ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 465
София, 08. май 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4313 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Бургаския окръжен съд от 15.07.2008 г. по гр.д. № 197/2008, с което е потвърдено частично решението на Бургаския районен съд от 04.01.2008 г., поправено с решение от 12.02.2008 г. по гр.д. № 1976/2007 за промяна мерките относно упражняването на родителските права, като искането за промяна е отхвърлено, а в отношенията с бащата е предоставено правото му да вижда детето при всяко негово пребиваване в страната, след изрична уговорка с майката, както и за по един месец през лятната и зимната ваканции и правото да го вижда в чужбина след предварително уведомяване на майката.
Недоволен от решението е жалбоподателят В. П. П., представляван от адв. Н от БАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността да бъдат доказани с показанията на свидетел неочевидец условията за отглеждане на дете в чужбина, както и материалноправните въпроси за възможността детето да се установи да живее в чужбина против неговата воля и правото му на лични отношения с него, както и за необходимостта мерките относно личните отношения да са съобразени с обстоятелството, че детето и родителят живеят в различни държави, които са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за развитието на правото.
Касаторът твърди също, че след постановяване на въззивното решение детето е напуснало страната без негово съгласие и в нарушение на Х. К. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като не може да бъдат проверени в касационното производство, а и нямат значение за правилността на обжалваното въззивно решение.
Ответницата по жалбата М. К. П., представлявана от адв. А от БАК, възразява срещу допускането й, като счита, че не са посочени съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд нито значението им за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, а искането за промяна на мерките относно упражняването на родителските права е неоценяемо, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
В частта по искането за промяна на мерките относно упражняването на родителските права касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправен и материалноправни въпроси са съществени – процесуалноправният има отношение към правото на защита, а материалноправните обуславят крайното решение на съда, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямата значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че преместването на майката, която упражнява родителските права върху детето по одобрено от съда споразумение, да живее в И. , не е ново обстоятелство, което да налага промяната уговорения режим, тъй като тя е в състояние да полага необходимите грижи за него и там, където разполага с необходимите условия за това. Детето е привързано към майката и доведената й сестра, на 11 г. и 10 м. е и желае да живее с тях. За да промени мерките относно личните отношения, въззивният съд е приел, че обстоятелството, че детето ще живее в чужбина налага промени в режима на личните отношения с бащата, поради което те следва да се осъществяват по време на училищните ваканции през лятото и зимата, след уточняване на подробностите с майката. Когато детето е в България без майка си, бащата може да го вижда и взема при себе си.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите въпроси не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, по тези въпроси не е представена задължителна съдебна практика – Постановления на Пленума на Върховния съд, приети при действието на ЗУС и Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, приети при действието на ЗСВ. Тези въпроси не се разрешават и противоречиво от съдилищата, не са представени влезли в сила решения, в които тези въпроси да са разрешени по различен начин. Същите въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, че ограниченията за доказване на определени обстоятелства със свидетелски показания са изрично уредени в закона, разногласието между родителите за местоживеенето на децата се разрешава от съда, независимо от това как се упражняват родителските права – общо от двамата родители или от единия от тях, а личните отношения между детето и родителя, който не упражнява непосредствено родителските права, се съобразяват с особеностите на всеки отделен случай.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато в частта по мерките относно личните отношения с бащата, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос за необходимостта тези мерки да са съобразени с обстоятелството, че детето и родителят живеят в различни държави е съществен и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 344/1999.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 15.07.2008 г. по гр.д. № 197/2008 в частта по искането за промяна на мерките относно упражняването на родителските права.
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 15.07.2008 г. по гр.д. № 197/2008 в частта по мерките относно личните отношения между детето и бащата.
Таксата за разглеждане на касационната жалба е внесена заедно с таксата по допускането й.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.