3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 466
гр.София, 10.06.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1413 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2911/ 11.12.2018 г. по гр.д. № 5898/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решението от 23.05.2017 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил иска на П. В. К. срещу С. Р. Р. с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие влошеното здравословно състояние на ищеца по причина на виновно причинено от ответника пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 08.11.2005 г.
Решението се обжалва от П. В. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпрос, чието обобщение се свежда до възможността да се претендира обезщетение само за онези неимуществени вреди вследствие влошаване на здравословното състояние по причина на деликт (ексцес), независимо че увреденият не е претендирал обезщетение на вредите от първоначалния деликт и за значението на причините за пропуснатата възможност, например че към предявяването на иска е изтекъл срокът на погасителната давност? Касаторът счита въпроса обуславящ решението. Извежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане със становището, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение № 758/ 09.06.1995 г. по гр.д. № 1959/ 1994 г. на Върховния съд на Република България, IV-то ГО, а чрез отрицателния отговор на въпроса е наситил т. 10 от ППлВС № 4/ 30.10.1975 г., т. 2 от ТР № 45/ 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/ 89 г. ОСГК на ВС и решение № 196/ 12.07.2011 г. по гр.д. № 1724/ 2009 г. на ВКС, IV-то ГО по чл. 290 – 293 ГПК със съдържание, каквото не произтича от извършеното в тях тълкуване. Позовава се и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода, че повдигнатият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Претендира разноските по делото.
Ответникът С. Р. Л. възразява, че въпросът няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет (въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.); подадена е от легитимирана страна (касатор е ищецът); спазен е срокът по чл. 283 ГПК; налице са останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а касационният контрол следва да се допусне при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) за проверка правилността на решението. Съображенията са следните:
От фактическа страна въззивният съд приема, че на 08.11.2005 г. около 18.30 ч. в [населено място], по [улица]в посока от [улица]към разклона на [населено място], се е движил лекият автомобил „Ситроен Ксара“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от ответника. На мястото, на което е пресичал пътното платно, в посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила, е нямало маркировка за пешеходна пътека. Правият пътен участък е позволявал добра видимост на разстояние не по-малко от 100 метра. Водачът на автомобила и пешеходецът са имали обективната възможност взаимно да се възприемат от значително разстояние с изключение на хипотезата, при която пресичащият ищец е тичал, пресичайки пътното платно. След като въззивният съд я изключва, приема, че ударът на лекия автомобил с пресичащия ищец е бил предотвратим, но не е предотвратен. Ищецът се е ударил и в дърво в лявата част на пътя срещу манастира „Свети три светители“. Получил е следните телесни увреждания: травма в корема, счупване на шест ребра в ляво и на лявата лонна кост в областта на ацетабулума.
С решение от 09.03.2015 г. на ТЕЛК е потвърдена диагнозата „фрактура на лява тазобедренна става“ на ищеца. Констатирана е постравматична костартроза вляво с ФД. Определена му е 40 % трайно намалена трудоспособност.
Въпреки тази фактическа обстановка, която въззивният съд е възприел, и направения извод, че влошаването на здравословното състояние на ищеца е в причинно-следствена връзка с ПТП от 08.11.2005 г., вина за което е имал ответникът, искът е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че обективното ни право не допуска увреденият да получи обезщетение само за онези неимуществени вреди вследствие влошаване на здравословното състояние по причина на деликт (ексцес), ако по друго дело вече не му е било пресъдено обезщетение за вредите от деликта или такова обезщетение не е било уговорено извънсъдебно. Съобразил е т. 10 от ППлВС № 4/ 30.10.1975 г. и в т. 2 от ТР № 45/ 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/ 1989 г. ОСГК на ВС и отговора на правния въпрос в решение № 196/ 12.07.2011 г. по гр.д. № 1724/ 2009 г. на ВКС, ГК, IV-то отд., постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Заключил е, че след като тълкуването, извършено с тези актове, допуска възможността за ново обезщетение за неимуществени вреди вследствие влошаване на здравословното състояние на увредения от деликт, но само на онези, които имат за причина противоправния акт и не са били предвидени и съобразени при определяне на обезщетението за вредите от деликта, е необходимо на увредения вече да било пресъдено обезщетение за вредите от самия деликт или обезщетението за тях да е било уговорено извънсъдебно.
При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос, повдигнат от касатора, обуславя решението. ППлВС № 4/ 30.10.1975 г. и решението на ВКС, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК, са съответно задължителна практика на ВС и практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Нормативното и казуалното тълкуване, извършено с тях (т. 4 от ППлВС № 4/ 30.10.1975 г. и отговорът на четвъртия правен въпрос с решението на ВКС), не предвижда като процесуална или материална предпоставка на иска, който въззивният съд е отхвърлил, необходимостта със сила на пресъдено нещо на увредения вече да е било определено обезщетение за вредите от деликта, нито изискват такова обезщетение да е било уговорено с извънсъдебна спогодба. Изложеното е достатъчно за допускане на касационната жалба до разглеждане при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2911/ 11.12.2018 г. по гр.д. № 5898/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
Делото де се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, доколкото касаторът е освободен от държавна такса с определение от 25.08.2015 г. по гр.д. № 5379/ 2015 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.