5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
гр. София, 27.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2861 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Д., представляван от адв. С., срещу решение № 854 от 30.04.2012г. по в.гр.д. № 2091/2013г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, с което е потвърдено решение от 28.02.2013г. по гр.д. № 9414/2011г. на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав за отхвърляне на предявения от касатора против „И. България” З. иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ – за изплащане на сумата от 26 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за противозаконно отнет л.а. „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] по застрахователна полица № 000146156100 от 16.05.2010г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано, противоречи на събраните доказателства и възприетата съдебна практика. Поддържа, че конкретния случай е налице застрахователен интерес от негова страна да обезпечи вещта, предмет на застрахователния договор, която е придобил, своил с грижата на добър стопанин и регистрирал по съответния ред пред контролните органи, легитимиращо го като неин собственик. Твърди, субективното му отношение към процесния автомобил е било като към собствена вещ, неналагащо каквото и да било съмнение относно предходно престъпно обстоятелство, за което съществуват данни по делото. Счита, че самият факт на изплащането на застрахователната премия обуславя наличието на застрахователен интерес, е приемането на плащането от страна на ответника валидира наличието на застрахователен договор, като не е без значение и обстоятелството, че ответникът своевременно не се е възползвал от възможността по чл.189, ал.1 КЗ, респ. по чл.189, ал.4 КЗ. Позовава се на съдебната практика, която преобладаващо приема, че интересът в областта на застраховането с оглед действителността на договора не произтича само от правото на собственост върху застрахованата вещ, като е достатъчно загубата на застрахованото имущество да представлява щета именно в патримониума на застрахования. Твърди, че въззивният съд неправилно е отказал да обсъди новонастъпилото обстоятелство – валидиране на действията на касатора по застраховане на процесния автомобил с представената във въззивното производство декларация. В изложението си, съдържащо се в края на касационната жалба, поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и съдилищата – решение № 448 от 18.10.2010г. по гр.д. № 456/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, решение № 741 от 2009г. по гр.д. № 1773/2003г. на Софийски апелативен съд, 1 състав, решение № 159 от 28.03.2011г. по гр.д. № 1277/2010г. на Пловдивски апелативен съд, решение № 115 от 23.07.2013г. по т.д. № 348/2012г. на ВКС и решение № 50 от 25.04.2012г. по т.д. № 95/2011г. на ВКС.
Подадени са след изтичане на срока по чл.283 ГПК и допълнение към касационната жалба и допълнение към изложението по чл.284, ал.3 ГПК. Касаторът, макар и само формално, е изпълнил изискването за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, поради което представените допълнение към нея и допълнение към изложението нямат характера на отстраняване на нередовности по смисъла на чл.285, ал.1 ГПК и, тъй като са подадени след срока за касационно обжалване, не следва да бъдат обсъждани.
Ответникът „И. БЪЛГАРИЯ” З., на чието място е конституиран в качеството на ответник по исковете и по касационната жалба [фирма], оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Поддържа, че допълнението към касационната жалба и изложението следва да бъдат върнати, тъй като са просрочени. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е споделил извода на първоинстанционния съд, че застрахователният договор е нищожен поради липса на подпис, който е задължителен реквизит по чл.184, ал.3, т.10 КЗ, както и поради липса на застрахователен интерес и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че застрахователният интерес е специфично понятие на застрахователното право, което в правната теория се дефинира като правоотношение на застрахования към имуществени блага, по силата на което евентуално увреждане на тези блага от събития, визирани в застрахователния риск, би представлявало вреда за застрахования. Приел е за безспорно установено, че въззивникът не е собственик на застрахованото имущество и не е бил такъв към момента, в който се твърди да е сключен застрахователния договор, нито е станал собственик в по-късен момент, поради което за него не е налице вреда, защото не е откраднат негов автомобил. От това въззивният съд е направил извода, че за ищеца не е налице застрахователен интерес от сключването на застрахователен договор по отношение на лекия автомобил, за който по делото е събрана информация, че е обявен за откраднат в Кралство Испания. Приел е, че в областта на имущественото застраховане застрахователният интерес може да включва освен право на собственост, още: ограничено вещно право; облигационно право, произтичащо например от действителен договор за продажба, превоз, спедиционен договор, но въззивникът не притежава такива права, доколкото договорът за прехвърляне на правото на собственост върху автомобила, от който черпи права, е нищожен нпоради липса на съгласие и предписана от закона форма.
С определение в з.з. на 11.10.2013г. въззивният съд е отхвърлил искането на въззивника – касатор в настоящото производство, за приемане като доказателство на заявление от С. К. С. в качеството му на управител на [фирма], тъй като е счел това доказателство за неотносимо към спора, както е индивидуализиран с първоначалната и допълнителната искова молба. За да достигне до този извод, въззивният съд е съобразил, че в исковата молба ищецът излага твърдение, че той е собственик на процесния лек автомобил, а в заявлението, което се представя, се сочи, че собственик на автомобила е дружеството [фирма], за което трето лице в първоначалната искова молба се сочи, че е продало автомобила на въззивника – ищец.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, тъй като в него не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Изложените в касационната жалба оплаквания – за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Дори и да се приеме, че в касационната си жалба касаторът е формулирал твърдение за произнасяне на въззивния съд в противоречие със съдебната практика по въпроса за действителността на застрахователния договор и за наличието на застрахователен интерес в случай, че застрахованият е придобил вещта с договор, регистрирал я е по съответния ред пред контролните органи и я е ползвал като своя, настоящият състав намира, че такова противоречие не е налице. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 213 от 21.01.2015г. по т.д. № 4131/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че при оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имущество, когато договорът е сключен от застрахования за негова сметка и на негово имущество, договорът е действителен, освен ако се установи, че към момента на сключването му не е съществувал застрахователен интерес по чл.195, ал.1 КЗ. Липсата на застрахователен интерес може да се основе на доказана от застрахователя недействителност на основанието за възникване на правата на застрахования или на съществуването на право на собственост на трето лице върху застрахованата вещ. Въззивният съд не се отклонил от това разрешение, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поради това следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 854 от 30.04.2012г. по в.гр.д. № 2091/2013г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: