Р Е Ш Е Н И Е
№ 463
гр. София, 15.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на тринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 696 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение от 10.05.2006 г. по гр. д. № 34/06 г. Районен съд гр. М. е признал за установено по отношение на А. И. М., М. З. А. и И. Я. Г., че И. Г. И. е собственик на имот № 6* с площ 9.462 дка и на имот № 6* с площ 1.81 дка от помощния план за земеделските имоти, изготвен върху действуващия кадастрален и регулационен план на гр. М., оцветени в жълто към скица на в. л. Джонова, неразделна част от заключение от 08.03.2006 г.
С решение от 13.11.2007 г. по гр. д. № 271/07 г. Окръжен съд гр. М. е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от И. И. .
О. по касация М. А. , И. Г. и А. М. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 218а ГПК /отм./и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че с оглед твърденията на ищеца заявени в исковата молба и уточненията и, се поддържа искане за установяване правото на собственост към настоящия момент по отношение на имоти № 6* и № 6* затова правното основание на иска е чл. 97 ГПК /отм./. Ищецът не установил че процедурата по възстановяване на земеделските земи е приключена с положително решение в негова полза. Затова той не се легитимира като собственик на двата имота към настоящия момент.
В касационната жалба се твърди, че искът е разглеждан многократно от съда който трябвало да му разясни че няма основание да предяви иска си. Затова претендира да му бъде възстановена внесената от него държавна такса както и че не дължи заплащане на разноски на ответниците.
Жалбата е неоснователна. За да се легитимира като собственик на бивш земеделски имот, е необходимо имотът да е бил възстановен на касатора с решение на ОСЗ. Съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ, ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от ОСЗ. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост към настоящия момент и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Касаторът не разполага с влязло в сила решение за възстановяване на земята, затова законосъобразно въззивният съд е приел че преди приключване на процедурата за възстановяване той не може да се легитимира като собственик на посочените имоти към настоящия момент и не може и да защитава правото си по съдебен ред чрез иск по чл. 97 ГПК /отм./. С оглед заявените позиции на страната в процеса, не се касае до иск по чл.14 ал. 4 ЗСПЗЗ.
С жалбата касаторът претендира за връщане на внесените от него такси за производството и иска отмяна на решението в частта за разноски. Доводите са неоснователни. Видно е от данните по делото, че ищецът е предявил срещу ответниците установителен иск за собственост по отношение на пет имота, като наследник на И. С. С нот. акт № 97 от 18.03.1915 г. И. С. бил признат за собственик въз основа на давностно владение на имоти, включително и на нива в м. „Р” с площ 10.5 дка. През 1921 г. купил и нива от 4 дка в същата местност. С решение № 26 от 23.12.1992 г. ОСЗ гр. М. отказала да възстанови земеделските земи с план за земеразделяне, тъй като имотите се намират в регулацията на града и ще бъдат възстановени в реални граници. Ответницата М. А. е наследник на Д. Д. който с нот. акт № 84 от 21.13.1950 г. купил от Г. Ц. 1.8 дка в м. „Р”, цялата с площ 3.6 дка. Останалата част от имота била купена от С. И. , наследодател на И. Г. , с нот. акт № 83 от 1950 г. ОСЗ гр. М. отказала и на тях възстановяването на земеделската земя, тъй като имотите се намират в регулация и ще бъдат възстановени по чл. 18ж ППЗСПЗЗ вр. с чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ. Ответницата А. М. е наследник на Е. М. По отношение на нея ОСЗ гр. М. постановила отказ за възстановяване на имот от 3 дка в м. „Р” на основание чл. 10б ЗСПЗЗ и с решение № 26 от 07.04.2000 г. на наследниците било определено обезщетение. С техническа експертиза е изяснено, че наследствените имоти на ищеца са идентични със съществуващите сега имоти № 6* с площ 9.462 дка и № 6* с площ 1.810 дка. Наследствените имоти на ответницата М били идентични с № 6* и № 6* с обща площ 1.9 дка, а имота на И. Я. бил № 6* с площ 1.741 дка.
Задължение на съда е да посочи правното основание на иска, но то се определя въз основа на фактите посочени в исковата молба от страна на ищеца и искането му. Съдът не може да лиши ищеца от възможността да подаде искова молба и тогава, когато искът е преждевременно предявен, или по отношение на имоти, за които в последствие се отказва да претендира, а провеждането на процеса е свързано със заплащане на държавни такси и разноски. Действително, исковата молба е подадена през 1999 г., но ищецът многократно е уточнявал основанието на иска си и имотите за които претендира и едва през 2006 г. е уточнил имотите за които твърди че е собственик. В този период съдът е извършвал съдопроизводствени действия и по искане на страните е събирал доказателства, включително и като е назначавал експертизи. Затова, с оглед разпоредбите на чл. 53 и чл. 58 ГПК /отм./, внесената държавна такса не подлежи на връщане. От друга страна, съгласно чл. 64 ал. 2 ГПК /отм./, на ответниците се дължи заплащане на разноски от страна на касатора, тъй като са направили такива във връзка с неоснователната претенция на ищеца по отношение на тях.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 13.11.2007 г. по гр. д. № 271/07 г. на Окръжен съд гр. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: