4
определение по гр.д.№ 1309 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1309 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано по подадена от П. А. Г., Г. Ц. Г., М. Т. Г., С. Т. С., Р. Д. Р., С. К. Б., А. Н. Б. и М. А. Н. касационна жалба срещу решение № 154 от 11.10.2018 г. по в.гр.д.№ 375 от 2018 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 119 от 26.06.2018 г. по гр.д.№ 1 от 2018 г. на Районен съд- Нова Загора, с което е отхвърлен предявеният от П. А. Г., Г. Ц. Г., М. Т. Г., С. Т. С., Р. Д. Р., С. К. Б., А. Н. Б. и М. А. Н. установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците П. Н. М. и М. Д. А., че с удостоверената в нотариален акт за дарение на земеделски земи № …., том …., рег.№ 3832, дело № ….. от 07.10.2014 г. сделка П. Н. М. е дарила на М. Д. А. и тя е придобила и е станала собственица на 12/1728 идеални части, а не на 1/22 идеални части от следните три земеделски имота: 1. лозе с площ 8,002 дка в местността „П.“, трета категория, съставляващо имот № ….. по картата на възстановената собственост; 2. лозе с площ 3,998 дка в местността „П.“, четвърта категория, съставляващо имот № ….. по картата на възстановената собственост и 3. нива с площ от 53,034 дка,трета категория в местността „На север от село“, съставляваща имот № ….. по картата на възстановената собственост на [населено място], общ.Н. З..
В касационната жалба на ищците се твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Считат, че по поставения от тях въпрос /Ако дяловете на съделителите в отредените им в общ дял (по колена) имоти, са неравни, но в решението по извършване на делбата тези дялове не са записани в неговия диспозитив, а само в мотивите на решението по допускане на делбата е посочено какви са били те, следва ли да се преизчисляват в нови квоти, съобразно броя на съделителите в съответното коляно или следва да се вземат предвид квотите, определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата (I фаза), които са отразени и в мотивите на решението по извършване на делбата, без обаче да са посочени в диспозитива на това решение ? Как, при какви квоти следва да се интерпретира решението на делбения съд в този случай ?/ е налице разминаване в съдебната практика на съдилища от страната, по-точно между обжалваното въззивно решение от една страна и влезлите в сила решение № 104 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 2 от 2016 г. на Новозагорски районен съд и решение № 104 от 29.06.2017 г. по гр.д.№ 1 от 2017 г. на Новозагорски районен съд от друга страна.
Освен това, считат, че произнасянето на ВКС по поставения от тях въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като би допринесло за уеднаквяване на съдебната практика.
Твърдят и че е налице очевидна неправилност на обжалваното решение /основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК/, тъй като въззивният съд е допуснал логическа неточност при определяне квотата в съсобствеността, притежавана от ответницата П. Н. М..
В писмен отговор от 29.01.2019 г. ответницата по касационната жалба П. Н. М. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Сливенския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Ответницата М. Д. А. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че с удостоверената в нотариален акт за дарение на земеделски земи № …., том …., рег.№ 3832, дело № ….. от 07.10.2014 г. сделка П. Н. М. е дарила на М. Д. А. и тя е придобила и е станала собственица на 12/1728 идеални части, а не на 1/22 идеални части от процесните три земеделски имота, на първо място въззивният съд е приел, че искът е допустим. На второ място- е изложил съображения за неговата неоснователност.
Така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- по съмнение за неговата допустимост, предвид възможността въззивният съд да се е произнесъл по нередовна искова молба. Настоящият състав на ВКС констатира, че във връзка с подадената от ищците искова молба вх. № 5791 от 28.12.2017 г. са дадени указания от първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности, изразяващи се в неуточнен петитум и противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. С определение № 100 от 08.03.2018 г. по гр.д.№ 1 от 2018 г. на РС- Нова Загора съдът е приел, че предявените искове са недопустими, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото. Това определение е било обжалвано от процесуалния представител на ищците. С определение № 258 от 26.04.2018 г. по в.гр.д. № 217 от 2018 г. на Сливенски окръжен съд е прието, че първоинстанционният съд не е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, че принципно искове за установяване на квотите от правото на собственост на всеки от съсобствениците са допустими, но че в конкретния случай районният съд е имал основание да остави без движение исковата молба, тъй като е следвало ищците да уточнят точно в какво се изразява претенцията им: за признаване,че първата ответница не притежава 1/22 ид.ч. от съсобствените имоти или че притежава само посочените 78,54/1728 ид.ч. от тези имоти. С тези мотиви Сливенският окръжен съд е отменил определение № 100 от 08.03.2018 г. по гр.д.№ 1 от 2018 г. на РС- Нова Загора и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 215 от 14.05.2018 г. по гр.д.№ 1 от 2018 г. на РС- Нова Загора делото е насрочено, без повече исковата молба да е оставяна без движение. В единственото проведено по първоинстанционното дело открито съдебно заседание от 12.06.2018 г. съдът е докладвал делото на основание чл.146 ГПК, дал е ход на съдебното дирене и след като е намерил делото за изяснено от фактическа и правна страна, е обявил съдебното дирене за приключено. На 26.06.2018 г. първоинстанционният съд е постановил решение. Впоследствие, в производството по подадената въззивна жалба срещу това решение въззивният съд също не е оставял исковата молба без движение.
Предвид на гореизложеното налице е основанието на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение: поради вероятна недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 11.10.2018 г. по в.гр.д.№ 375 от 2018 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 119 от 26.06.2018 г. по гр.д.№ 1 от 2018 г. на Районен съд- Нова Загора.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационните им жалби в размер на 200 лв. /двеста лева/- по 25 лв. за всеки жалбоподател.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС – прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.