Р Е Ш Е Н И Е
№ 463
София, 18 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 3 ноември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Юрий Кръстев
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Б. Йотов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 440/2008 година.
Касационното производство по реда на чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по обща жалба на подс. Д. и Х. Н. – двамата от гр. П., чрез техния защитник – адвокат Ст. К. и на адвокат Е, като повереник на гражданските ищци и частни обвинители С. и С. М. , против въззивна присъда № 55/24.06.2008 г., по внохд № 435/2008 г., на Пазарджишкия окръжен съд. Сочи се в двете жалби, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона – подсъдимите в осъдителната част с искане за отмяна и оправдаване, а гражданските ищци, в частта с която е бил отхвърлен предявеният граждански иск – с искане за уважаването му. В съдебно заседание защитата на подсъдимите, с допълнение към касационната жалба, е релевирала ново касационно основание – допуснати съществени процесуални нарушения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че и двете жалби са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд, в пределите на касационата проверка по реда на чл. 347, ал. НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда № 55/24.06.2008 г., Пазарджишкият окръжен съд, наказателен състав, е отменил присъда № 121/25.02.2008 г., по нохд № 2708/2007 г., на Районен съд гр. П., като вместо нея е признал подсъдимите Х. Д. Н. и Д. Х. Н., за виновни в това, че на 29.08.2007 г., действувайки в съучастие като съизвършители, са влезли в чуждо жилище – частен дом, находящ се в с. К., обл. Пазарджик, ул. „21-ва”, № 4, собственост на С. и С. М. , като са употребили за това сила и деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, ги е осъдил на по шест месеца лишаване от свобода, условно на основание чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от по три години за всеки един и е присъдил направените разноски.
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
По жалбата на подс. Х. Д. Н. и Д. Х. Н., с довод за допуснато нарушение на закона в осъдителната част на присъдата:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Конкретни възражения в касационната жалба и в съдебно заседание за допуснати нарушения не са направени.
При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, направеният от него извод, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, е напълно законосъобразен. Точно е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Подсъдимите Х. и Д. Н. , действувайки в съучастие като съизвършители с подс. Иванов, употребявайки сила, влезли в чуждото жилище, където нанесли побой на собствениците. Изводите за виновността им, в осъществяване от обективна и субективна страна, именно състава на посоченото престъпление, са подкрепени от събраните доказателства по делото. При така установените факти и обстоятелства относими към предмета на доказване, заключението, че се касае за влизане в чуждо жилище с употреба на сила, са законосъобразни. В тази връзка с оглед на извършеното – мотиви и начин, не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като деянието не е малозначително, а неговата обществена опасност не е явно незначителна.
Неоснователно е разбирането, че липсвал умисъл за нарушаване неприкосновеността на жилището. Същото се опровергава категорично от приетите данни по делото, че двамата са проникнали в антрето на жилището употребявайки сила – натискайки и бутайки входната врата, при опита да бъде затворена и заключена от пострадалите. Вътре са им нанесли побой и по късно го напуснали. Следователно е налице съзнание у дейците, обективирано с конкретните им действия по влизането в жилището, че нарушават неговата неприкосновеност му. Както правилно е посочил този съд в мотивите си обстоятелството, че при условията на идеална съвкупност са осъществили евентуално и друго престъпление, преследвано по частен ред, не изключва самостоятелната наказателна отговорност по чл. 170, ал. 2 НК, което се санкционира по общия ред. В този смисъл е и постоянната съдебна практика.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че двамата подсъдими са извършили престъплението по посоченият текст от НК.
Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивния съд относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба за отмяна на въззивната присъда в осъдителната й част и оправдаване на двамата подсъдими.
По посоченото в допълнението към жалбата ново касационно основание – допуснати съществени процесуални нарушения:
Съставът на Върховния касационен съд счита, че не следва да обсъжда възраженията по новото основание за касационна проверка – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, релевирано в съдебно заседание. Съгласно разпоредбите на чл. 351, ал. 1 НПК, наред с другите изисквания е посочено, че в касационната жалба /протест/, трябва да фигурират касационните основания, а в ал. 3 е предвидена възможност да се прави само писмено допълнение към тях, до даване ход на делото. Следователно, няма процесуално – законова възможност с писмено допълнение към касационна жалба, да се навеждат нови касационни основания.
От друга страна не се твърди, че са налице, а и при проверката не бяха констатирани такива нарушения от категорията на „абсолютните”, за които съдът е длъжен да следи служебно.
По жалбата на гражданските ищци и частни обвинители С. и С. М. , с оплакване за нарушение на закона:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно разпоредбите на чл. 45 и следващите ЗЗД, при наличие на пряка причинна връзка между виновно престъпно поведение и причинени вреди се носи гражданска отговорност. При определяне на размера, на обезщетението от съда, се вземат в пред вид и страданията и психическия стрес, вследствие на извършеното посегателство.
Двамата подсъдими са били признати за виновни и осъдени за извършеното от тях престъпление по чл. 170, ал. 2 НК. С деянието си са нарушили неприкосновеността на жилището, на пострадалите М. в тяхно присъствие, преодолявайки със сила /с употреба и на кол/ съпротивата на С. М. при опита му да затвори и заключи входната врата. При тези безспорни данни, е незаконосъобразен направения извод, че М. не са претърпели морални болки и страдания, а само такива вследствие на нанесените им удари и които се преследват по частен ред.
Предмет на престъплението се явява неприкосновеността на чуждо жилище, залегнало и в Конституцията на Р България, поради което собственикът или лицето което живее в него търпи определени вреди в резултат на това деяние. Същите са в резултат на изживения психическия стрес от посегателството срещу дома им /извършено в случая в тяхно присъствие/, в изгубеното чувство за сигурност в собствения си дом. Безспорно е в случая, че гражданските ищци, в резултат на извършеното престъпно деяние, по начин и с мотиви посочени по – горе, са претърпели морални болки и страдания, поради което следва да бъдат обезщетени съобразно принципите на справедливостта по чл. 49 ЗЗД. Вредите, които се обосновават с предявените искове, не се идентифицират само с влошеното здравословно състояние вследствие нанесените телесни увреждания, както незаконосъобразно е приел въззивният съд, а и със страданията и психологичния стрес които са претърпели в резултат на това престъпно посегателство. В този смисъл са и депозираните молби от двамата пред районния съд – 28.01.2008 г., в които изрично е отбелязано, че от получения стрес и притеснението са получили сърцебиене и болки в гърдите и претърпели неимуществени вреди.
Ето, защо касационната жалба се явява основателна. Въззивната присъда следва да бъде изменена в тази част – с която е потвърдена първоинстанционната присъда за отхвърляне на предявените граждански искове от С. Д. М. и С. Г. М. против двамата подсъдими, солидарно, за по 5 000 лв., на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 5 НПК, като съобразно принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, с оглед на претърпените болки и страдания, двамата подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на всеки един от гражданските ищци С. и С. М. , по 1 500 лв., заедно със законната лихва считано от 29.08.2007 г., както и по 175 лв. от направените разноски пред настоящата инстанция.
Двамата подсъдими, с оглед и на касационната жалба в гражданската част, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата и държавна такса в размер на 180 лв.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
И З М Е Н Я въззивна присъда № 55/24.06.2008 г., постановена по внохд № 435/2008 г., на Окръжен съд гр. П., наказателен състав, като
О С Ъ Ж Д А подс. Х. Д. Н., ЕГН ********** и Д. Х. Н., ЕГН **********, да заплатят с о л и д а р н о на всеки един от С. Д. М. и С. Г. М., по 1 500 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва считано от 29.08.2007 г.
О С Ъ Ж Д А всеки един от подс. Х. Д. Н. и Д. Х. Н., да заплати по 175 лв. от направените разноски, от гражданските ищци С. и С. М. , общо в размер на 350 лв.
О С Ъ Ж Д А подс. Х. Д. Н. и Д. Х. Н., да заплатят в полза на държавата, държавна такса в размер на 180 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: