Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
639_12_303p1,2gpc
Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
София, 22.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Владимир Йорданов
При участието на секретаря Даниела Никова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 639 /2012 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 4675 /09.05.2012 г. на Х. Ц. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 107 /09.04.2012 г. по гр.д. № 104 /2012 г.. на Върховния касационен съд (нататък и ВКС), ІІ г.о., с което на основание чл.303,т.1 ГПК е отменено решение № 784 /18.10.2010 г. по гр.д. № 184 /2010 г. на Софийски апелативен съд (г.о.) и делото е върнато за ново разглеждане от САС.
Молителят твърди, че решението, чиято отмяна иска, е недопустимо, т.к. ВКС не се е произнесъл с отделно определение по чл.307,ал.1 ГПК по неговата допустимост и т.к. ВКС се е произнесъл по доказателство, което се намирало в делото и преди това и е неправилно, т.к. ВКС не е дал указания на страната да представи доказателства за това кога се е снабдила с представеното доказателство от КАТ, а и делото, решението по което е представено, е било унищожено и следователно молителят не е могъл да се снабди с препис от решението по това дело. Молителят твърди и че от изложеното следва, че е нарушено правилото на чл.6,т.1 от Европейската конвенция за защита на човешките права – че всяко лице има право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок. Молителят иска обезсилване и отмяна на решението на ВКС. Като правно основание за отмяна сочи разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1. и т.2 ГПК.
В съдебно заседание молителят иска приемането като ново доказателство на съдебно удостоверение от 22.03.20012 г., издадено от Софийски окръжен съд по н.а.х.д. № 120 /1997 г., което е представил по гр.д. № 104 /2012 г.. на ВКС, ІІ г.о. (л.72), чието решение иска да бъде отменено.
Насрещната страна – Агенция М. с отговор на молбата оспорва нейната допустимост и иска да бъде оставена без разглеждане, евентуално излага доводи и за неоснователността на твърденията на молителя, пояснява, че изводите на ВКС, че молбата за отмяна е била подадена в срок е правилен и обоснован, че представеното съдебно решение е било ново доказателство, независимо от това, че делото, по което е постановено е било унищожено съгласно чл.75,ал.7 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, при което решенията се съхраняват, както и че новото доказателство не е било представено, т.к. е било приложено към касационна жалба, която не е била допусната до касационно обжалване и доказателствата към нея не са били обсъждани.
Молбата за отмяна е подадена от страна по делото в тримесечен срок от постановяване на решението на ВКС, чието обезсилване и отмяна се иска, но е недопустима поради следното :
Решенията на ВКС, постановени в производство за отмяна на влязло в сила решение или определение на съдилищата, не подлежат на отмяна. Отмяната по реда на чл.303 и сл. ГПК е еднократна възможност за извънинстанционен контрол на съдебните актове и постановените решения, с които ВКС се произнася по основателността на молбите за отмяна, са окончателни.
Съгласно ППВС № 2 /1977 г., т.2, което не е загубило своето значение и при действащия ГПК, на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните материалноправни въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на правни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. На отмяна подлежат и съдебни решения по спорна съдебна администрация и съдебни актове, които слагат край на делото или на отделно производство. Решенията на ВКС, постановени в производство за отмяна на влязло в сила решение или определение на съдилищата, с които ВКС се е произнесъл по основателността на молбата и особено тези от тях, с които са уважени молби за отмяна, не са такива актове, с тях не се формира сила на пресъдено нещо, нито съдът се произнася по материалноправни въпроси, а единствено по наличието на наведените основания за отмяна, нито слагат край на производството. Съгласно чл.307,ал.3 ГПК когато в производството по молба за отмяна ВКС установи, че са осъществени основания за отмяна, той не разглежда спора по същество, а връща делото за разглеждане по същество от надлежен съд, чието решение, ще е по съществото на спора.
От изложеното следва извод, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество, без да бъдат обсъждани наведените в нея доводи (без да бъдат излагани изводи за недопустимостта на искането за обезсилване на влязло в сила решение и без да бъде обсъждано дали наведените доводи за неправилност попадат между посочените в чл.303 ГПК основания за отмяна, нито дали представеното по гр.д. № 104 /2012 г.. на ВКС, ІІ г.о., решението по което се иска да бъде отменено, съдебно удостоверение от 22.03.20012 г., издадено от Софийски окръжен съд по н.а.х.д. № 120 /1997 г., представлява ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК).
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО молба с вх. № 4675 /09.05.2012 г. на Х. Ц. Х. за обезсилване и отмяна на влязло в сила решение № 107 /09.04.2012 г. по гр.д. № 104 /2012 г.. на Върховния касационен съд (нататък и ВКС), ІІ г.о., постановено на основание чл. 303, т.1 ГПК, на основание чл.303,ал.1, т.1 т.2 ГПК.
Решението има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.