Р Е Ш Е Н И Е
№ 464
гр.София 19.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 963 /2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на С. „Д”, Разград против въззивно решение № 184/14.11.2007 г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 282/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което иска да бъде уважен.
Ответникът по касация А. С. Ч. от Разград чрез адв. Ж изразява становище за неоснователност на жалбата.
С. „И”, Разград не възразява по реда на чл. 218г ГПК /отм./, нито по-късно в хода на съдебното производство.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е положителен установителен иск за собственост.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния съд, е отхвърлил иска.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че А. Ч. като взискател по изпълнително дело № 112/2005 г. за сумата от 2 400 лв. е поискала опис и оценка на движими вещи, собственост на кредитора С. „И”, Разград.
С. „Д”, Разград е трето лице и твърди, че вещите, спрямо които е насочено изпълнението са негова изключителна собственост по приращение, евентуално по давност.
Съдът е установил, че спорът е за метална алуминиева конструкция, която е на длъжника по изпълнението, който по договор с третото лице, я монтирал в сграда, собственост на третото лице. По този начин е обособено помещение от 26 кв.м., което по силата на договор от 21.01.1997 г. е отдавано под наем от собственика на сградата на собственика на алуминиевата конструкция. С договор от 01.09.1998 г. двамата съконтрахенти са се споразумели заедно да експлоатират помещението, като го отдават под наем на други лица и си поделят наема.
Страните са се споразумели още, след прекратяване на договорните отношения, С. „И”, Разград да не претендира от собственика на сградата на С. „Д”, Разград обезщетение за направените в имота подобрения.
Съдът, като е анализирал клаузите по двата договора е приел, че техническата характеристика на алуминиевата конструкция с остъкление дава възможност тя да бъде демонтирана без увреждане за нея и главната вещ. От това е направил извод, че става реч за движими вещи, които не са загубили самостоятелното си предназначение. Поради това, те не са станали собственост и на ищеца по приращение. Съдът, също така е приел, че конструкцията не е преминала в собственост на ищеца по силата на облигационните му отношения със С. „И”, защото наемният договор не е прекратен.
Решението е неправилно.
Искът не намира правното си основани в чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./, както се твърди в касационната жалба.
Искът по чл. 336, ал. 1 ГПК е отрицателен установителен и е в полза на третото на изпълнителното производство лице, чиито права са засегнати от изпълнението и, което не може да се защити по реда на чл. 332, ал. 2 ГПК /отм./, тъй като вещите – предмет на изпълнението не са в негова фактическа власт.
В случая, предявен е положителен установителен иск от третото спрямо изпълнението лице, което е във владение на спорната вещ и въззивната инстанция правилно го е квалифицирала.
Изводите в обжалваното решение за собствеността върху алуминиевата конструкция във връзка с чл. 97 ЗС, обаче, са изведени по неизяснено от фактическа страна дело, което се дължи и на процесуално бездействие на съда, съставляващо нарушение на чл. 157, ал. 1 ГПК.
Дали прикрепването на алуминиевата конструкция и стъклопакетите към сградата е трайно, съответно демонтирането ще увреди ли тях или главната вещ може да бъде установено след изясняване начина, по който е обособено помещението, по него има ли извършени и други дейности, които да доведат при евентуално демонтиране до увреждане на други трайно прикрепени вещи. Тези обстоятелства не за изяснени, а и това не може да стане чрез изследване уговорките по договорите от 1997 и 1998 г. Нужно е установяване на фактическото състояние на обекта при използване специалните знания на съдебни експерти.
Въззивният съд е следвало по силата на чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./ и съобразявайки се с разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС при проявеното бездействие на страните и служебно да укаже за необходимостта да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, като възложи разноските на страната, която носи тежестта на доказване.
Оплакване, свързано с нарушение на чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./ не е въведено в касационната жалба, но Върховният касационен съд също може служебно да дава указания за необходимостта от допускане и събиране на подобно доказателствено средство. Касае се до съществено процесуално правило, което обезпечава истинността и фактическите изводи на решаващия съд, който не притежава специални знания, а трябва да се съобрази с определени правила на опита и научните положения.
В заключение, решението следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който ще се произнесе и за разноските съобразно изхода по материално-правния спор.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 184/14.11.2007 г. на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 282/2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: