Р Е Ш Е Н И Е
№ 465
гр. София, 21 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 445 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по протест на Пловдивска окръжна прокуратура и по жалба на частния обвинител Д. И. И. срещу въззивна присъда № 77 от 22.05.08 на Пловдивски окръжен съд, по ВНОХД № 611/08.
С първоинстанционната присъда № 45 от 27.03.08, по НОХД № 1423/07, постановена от Пловдивския районен съд, подсъдимата В. С. И. е призната за виновна в това, че на 12.10.2005 г в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Р. Г. Б. , служител на „Б” АД, клон П. , и с това е причинила имотна вреда на Д. И. И., в размер на 4 378,22 лв, 20,47 щатски долари, с левова равностойност 33,22 лв и 15,82 евро, с левова равностойност 30,88 лв, с оглед на което и на основание чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на десет месеца „лишаване от свобода”, което наказание е отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години.
С въззивната присъда е отменена осъдителната първоинстанционна присъда и вместо нея е постановена оправдателна присъда.
В протеста се поддържа, че въззивната присъда е неправилна и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Жалбата на частния обвинител съдържа аналогични оплаквания.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Намира жалбата за основателна.
Частният обвинител моли да бъде уважена жалбата му.
Защитата намира въззивния съдебен акт за правилен и законосъобразен и пледира за оставянето му в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Протестът и жалбата на частния обвинител са основателни.
По делото не се спори по доказателствената дейност на двете съдебни инстанции. Съдилищата са приели едни и същи фактически положения, а именно:
Подсъдимата В. И. и пострадалият Д. И. се намират в далечна родствена връзка. Петър И. бил брат на Д. И. Петър живеел в гр. П., а Д. , в гр. С.. Отношенията между братята били влошени поради наследствени имотни спорове. През 2002 г на П. И. била поставена диагноза рак на пикочния мехур и той предприел лечение, включително в гр. С., където отсядал в дома на брат си. През 2005 г П. И. се установил в жилището си в гр. П., където за него ежедневно започнала да полага грижи подсъдимата. Петър И. имал банкови сметки в „Б” АД, П. / в лева, евро и щатски долари /.
На 12.09.2005 г, с нотариално заверено пълномощно, П. И. овластил подсъдимата да оперира и да се разпорежда с личните му сметки в лева и валута в „Б” АД, включително да изтегли наличните суми и да закрие сметките. На 28.09.2005 г, след като представила в банката пълномощното, подсъдимата извършила операции по банковите сметки на П. И. в клон на „Б” АД, гр. П..
На 12.10.2005 г, в 05,30 часа, упълномощителят починал. Негов единствен наследник останал брат му Д. И. , когото подсъдимата незабавно уведомила за настъпилата смърт. Още същия ден подсъдимата посетила клона на „Б” АД, гр. П., представила пълномощното и поискала да изтегли от сметките на починалия всички налични суми, както и да закрие сметките. Подсъдимата не съобщила, че упълномощителят е починал. Служителката на банката направила справка по редовността на пълномощното, като се свързала със съответната нотариална кантора, след което изплатила на подсъдимата процесната сума и закрила сметките.
След като научил за смъртта на брат си, Д. И. пристигнал в гр. П. и присъствал на траурната церемония. Той изразил желание да заплати направените за погребението разходи, но получил отговор, че разноските са посрещнати от подсъдимата, и ако желае, да уреди сметките си с нея. Подсъдимата изразходвала 1 300 лв за погребението на П. И. , а след това организирала помени в негова памет, за които също поела разноските.
След време, Д. И. се поинтересувал от състоянието на банковите сметки на покойния си брат и установил, че сумите са изтеглени, а сметките, закрити. Подсъдимата отказала да предаде на Д. И. финансови средства, получени при закриване на банковите сметка на починалия П. И.
При тази фактическа обстановка първата инстанция е приела, че деянието е съставомерно по чл. 209, ал. 1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Въззивният съд обаче е счел, че деянието е несъставомерно от субективна страна поради липса на користна цел. За да мотивира становището си, Пловдивският окръжен съд е посочил, че процесните суми са изтеглени, за да бъдат заплатени разноските по погребението и помените за починалия, и следователно, не е налице визираната в чл. 209, ал. 1 НК цел на дееца / да набави имотна облага за себе си /.
ВКС намира, че деянието е съставомерно по чл. 209, ал. 1 НК, по следните съображения:
Подсъдимата е разполагала с пълен обем права като пълномощник на П. И. , но само докато той е бил жив. След неговата смърт тя не е разполагала с представителна власт и не е можела да действа от името и за сметка на починалия упълномощител.
Наследството се открива от момента на смъртта на наследодателя, откогато важат правилата на наследственото право. На инкриминираната дата, след като упълномощителят е бил починал, който факт е бил известен на подсъдимата, тя неправомерно се е представила за негов пълномощник. Въвеждайки по този начин служителката на банката в заблуждение и поддържайки такова у нея, подсъдимата е получила без правно основание имущество, което принадлежи на наследниците на починалия. Подсъдимата няма качеството на наследник по закон, нито на заветник, и следователно, тя няма право да получи сумата, явяваща се актив на наследството. След като, въпреки това, я получава, с тази сума се обогатява нейният патримониум, респ. със същата сума се причинява имотна щета на законния наследник, който единствен е имал право да получи от банката сумите от влоговете на починалия П. И.
Деянието е съставомерно по чл. 209, ал. 1 НК, тъй като от обективна страна, деецът получава по измамлив начин чуждо имущество, с което причинява имотна щета другиму, а от субективна страна съзнава това. Налице е користна цел, тъй като с неправомерно полученото имущество деецът обогатява своя патримониум, макар и да съзнава, че ощетява друго лице. Съставомерността на деянието не отпада поради обстоятелството, че част от неправомерно получената сума е изразходвана за погребение и помени за починалия. Този факт е от значение за мотива на престъплението, който несъмнено смекчава наказателната отговорност и би могъл да се преценява в контекста на обстоятелствата по чл. 54 НК.
По изложените съображения, ВКС намери, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Въззивната присъда е незаконосъобразна – допуснато е нарушение на материалния закон при постановяването й, което следва да бъде отстранено чрез нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 77 от 22.05.2008 на Пловдивски окръжен съд, по ВНОХД № 611/08.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: