4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 464
С.,27,05,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 678 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. М. от С. против решение от 26.03.2012 г. по гр.д. № 4005/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 25.02.2011 г. по гр.д. № 4549/2007 г. на СГС, с което по иск по чл.254 ГПК-отм. предявен от И. Й. В. и Ц. Ив. В. от С. срещу Б. Б. М. от С. се установява, че ищците не дължат на касатора присъдената по изп.лист по гр.д. № 4066/2003 г. на СРС сума от 10 360 евро.
От ответниците по касация Цв. В. е подала отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Когато документа е наименован запис на заповед, а в текста е употребен израза “на настоящата заповед”, запазен ли е менителничния ефект?, 2. Когато в ЗЗ е посочена дата на падежа, а предявяването е станало в деня на издаване на ЗЗ, това обуславя ли извода, че са посочени две дати на падеж?, 3. Допустим ли е искът по чл.254 ГПК-отм. след като по изп.д. са изплатени изцяло задълженията на длъжниците-ищци?, 4. В производството по чл.254 ГПК-отм. съдът установява несъществуването на самото изпълняемо право или се ограничава само до несъществуването на изп.основание, поради пороци в процесната ЗЗ?, 5. Задължен ли и въззивният съд да изготви собствени мотиви? По всички въпроси съдът се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието следното: 1. Изразът запис на заповед е изписан само в заглавната част на документа, но в самия текст липсва, което опорочава валидността на документа., 2.Определени са два падежа-на предявяване и на определена дата, което води до нищожност на ЗЗ на основание чл.486,ал.2 във вр. с чл.537 ТЗ. /А записа на заповед е предявен за плащане в деня на издаването./, 3. С постановление от 16.11.2005 г. по изп.д. 4066/2003 на ДСИ при РС-Силистра, влязло в сила на 27.12.2005 г., на основание чл.384,ал.1 ГПК-отм., изп.производство е приключило с възлагане на взискателя на недвижим имот, /в С./, собственост на длъжниците.
Твърдяното противоречие с практиката на ВКС е налице.
По първият въпрос налице е твърдяното противоречие с практиката на ВКС, но преди всичко с т.1 ТР 1/2005 г. ОСТК, както и с представеното Р 330/10.04.2009 по гр.д. 1037/2008 на ІV г.о., с което е прието, че когато документът е наименован запис на заповед и в текста е употребен израз, равнозначен смислово и терминологично, какъвто е “на настоящата заповед” в логическа връзка с текста, сочеща за воля да се придаде на документа качеството на ЗЗ, то документа е редовен-менителничния ефект не е изгубен и документът е годен да служи като извънсъдебно изп.основание.
Вторият въпрос бил решен в противоречие с ТР 1/2005 по тълк.д. 1/2004 ОСТК. Всъщност става дума за чл.486,ал.2 ТЗ и записът на заповед е нищожен, защото падежът е отразен по два начина-на предявяване по чл.486,ал.1,т.1 ТЗ и на определен ден по чл.486,ал.1,т.4 ТЗ. Без значение е, че предявяването е станало в деня на издаване на ЗЗ. И тъй като определяща е нищожността, това игнорира отговора на първият въпрос.
Третият въпрос, за който се твърди противоречиво решаване, всъщност обуславя допустимостта на решението. С представеното опр. 152/3.05.2007 по ч.гр.д. 464/2007 на ІІІ г.о. е прието, че няма правен интерес от отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК-отм., тъй като е погасен дългът за който е издаден изп.лист. Правният интерес произтича от естеството на търсената защита. След като ищецът е загубил качеството на длъжник, то за него съществува друг ред за защита на твърдяното право. Тази практика е споделена косвено и с опр. по т.д. 15/2009 на ІІ т.о.
По този трети въпрос настоящият състав на ВКС-І т.о. приема следното: Действително ищецът няма интерес от предявяване на установителен иск-чл.97 ГПК-отм., когато разполага с осъдителен иск-в случая по чл.55 ЗЗД. Но по конкретното дело интересът се създава от оспорването на предявеният иск от ответника в цялото първоинстанционно производство без да се прави възражение за недопустимост. Отделно от това, въпросът за допустимостта на иска е решен с влязло в сила определение от 30.06.2010 г. по приложеното ч.гр.д. № 914/2010 г. на САС.
По четвъртият въпрос са представени решения на ВКС по т.д. 575/209 на ІІ т.о. и по гр.д. 744/2010 на ІІІ г.о., с които е прието, че предмет на отрицателния установителен иск по чл.254 ГПК-отм. е несъществуването на самото изпълняемо право, а не само несъществуването на изп.основание, че от значение за успешното провеждане на иска е установяване на материалноправните възражения на длъжника за липса на валидно и изискуемо вземане, а не на формалните пороци на несъдебното изп.основание, което може да е обективирано в абстрактна сделка или договор.
Отнесено към конкретния случай, изложеното налага извод, че по предявеният иск по чл. 254 ГПК-отм. е следвало да бъдат разгледани не само релевираните от длъжника възражения срещу дължимостта на сумата, правилно приети за основателни поради доказаната нищожност на процесния ЗЗ, но и доводите на кредитора за съществуване на това вземане поради наличието на каузални отношения между страните във връзка със сключения договор за паричен заем. Затова, по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Петият въпрос е с еднозначен отговор, но евентуално нарушение на съдопроизводственото правило на чл.272 ГПК е основание по чл.281,т.3 ГПК и затова не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение от 26.03.2012 г. по гр.д. № 4005/2011 г. на Софийски АС.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 414.40 лв. по сметка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: