Р Е Ш Е Н И Е
№ 465
гр. София, 08 февруари 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев
2. Жанина Начева
при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Михайлова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 530 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на адв. Б, защитник на подсъдимия К. Т. Г. и жалба на частните обвинители – С. С. Н. и Е. С. И. чрез повереника (адв. Чепишев) против въззивно решение № 130 от 18.06.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 185/09 г.
Жалбата на защитника се подкрепя с доводи за касационните основания по чл. 348, ал. 1-3 НПК. Правят се няколко алтернативни искания – да се отмени въззивното решение и да се оправдае подсъдимия, да се върне делото на съда, който от своя страна да го изпрати на прокурора за допълнително разследване или да се намали размера на наложеното наказание на подсъдимия.
В жалбата на частните обвинители е мотивирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с искане да се увеличи лишаването от свобода до максимално предвидения размер в санкцията на чл. 116, ал. 1 НК или да се замени с по-тежкото по вид наказание – доживотен затвор.
В съдебно заседание защитникът и частният обвинител Е. С. И. поддържат съответната си жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в откритото съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С въззивното решение № 130 от 18.06.2009 г. по в. н. о. х. д. № 185/09 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдена присъда № 43 от 13.03.2009 г. по н. о. х. д. № 1998/08 г. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият К. Т. Г. е признат за виновен в това, на 6.06.2008 г. в с Йоаким Груево умишлено да е умъртвил С. В. И. по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 и чл. 54 НК е осъден на наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци – Е. С. И. и С. С. Н. суми от тридесет и пет хиляди лева за всеки поотделно, представляващи обезщетения за неимуществените вреди. Съдът е посочил какво да стане с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото.
Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В рамките на фактическите положения, приети по делото за установени, материалният закон е приложен правилно и не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Преимуществена част от оплакванията на защитника са насочени срещу отказа на съда да уважи искането за възлагане на експертиза, която да изследва дрехите на подсъдимия и на нова съдебнопсихиатрична експертиза, както и срещу отказа на съда да допусне повторен разпит на свидетели, които да дадат показания непосредствено във въззивното производство.
Поначало правото на страните да поискат събиране на доказателства не е абсолютно. Съдът по същество има суверенно правомощие да преценява и решава въпроса за допустимостта на поисканите доказателства (разбира се без произволно да пренебрегва надлежно направеното искане).
В рамките на конкретния случай, независимо, че Пловдивският апелативен съд е отхвърлил направените доказателствени искания с немотивирано определение, фактическите положения по делото са били приети за установени след всестранен анализ и преценка за законосъобразността на процесуалните средства и достоверността на целия обем от доказателства, който е бил напълно достатъчен за разкриване в пълнота на обективната истина. Тезата на защитника, че подсъдимият не е автор на престъплението е била обстойно и прецизно изследвана. Въззивният съд задълбочено е обсъдил показанията на всички свидетели, в т.ч. показанията на св. И св. Бакалова, за които е открил категорична подкрепа в останалите свидетелски показания, протокола за оглед на местопроизшествието и иззетите с него веществените доказателства. Внимателно е разгледал и обясненията на подсъдимия. Отказал е да ги кредитира с доверие, преценявайки ги за нелогични, вътрешно противоречиви и в разрез със съвкупността от останалите достоверни и надеждни доказателства. При това положение неоснователен е упрекът на жалбоподателя за едностранчив подход и неясно предпочитание на едни доказателствени средства за сметка на други. Вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано без съществени процесуални нарушения.
В жалбата се привеждат доводи за несъответствие на част от фактическите констатации със събраните и проверени доказателства. По своето съдържание те покриват оплакване за необоснованост, което не представлява касационно основание.
Защитникът възразява и срещу правната квалификация на престъпното деяние.
Идентична аргументация е представил на вниманието на Пловдивския апелативен съд, който е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като на поставения от жалбоподателя въпрос е отговорил с логични, непротиворечиви и изчерпателни съображения. За да приеме, че убийството е било извършено по особено мъчителен начин за убития, въззивният състав е отчитал множеството на брой (най-малко 36), силата и продължителността на нанасяните удари от подсъдимия по тялото на пострадалия, включително по такива жизненоважни части, каквато е главата. С помощта на експертите е приел също, че пострадалият, бидейки в съзнание е преживял изключителни по своите параметри физически и душевни страдания. По този начин съдът законосъобразно е извел квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1 т. 6 пр. 2 НК от съвкупността на фактическите обстоятелства, присъщи на конкретно извършеното от подсъдимия деяние.
Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК.
Отчитайки комплексно цялото своеобразие от значими обстоятелства, въззивният съд е избрал справедливо наказание. Конкретното поведение на подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова непризнаването на вината, лансирането на защитни тези, включително и недостоверни, липсата на съжаление са все факти, които не могат да отегчават наказателноправното му положение. В случая справедливостта очевидно не диктува нито намаляване, нито увеличаване на наложеното наказание. То съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия Г на необходимостта да се постигнат ефективно целите по чл. 36 от НК.
Жалбите са неоснователни, а решението следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 130 от 18.06.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 185/09 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: