О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
ГР. София, 17.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.03.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1067/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Н. и др., чрез общия им пълномощник адв. Б. П.,срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №19404/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма] – [населено място] искове по чл.59 ЗЗД – за обезщетение за ползването без основание на собствения на ищците по наследство и земеделска реституция недвижим имот, в размер на посочените по всеки иск суми, за периода 1.07.2009 г. – 30.09.2009 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение по исковете с цена над 5 000 лв. Касационната жалба на Р. М., М. С., М. К. и Е. Н. и Е. Б., като наследници на първоначалната ищца Е. Г. срещу въззивното решение по исковете им с цена за всеки под 5 000 лв. е недопустима и следва да остане без разглеждане, на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Намират, че въззивното решение противоречи на ТР №5/11 г. на ОСГК по правния въпрос от предмета на спора: Какви са пределите на косвения съдебен контрол и допустимо ли е гражданският съд в производство по чл.59 ЗЗД да се произнесе по валидността /и материалната законосъобразност/ на актове за земеделска реституция по ЗСПЗЗ, върху които е осъществен пряк съдебен контрол, по искане на ответника, който е правоприемник на държавата ?
ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването на въззивното решение в подлежащата на такова част и
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №19404/14 г. от 5.10.15 г., в частта, с която са отхвърлени исковете на М. Н., С. Г., В. В., М. М., Д. К., Методи Г., Ж. М. и А. М. срещу [фирма] с пр. осн. чл.59 ЗЗД и цена над 5 000 лв.
Указва на изброените по-горе жалбоподатели да внесат всеки по 148, 64 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок и в същия срок да представят вносен документ, като в противен случай жалбата подлежи на връщане. Указанието да се съобщи чрез общия пълномощник на касаторите адв. Б. П. – САК, на посочения в жалбата адрес.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или за прекратяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. М., М. С., М. К. и на Е. Н. и Е. Б., като наследници на първоначалната ищца Е. Г. срещу същото въззивно решение, по исковете им с цена на всеки под 5 000 лв.
Определението за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: