О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 02.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 546/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение № ІІІ- 126 от 28.10.2016 г. по в.гр.д. № 1349/2016 г. на Бургаския окръжен съд е отменено решение № 992 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 9148/2013 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго, с което допуснатите до делба недвижими имоти са изнесени на публична продан.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от съделителката Н. С. С. чрез нейния пълномощник адв. Ат. Т.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че не са били налице предпоставките на чл. 354, ал.1 ГПК за извършване на делбата чрез изнасяне на имотите на публична продан, тъй като до делба са допуснати два самостоятелни обекта и съделителите са двама, и следователно има възможност всеки от тях да получи реален дял. Обособяването от допуснатите до делба имоти на два различни по вид и предназначение самостоятелни обекти на собственост- жилище и ателие, не е пречка за разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. Счита за необоснован изводът на въззивния съд, че средствата за извършване на това преустройство са значителни, тъй като съдът не е взел предвид, че в общата стойност са включени такива довършителни работи, които не са необходими за въвеждане на обектите в експлоатация.
Правните въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1ГПК, по които се иска допускане на касационно обжалване са следните: 1/ Следва ли да се постановява изнасяне на публична продан на делбените имоти, когато до делба са допуснати два имота при двама съделители. 2/ Изключена ли е възможността за реална делба и следва ли делбата да се извърши чрез изнасяне на публична продан, когато е възможно обособяване на самостоятелни обекти на собственост, единият от които е жилище, а другият – ателие. 3/ Как следва да се определят разходите по обособяване на самостоятелен имот при преустройство в рамките на делбата и по- конкретно, следва ли да се съобразят само онези разходи, необходими за осъществяване на преустройството до степен груб строеж, или следва да се включат и разходите за СМР, които зависят от преценката на обитателите на имота. По отношение на първите два въпроса твърдението е да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС- основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на третия въпрос жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК поради липса на съдебна практика.
В писмен отговор ответницата по касация изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателката въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение № 269 от 05.02.2014 г. по гр.д. № 9148/2013 г. на Бургаския районен съд е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.609.138.1.4 с административен адрес [населено място], [улица], № 25, ет.3, ап.4 , с площ 64.75 кв.м и на самостоятелен обект в същата сграда с идентификатор 07079.609.138. 1.3, разположен на четвъртия етаж, с площ 135.39 кв.м, между съделителите Н. С. С. и Дима С. С. при права 5/6 ид. части за първата и 1/6 ид. част за втората.
Във втората фаза на делбата между съделителите е възникнал спор относно вида и предназначението на допуснатия до делба самостоятелен обект, разположен на четвъртия етаж на сградата. Събрани са доказателства, от които се установява, че четвъртият етаж не представлява жилище, а подпокривно пространство.
Във връзка с извършване на делбата са изготвени два инвестиционни проекта за преустройство на допуснатите до делба обекти и обособяването от тях на два реални дяла, предвиждащи разделяне на третия етаж на две части, като в едната се обособи студио, а от другата с вътрешна стълба се обособи мезонет, включващ част от четвъртия етаж. Тези проекти не са одобрени, като заключението на ЕСУТ при [община] е, че не отговарят на нормативните изисквания.
Изготвен е трети инвестиционен проект, предвиждащ част от третия жилищен етаж и западната част от таванския етаж да се обособят в жилище – мезонет, а в източната част на таванския етаж да се обособи ателие.
Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е дала заключение, че по отношение обособяване на ателието на четвъртия етаж са допуснати нарушения на строителните правила и норми, тъй като площта на помещенията с височина на 2.30 м е под 50%, което не съответства на изискванията на чл. 72, ал.3 от Наредба № 7 за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. На база на изготвена количествено- стойностна сметка към инвестиционния проект вещото лице е изчислило, че разходите за извършване на необходимите за преустройството строително- монтажни работи възлизат на сумата 31 966 лв. при обща средна пазарна стойност на двата имота 162 424 лв.
