Решение №464 от 22.5.2009 по гр. дело №398/398 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№464
 
София, 22.05. 2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 20 май две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова
                    Зоя Атанасова
                   
                   
                   
при участието  на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 398/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на И. М. Н. и Р. Д. Н. против въззивното решение на П. окръжен съд № 659 от 14.11.2007 год. по гр. д. № 753/2007 год., с което е отхвърлен иска на жалбоподателите против М. Г. К. за признаване право на собственост на три стаи, салон, сухо помещение (килер) и ниша на първи етаж от двуетажна жилищна сграда построена в съсобствен поземлен имот пл. № 1* за който е отреден УПИ * в кв. 77 по плана на гр. П. и предаване на владението на северозападната стая, килера и нишата от етажа и по иска на главно встъпилите трети лица Н. М. Н. и Н. В. Н. приел за установено по отношение на И. М. Н., Р. Д. Н. и М. Г. К. , че ищците Н. М. Н. и Н. В. Н. са собственици на основание давностно владение на северозападна преходна стая, килер и ниша от първия етаж на двуетажната жилищна сграда с площ 84 кв. м, които помещения функционално са свързани с пристроеното към етажа помещение откъм дворното място, състоящо се от баня, тоалетна и коридор, с обща застроена площ 31 кв. м и всички заедно представляват обособено самостоятелно жилище на първия жилищен етаж с обща застроена площ 53 кв. м, имащо самостоятелен вход откъм ул. „Т” при съседи: от изток и от север – обособено самостоятелно жилище на същия първи жилищен етаж с обща застроена площ 63 кв. м, състоящо се от две стаи и коридор, функционално свързани с пристроеното към етажа откъм ул. „Т” № 29 сервизно помещение – баня и тоалетна, имащо също самостоятелен вход с предверие, собственост на И. и Р. Н. . Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна.
Ответниците М. Г. К., Н. М. Н. и Н. В. Н. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да отхвърли ревандикационния иск на жалбоподателите, относно установяване право на собственост и предаване владението на северозападна стая, килер и ниша на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и да уважи за същите помещения установителния иск за собственост на главно встъпилите трети лица въззивният съд е приел, че жалбоподателите са редуцирали правото си на собственост върху първия жилищен етаж, като отстъпили на главно встъпилите лица процесните помещения през 1985 год., когато е било извършено преустройство на етажа, предоставените помещения били отделени от тези на жалбоподателите, всеки пристроил към етажа собствени сервизни помещения – баня и тоалетна, били изградени отделни входове, което довело до обособяване на две самостоятелни жилища на първия жилищен етаж, отговарящи на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ и на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за жилище. Прието е, че жилището, в което се намират процесните помещения е било владяно от семейството на главно встъпилите лица, като свое, в продължение на повече от 10 години, явно и необезпокоявано от жалбоподателите, владение довело до придобиването му от тези лица на оригенерно основание и до уважаване на техния установителен иск за собственост, респ. до отхвърляне иска на жалбоподателите.
Решението е правилно.
Съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка със заключение на изслушана съдебно-техническа експертиза, при което е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че жалбоподателите са изгубили правото на собственост върху процесните помещения на първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, предоставени по споразумение, доброволно на главно встъпилите лица (двамата мъжете са братя) срещу 2000 лв., получени от жалбоподателя И. Н. през 1985 год. Обосновано съдът не е възприел като достоверна поддържаната от този жалбоподател теза, че помещенията били предоставени временно на брат му Н. Н. , докато си изгради стълбище за втория жилищен етаж, а получената сума представлявала наем, като опровергана от доказателствата по делото и от поведението на И. Н. след отстъпване на помещенията. Разпитаните по делото свидетели са установили, че в отсъствието на брат си жалбоподателят изградил в съсобствения им парцел ****вуетажна сграда. През 1985 год. двамата братя се споразумели, жалбоподателят да компенсира брат си, като му предостави процесните помещения срещу 2000 лв., след което страните преустроили първия етаж. Помещенията били отделени, всеки брат пристроил към етажа сервизни помещения, били създадени отделни входове. От тогава в продължение на повече от 10 години братята владеят първия етаж, като всеки обитава самостоятелно своята част. Главно встъпилите лица са владели със съзнанието на собственици, а жалбоподателите не са се противопоставяли, нито са смущавали това владение.
При тези фактически обстоятелства извода на съда, че жалбоподателите са загубили правото на собственост върху процесните помещения, а главно встъпилите лица са станали собственици е законосъобразен и отразява обективното съдържание на доказателствата по делото. С извършеното от страните преустройство и пристрояване към първи жилищен етаж са възникнали два самостоятелни жилищни обекта – заключение на изслушана съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от жалбоподателите.
С оглед на изложеното, решението на въззивния съд, в диспозитива на което са залегнали и изводите на техническата експертиза е правилно е следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
 
Р Е Ш И
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 659 от 14.11.2007 год. по гр. д. № 753/2007 год. на П. окръжен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ
 
ЧЛЕНОВЕ
 
 
 

Scroll to Top