О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
Гр.София, 19.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 6421 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Т. в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма] и В. А. Т. срещу Решение № 4836 от 24.06.2013 г. по гр.д.№346/10 на СГС, ІV-Б въззивен състав. С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното Решение № І-5-46 от 07.07.2009 г. по гр.д.№ 6926/04 г. на СРС, 41 състав, с който са отхвърлени предявените от д. ч. м. н. р. р. и б. искове за собственост, както следва: срещу ответника В. А. Т.- иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост на ищеца върху офис със застроена площ от 143,30 кв.м., находящ се в партерния етаж на административната сграда на [улица] [населено място], заедно със съответното право на строеж върху мястото, съставляващо парцел І от кв.298 по плана на [населено място], м.”Е. г.”, и право на преминаване през вътрешния двор на сградата; срещу ответника В. И. Т. в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма]- иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./- иск с правна квалификация чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението на гореописания имот, вместо което въззивният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е уважил така предявените срещу ответниците искове за собственост, като е присъдил в полза на ищеца направените пред двете съдебни инстанции разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените от държавата против касаторите собственически искове бъдат отхвърлени със законните последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни и процесуалниправни въпроси, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за изхода на спора и по които произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, респ. произнасянето по които от касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Първият от тези въпроси, уточнен и конкретизиран съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС е, както следва:
– Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост, при зачитане силата на пресъдено нещо, формирана от влязло в сила съдебно решение по спор между същите страни, с което е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на сделките, от които произтичат правата на ответника върху спорния имот, предявен на основание, че имотът е публична държавна собственост, да приеме за установено в спора за собственост, че имотът е публична държавна собственост. Така поставеният въпрос действително е от обуславящо значение за изхода на спора, доколкото в конкретния случай с влязло в сила съдебно решение са отхвърлени предявените от държавата против ответниците искове за прогласяване нищожността на сделките, с които държавата се е разпоредила в тяхна полза с процесния имот, поради това, че същият е публична държавна собственост и не е налице решение на Министерския съвет за неговото отчуждаване. Въззивният съд е приел, че е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила съдебно решение, само досежно постановения отхвърлителен диспозитив, според който сделките не са нищожни на посоченото основание, но не е обвързан от мотивите, обусловили този извод, с оглед на което, като е направил анализ на характеристиките на спорния имот, е приел, че същият е публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.2 ЗДС, който не е могъл да бъде отчужден поради забраната на чл.7, ал.1 ЗДС, и следователно е останал собственост на държавата. Така даденото разрешение на въпроса се намира в противоречие със задължителните указания, обективирани в т.18 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК, според което със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Постановеното от съда досежно правния спор следва да е обявено в диспозитива, който именно е източник на силата на пресъдено нещо относно съществуването на спорното право на предявеното с исковата молба основание. Когато предявеният иск е насочен към установяване несъществуването на определено правоотношение на определено основание, решението за неговото отхвърляне следва да бъде зачетено съгласно чл.298, ал.1 ГПК, като във всеки последващ процес между същите страни се приема съществуването на оспореното правоотношение с оглед липсата на основанието, на което се е претендирало несъществуването му. Когато е отхвърлен иск за установяване нищожност на договор за разпореждане с имот поради противоречие със закона- предвид твърдението, че предметът на сделката е публична държавна собственост, в отношенията между страните по делото се формира сила на пресъдено нещо, че сделката е действителна на това основание, т.е. че имотът не притежава тези характеристики, тъй като именно това е основанието, с оглед на което е била потърсена защита на спорното материално право чрез предявения установителен иск за нищожност. Като е приел противното в конкретния случай, въззивният съд се е отклонил от задължителната съдебна практика по поставения процесуалноправен въпрос, с оглед на което е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Допускането на касацията на посоченото основание прави безпредметно извършването на преценка за наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на останалите посочени в изложението правни въпроси /относно доказателствената сила на актовете за държавна собственост; преценката, представлява ли публична държавна собственост имот, който функционално не обслужва изпълнението на функциите на ведомството, а има стопанско предназначение; значението на решението на МС по чл.6, ал.1 ЗС за обявяване на имот- частна държавна собственост в хипотезата, при която имотът не е актуван като публична държавна собственост/, тъй като тези въпроси са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по чл.26, ал.1 ЗЗД, която по изложените по-горе съображения следва да бъде зачетена в настоящото производство.
С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касаторите следва да се укаже необходимостта от представане на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 390,89 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 4836 от 24.06.2013 г. по гр.д.№346/10 на СГС, ІV-Б въззивен състав, по касационната жалба на В. И. Т. в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма] и В. А. Т..
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 390,89 лв. /триста и деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки/, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: