4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр. София, 08.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1554 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] /погрешно посочено [фирма], ЕИК[ЕИК]/ чрез управител Х. И. Щ. с вх. № 1772/17.03.2014г. и частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] и [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. М. срещу определение № 401 от 04.03.2014г. по в. ч. т. дело № 227/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
С обжалваното определение въззивният съд е постановил следното:
1/ оставил е без разглеждане частните жалби с вх. № 2144/24.01.2014г. от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] и с вх. № 2373/27.01.2014г. от „Е.-маслодайни градини“, [населено място] в частите им, с които се обжалва определение № 1791 от 04.10.2013г. по т. дело № 41/2013г. на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането на ответниците за преминаване към разглеждане на спора по общия исков ред, и е прекратил производството по настоящото ч. в. т. д. № 227/2014г. по описа на Апелативен съд П. в тази негова част като недопустимо;
2/ потвърдил е определение № 1791 от 04.10.2013г. по т. дело № 41/2013г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането на ответниците за прекратяване на делото поради наличие на арбитражна клауза.
„Частните касационни жалби” в частта срещу определението в първата му част, с която са оставени без разглеждани частните жалби на ответниците срещу определението на първоинстанционния съд, с което е отказано преминаване към разглеждане на спора по общия исков ред и прекратяване на производството в посочената част, имат характер на частни жалби по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Частните жалбоподатели релевират доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че определението не преграждало по-нататъшното развитие на производството. Поддържат становище, че с определянето производството да се развива по специалния ред на Глава 32 ГПК е прекратено производството по делото по общия ред.
„Частните касационни жалби” в останалата им част /срещу определението във втората му част, с която е потвърдено първоинстанционното определение за оставяне без уважение на искането на ответниците за прекратяване на производството поради наличие на арбитражна клауза/ имат характер на частни касационни жалби по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] чрез процесуалния си представител адв. М. И. З. оспорва частните касационни жалби по съображения, изложени в писмени отговори.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
По частните касационни жалби на тримата ответници:
Частните касационни жалби на ответниците са процесуално недопустими. Обжалваното определение на въззивната инстанция в частта, с която е потвърдено определение № 1791 от 04.10.2013г. по т. дело № 41/2013г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на ответниците за прекратяване на делото поради наличие на арбитражна клауза, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на т. 1 на посочената правна норма предвижда обжалваемост на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е отказано прекратяване на производството поради наличие на арбитражна клауза, няма характер на посочения в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт, тъй като не прегражда развитието на делото.
Обжалваното въззивно определение не е от категорията и на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради това, че с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Определението– предмет на настоящата частна касационна жалба не отговоря на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В посочения смисъл е Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 9в.
Поради недопустимост на частните касационни жалби същите следва да бъдат оставени без разглеждане.
По частните жалби на тримата ответници:
За да остави без разглеждане частните жалби на ответниците срещу определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на ответниците за преминаване към разглеждане на спора по общия исков ред, въззивният съд, е приел, че същите са недопустими поради това, че обжалваното определение на първата инстанция не е съдебен акт от посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е предвидена изрично възможност за неговото обжалване. Съдебният състав се е аргументирал и с разпоредбата на чл. 369, ал. 2 ГПК, предвиждаща обжалване само на определението, с което съдът приема, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред.
Обжалваното определение е правилно. Определенията на първоинстанционния съд подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако са от категорията на предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове: определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т. 2/. Определенията, които не преграждат развитието на делото, както и тези, за които законодателят не е предвидил изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се извършва в производството по обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава правният спор по същество.
Изводът на Пловдивски апелативен съд, че определението, с което е оставено без уважение искането на ответниците за преминаване към разглеждане на спора по общия исков ред не попада сред категориите актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, е законосъобразно. Определението не въздейства преграждащо върху по-нататъшното развитие на делото – делото продължава по реда на специалното производство по търговски спорове, регламентирано в Глава 32 ГПК. Законодателят е предвидил изрична обжалваемост само на определението, с което съдът приема за основателно възражението за разглеждане на спора по общия ред /чл. 369, ал. 2 ГПК/. По аргумент за противното от посочената правна норма определението, с което е оставено без уважение искането за разглеждане на спора по общия ред, не подлежи на обжалване.
Като е приел за недопустими частните жалби срещу посоченото определение и е прекратил производството по тях, въззивният съд е приложил правилно закона, поради което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски на частните жалбоподатели не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните касационни жалби на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] /погрешно посочено [фирма], ЕИК[ЕИК]/ и частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] и [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу определение № 401 от 04.03.2014г. по в. ч. т. дело № 227/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1791 от 04.10.2013г. по т. дело № 41/2013г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на ответниците за прекратяване на делото поради наличие на арбитражна клауза.
В посочената част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 401 от 04.03.2014г. по в. ч. т. дело № 227/2014г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която са оставени без разглеждане частните жалби с вх. № 2144/24.01.2014г. от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] и с вх. № 2373/27.01.2014г. от „Е.-маслодайни градини“, [населено място] в частите им, с които се обжалва определение № 1791 от 04.10.2013г. по т. дело № 41/2013г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която съдът е оставил без уважение искането на ответниците за преминаване към разглеждане на спора по общия исков ред и е прекратил производството по ч. в. т. д. № 227/2014г. по описа на Апелативен съд П. в тази негова част като недопустимо.
В посочената част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.