При така установените факти въззивният съд е направил извод, че допуснатите до делба имоти са неподеляеми по смисъла на чл. 354, ал.1 ГПК, тъй като от тях не могат да се обособят самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по- големи от обикновените, и при спазване на строителните правила и норми. Изводът е обоснован с това, че стойността на преустройството съставяла приблизително 20% от стойността на допуснатите до делба имоти, т.е. надхвърля значително установеният в съдебната практика количествен критерий за „незначителност” по смисъла на чл. 203, ал.1 ЗУТ. Като допълнителен аргумент е посочил и това, че двата обекта са различни по вид и предназначение – единият е жилищен, а другият- ателие, което би поставило съделителят, на когото ще се разпреди ателието в неравностойно положение, тъй като то не е предназначено за задоволяване на жилищни нужди. Като е изложил съображения и за това, че не са налице предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на жилището на съделителката Дима С., която е направила искане за това, съдът е приел, че единственит способ за извършване на делбата е чрез изнасяне на допуснатите до делба имоти на публична продан.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените от жалбоподателката правни въпроси. Решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 490/2012 г. на ВКС, І г.о., на което се позовава, за да обоснове твърдяното противоречие с практиката на ВКС, е неприложимо в настоящия случай. Изразеното в него становище, че когато допуснатите до делба имоти е равен или по- голям от броя на съделителите, е налице възможност всеки от тях да получи реален дял, поради което делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това е невъзможно или много неудобно- чрез разпределяне на имотите по реда на 353 ГПК, има предвид случаите, когато до делба са допуснати самостоятелни обекти на правото на собственост, отговарящи на определени в закона строителни правила и норми за този вид обекти. По настоящото дело е безспорно, че допуснатият до делба обект на четвъртия етаж от сградата не е жилище по смисъла на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ, а представлява общо подпокривно пространство. Поради това, че таванският етаж няма статут на самостоятелен обект на правото на собственост, по делото е изследвана възможността чрез преустройство и обединяване на жилището и на този етаж да се обособят два нови самостоятелни обекти на правото на собственост.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса как следва да се определят разходите, необходими за преустройство на допуснатото до делба жилище с цел разделянето му на самостоятелни обекти и конкретно, дали подлежат на остойностяване само СМР, необходими за привеждане на обекта във вид, годен за експлоатация по предназначение, или и довършителните СМР, които зависят от преценката на собственика. Този въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като стойността на строително- монтажните работи, необходими за разделянето на жилището, не е единственият критерий при преценката на съда дали са спазени изискванията на чл. 203, ал.1 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. В съдебната практика като обективен критерий за значителността на преустройството трайно се възприема съотношението между стойността на делбения имот в състоянието му към момента на извършване на делбата и стойността на необходимите строително-монтажни работи за обособяването на самостоятелните обекти в него, но този критерий не е абсолютен, тъй като значение имат и видът и обемът на строително- монтажните работи, които се налага да бъдат извършени, произтичащите от преустройството неудобства, както и спазването на съответните строителни правила и норми, на които следва да отговарят новообособените обекти, т.е. преценката е комплексна. В случая изводът на съда за неподеляемост на допуснатите до делба имоти по смисъла на чл. 203, ал.1 ЗУТ не е мотивиран само със значителната стойност на необходимите за преустройството СМР, а и с това, че предвиденият за обособяване в таванския етаж самостоятелен обект- ателие, не отговаря на строителните правила и норми, тъй като площта на помещенията с височина на 2.30 м е под 50%, което не съответства на изискванията на чл. 72, ал.3 от Наредба № 7 за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Следователно, независимо какъв отговор ще бъде даден на поставения въпрос, той не може да обоснове извод за съответствие на преустройството с изискванията на чл. 203, ал.1 ЗУТ.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ- 126 от 28.10.2016 г. по в.гр.д. № 1349/2016 г. на Б. окръжен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: