1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 464
София, 11 януари 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2214/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по жалба на адв.Г., защитник на подсъдимата Н. Т., срещу въззивно решение № 75 от 13.07.2011г. на Апелативен съд-София, постановено по внохд № 064/11г.
В жалбата се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата.Искането е за отмяна на въззивното решение и първоинстанциинната присъда.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение.Счита, че не са налице пороци при формиране вътрешното убеждение на съда.
Адвокат Г., защитник на подсъдимата, пледира за уважаване на касационната жалба, която поддържа.
Подсъдимата Т., редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 33 от 22.12.2010г., постановена по нохд №С-132/10г., СГС, НО, 17 състав е признал подсъдимата Н. Б. Т. за виновна в това, че в периода 01.07.2009г.-13.07.2009г. в [населено място], като длъжностно лице-разследващ полицай в РТП-ПР-СДВР, при условията на продължавано престъпление поискала дар, който не й се следва-парична сума в общ размер на 200лева от Р. Й., за да не извърши действия по служба, поради което и на основание чл.301, ал.1, пр.1, алт.2, вр. чл.26, ал.1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000лева.
На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 от НК е зачетено времето на предварително задържане на подсъдимата.
Съдът се е произнесъл по деловодните разноски, които са възложени в тежест на подсъдимата.
С решение № 75 от 13.07.2011г., постановено по внохд №064/11г., Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
Касационната жалба е неоснователна.
Единственото касационно основание, което се релевира е за допуснати процесуални нарушения, свързани с невярна оценка на доказателствената съвкупност.
Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Въззивният съд изцяло е инкорпорирал фактологията, приета от първия съд. Също така, апелативният съд в акта си от една страна е оценил доказателствения анализ, направен от първия съд, а от друга страна е извършил самостоятелна преценка на доказателствената маса, включително и по отношение на доказателствата, за които в жалбата се твърди, че са спорни. Въззивната инстанция, която освен контролна разглежда делото и по същество, е обективирала по един ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградила вътрешното си убеждение. Неоснователни са твърденията на касатора за невярна оценка на гласните доказателствени източници и по-точно показанията на свидетелите С., Й. и Т., тъй като апелативният съд ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и обусловеност, както и в кореспонденцията с останалите доказателства. Прецизен е и анализът на специалните разузнавателни средства, които са оценени в унисон с изискванията на НПК. В обобщение може да се каже, че решаващите съдилища в резултат на вярна интерпретация на доказателствата са установили по несъмнен начин, че подсъдимата Т. е поискала и е получила парични средства не като заем, а във връзка с пряката си работа, като е поела ангажимент да облекчи положението на свидетеля Т.. Всичко това е обусловило и правилни правни изводи, а именно, че с действията си тя е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.301, ал.1 от НК.
Гореобсъдените доводи изчерпват аргументацията, подкрепяща твърденията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценъчната дейност на решаващите съдилища.Ето защо, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 75 от 13.07.2011г., постановено по внохд № 064/11г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 4 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: