ“ Германия в „Ю. и Е. Д. България“.
Откриването на друга сметка от поде .П., който си послужил с пълномощно от 02.03,2009г., също не е спорно.
Касационната инстанция намери също така, че по делото не се спори за начина на превеждане на сумата от 1 044 999.60 лв. Подс.П. се е постарал парите на [община] по сключения договор — авансово плащане с фактура от 27.02.2009г., междинно плащане с фактура от 22.06.2009г. и за сумата от 150 000лв. с фактура от 27.04.20 Юг., да бъдат преведени не в откритата сметка от немския гражданин Е.,а в откритата от него сметка в „И. А. Б.“.
Безспорен е и основният факт по делото – превеждането на цялата сума е станало с представяне на фактури с №20090042/27.02.2009г. и с № 20090043/22.06.2009 , в която технически е бил пренесен подпис на свидетеля Т. Е. и с фактура № [ЕГН]/27.04.2010, която подс.П. съставил и подписал сам. Превеждането на парите е извършено в банкова сметка и в банка, за която немските граждани Б. и Т. не са били уведомени и не им е била известна, различна от предложената в договора с [община].
Не се спори по делото, че [община] не е получила по договора насрещна престация – изпълнение на възложената обществена поръчка. По делото детайлно е изследвано движението на паричните средства от откритата от подс.П. сметка в „И. А. Б.“, взаимоотношенията с дружеството и „Инженерно бюро Х. УГ“ от [населено място], Германия, представлявано в България от [фирма], чиито управител била съпругата на подс.П..
Съдилищата не могат да бъдат упрекнати в неглижиране на детайлите по всички относими към делото и обвинението факти, прецизно и в съответствие с предмета на доказване са изяснявали обстоятелствата, включени в обвинителния акт.
Показанията на квалифицираните от защитата като враждебни свидетели, немските граждани Б. и Е. са били получени по съответния правен ред, по делегация. Всъщност защитата ги оспорва като получени и събрани пред несъдебен орган, като депозирани по време на досъдебно производство. Процедурата по получаване на свидетелски показания от тези две лица е в съответствие с процесуалните норми на страната, която изпълнява поръчката за разпит по делегация и в това отношение молещата страна, в случая българските съдебни власти , не могат да бъдат упреквани. В чл.З т.1 от приложимата ЕКВНВ (обн.ДВ бр.8/24.01.1995г., изм. ДВ бр.94/22.10.2001г.),изрично установява, че замолената страна ще изпълни по реда, определен в нейното законодателство всяка съдебна поръчка по наказателно дело, която е изпратена до нея от съдебните власти на молещата страна с цел извършване на следствени действия , в случая разпит на двамата немски граждани Б. и Е. в качеството на свидетели.
Настоява се, че релевираното процесуално нарушение е основано на обстоятелството, че делегацията е следвало да се извърши от съд, а не от полицейски орган. Тя е извършена по нареждане на прокурор от полицейски орган и в съответствие с процесуалните норми на германското законодателство, в случая няма допуснато нарушение от българските съдилища.Чл.17 от конвенцията изрично подчертава, че доказателствата, предадени в изпълнение на този международноправен акт, не се нуждаят от никаква форма на легализация, в случая и на признаване.
Няма нарушение на чл.281 ал.10 от НПК, който не указва от кой орган на замолената страна е следвало да се извърши разпита. Приравняването на извършения разпит по делегация на такъв по нормата на чл.281 ал.4 от НПК е интерпретация на тезата на защитата, но не и на закона. Касационната инстанция не намери конкуриращо се приложение на двете норми в полза на втората, основанието по ал.10 е самостоятелно. Невъзможността двамата свидетели да бъдат разпитани от съдилищата по същество е продукт на техническа несъвместимост на системите, използвани за видеоконферентна връзка и не може да бъде определено като процесуално нарушение. Показанията на тези, определени от защитата като враждебни, свидетели, обаче се подкрепят от показанията на свидетелите В., Г. Б. и св.Е. Б.. Фактите, които са потвърдили по време на разпита по делегация, са били поддържани и при срещата си с представителите на [община]. Не съществува процесуална възможност тези показания да бъдат изключени от доказателствената съвкупност и те следва да бъдат ценени на общо основание, включително и през призмата на защитната теза за възможна заинтересованост, но без да се възприема неистинност. Такава заинтересованост съдилищата с основание не са открили, свидетелите не отричат за получените от тях 75 000 евро, представляващи половината от авансовото плащане, внесени в брой от поде.П. по сметката по договора в „Ю. б. и Е. Д. България“ и съответно наредени по сметката на немската фирма в Германия.
В тези показания са дадени отговори на основните въпроси, поставяни от защитата и в този аспект неоснователно се претендира ограничаване на правото на защита. Свидетелите заявяват проверимите и проверени факти, че не са упълномощавали дееца да извършва финансови операции по договора,нито да сключва договори от името на двамата свидетели и тяхната фирма, нито са сключвали договор с фирмата, представлявана от съпругата на подс.П., не са издавали фактурите, по които са преведени плащанията от [община] и в действителност не са получили нито едно пряко плащане. Водени разговори за поемане на известни поръчки от инженерното бюро Х., в което са участвали и лица на име Х. и И., далеч не означава подписване на договор и това е отречено – така св. Б. на л.63 от т.З, д ос-п-во.,така св.Е. – л.76 от т.З-ти, дос-п-во.
Въпросите и свидетелите , липсата на чийто разпит се основава защитата при претенцията си за ограничаване правото на защита, можеха да имат своето основание и аргумент за такова процесуално нарушение, ако не бяха известните по делото факти-двамата свидетели Б. и Е. не са знаели за открита сметка в „И. А. Б.“ и това с положителност е вярно, тъй като не би се наложило подс.П. да внася в брой суми по откритата и известна на двамата немски граждани сметка в „Ю. Б. и Е. Д. България“. В никакъв случай не е било необходимо да се съставят неистински документи с техническото пренасяне на подпис на св.Е., ако целта е била единствено да се заплатят средства по изготвяне на части обществената поръчка от дружеството, чиито представител и собственик е била съпругата на подс.П., ако това е било известно на Е. и Б.. Използването на неистинските документи, в случая и трите фактури и ползването на сметка, различна от тази в договора с [община], потвърждава само верността на показанията на св.Б. и Е., независимо от тяхната хипотетична заинтересованост. Правното основание за получаване на сумата от 1 044 999.60лв. е можело да бъде само наличието на фактура, издадена от св.Е. или Б., а такава не е била издадена. Следователно сумата на три пъти е била заплатена без правно основание. Подс.П. е заблудил длъжностните лица в [община], че е налице документ, който привидно е издаден от автора му, фактура съгласно договора между общината и „П.П. ГМБХИ Германия. Това ги е мотивирало да наредят преводите на сумите в банка, различна от тази, в която св.Е. е открил сметка. Ако тази сметка е била известна на немските граждани Е. и Б., то не е било необходимо превода на 75 000 евро да се извърши двуетапно, чрез теглене в брой от сметката в „И. А. Б.“ и внасяне в брой в „Ю. б И Е. Д. България“. Правната и житейска логика неумолимо обосновават обвинителната теза, която е възприета от съдилищата по същество и не позволяват да бъдат възприети защитните възражения.
Друг е въпросът, защо е допуснато от длъжностните лица в [община] превод в банка, която не е посочена в договора за възлагане на обществената поръчка, но това е извън предмета на доказване, а демонстрацията на познанства в [община] от дееца и наличието на различни копия от договора на разположение на общината дава един възможен отговор, който не е релевантен на фактите, по които се дължи отговор в това производство и с този подсъдим. Впрочем ярка илюстрация на това е договорът в т.27,л.21, в чл.37 на който е посочена сметка в „И. А. Б.“, като този договор е с дата от 27.02.2009г., а сметката е открита през месец март. Допуснатата замяна в този договор е един красноречив пример за поведението на подс.П. в ущърб на свидетелите Е. и Б., за липсата на тяхното знание.
В едно наказателно производство е достатъчно да се съберат доказателствата, които дават ясен и категоричен отговор на въпросите относно предмета на доказване, а не всички възможни, и това е сторено напълно добросъвестно от решаващите инстанции. Дадените отговори са прецизни и задълбочени, въззивната инстанция и самостоятелно е дала дължимите отговори на направените възражения, като успоредно с одобрението на изводите на съда от първата инстанция е направила и собствен анализ на доказателствената съвкупност.
Съдилищата са дали отговор на въпросите за естеството на разпоредителните действия на подс.П. и защо преведената сума на „П.П ГМБХИ Германия не може да бъде изключена от предмета на престъплението. Този отговор е убедителен и следва да бъде споделен изцяло. Деецът е демонстрирал умисъл за своене на цялата сума с представянето на трите неистински документа, установил е фактическа власт върху целия предмет и се е разпоредил изцяло без знанието на собствениците на „П.П. ГМБХ” Германия, изпълнители на договора с [община] по обществената поръчка. Дали е целял спечелването на време или е искал да активира частично изпълнение на обществената поръчка, е без правно значение, след като в негова фактическа власт и безконтролно от страна на свидетелите Е. и Б. към този момент е била налице сума от 894 999.60лв. Действията на подс.П. са показателни относно неговите намерения и умисъл, те ги обективират по един несъмнен начин и предвид на това касационната инстанция намери, че материалният закон е приложен правилно, възраженията в тази връзка са неоснователни. Такова е и възражението, което се позовава на точка 3 от ППВС № 8/78г., тъй като извършените преводи включват данък добавена стойност, който се заплаща от наредителя и се включва в общата стойност. Той преминава в партимониуима на получателя, който при правомерно развитие на отношенията между двете страни по договора следва да е „П.П. ГМБХ“ Германия. За [община] възниква , но само при правомерно, нормално развило се правоотношение между страните, правна възможност за приспадане на платеният от тях данък, тоест на данъчен кредит, тоест ако има изпълнение на договора. В случая е важно обстоятелството, че платената сума като данък добавена стойност не е останала на разположение на общината, срещу цялата платена сума, ведно с ДДС, не е получена насрещната дължима престация, а с тази сума се е разпоредил изцяло подс.П., а не „П.П. ГМБХ“ Германия, договорът не е изпълнен и поради това вредата включва цялата сума. След като насрещната страна по сделката, немската фирма, не е получила сумата, която и се дължи по договор, разпореждането на подс.П. с тези пари представлява своене, намерението за това се е изразило в описаните действия, а начина на разпореждане, включително дори и заплащането на данъци, не променят естеството на придобитите по престъпен начин средства. Изборът на начини за прикриване на извършеното своене на парите, които не се следват на подс.П., който ги е поставил изцяло под своя фактическа власт, включително и с изплащане на суми по привидни договори, в които може да е включен данък, не може да се отрази на основния факт – присвоената в цялост парична стойност, и да промени размера на настъпилата за [община] вреда.
Материалният закон е приложен в съответствие с рамката на обвинението, възможността за приемане на съставомерни признаци от правна квалификация по по-тежко наказуемо деяние е преклудирана с изменителното въззивно решение, по което не е постъпил надлежен протест. Инстанциите по същество са съобразили всички налични обстоятелства по делото, като въззиввната конкретно в съответствие с корективните си правомощия в крайна сметка е наложила наказание под средния размер, при превес на смекчаващите над отегчаващи вината обстоятелства, макар това изрично да не е посочено. Касационната инстанция намери, че тъй като деянието е следвало да се преценява и наказанието да се съобразява със значителни по относителна тежест отегчаващи вината обстоятелства – а това е неполучаване на насрещната престация, изготвена обществената поръчка, съпътстващото забавяне до невъзможност за изпълнение на приоритетен в екологично отношение за населението на [община] проект и създаване на здравословна среда, то крайният определен размер на наказанието следва да се прецени като снизходителен.
Допълнителни и основателни аргументи по предложеното оспорване на приложението на материалния закон, както и за намаляване на размера наказанието, този касационен състав не откри. Причинените съпътстващи вреди, изразили се в критично намаляване на доверието на обществото към способността администрацията да реализира проекти в полза на гражданите и разумно да ползва обществени средства, не позволяват да се премине към исканото намаляване на наказанието, а още по-малко към приложението на института на чл.66 от НК. Деецът е проявил упоритост, обществените средства, които е присвоил, са в един твърде значителен размер и причинената вреда не е възстановена или заместена. Цитираното от инстанциите решение по заведеното от общината гражданско дело трудно би могло да удовлетвори претенциите на общината и да ги възмезди, още повече, че вредата е настъпила от престъпно поведение на подс.П., което пък оставя открита възможността по чл.ЗОЗ от ГПК за немската страна.
Касационният съдебен състав прие, че липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което в цялост следва да бъде оставено в сила.
С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 94/30.07.2015г. по ВНОХД № 87/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: