Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
София, 26.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 20 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 479/2008 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 год.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на ищцата М. А. М. и по касационна жалба на ответника И. Т. Н. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 168 от 26.07.2007 год. по гр. д. № 280/2007 год., с което е оставено в сила решение от 30.03.2007 год. по гр. д. № 1713/2006 год. на Варненския окръжен съд , с което на основание чл. 254 ГПК (отм.) е прието за установено по отношение на И. Т. Н., че М. А. М. не му дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 12.07.2004 год. по ч. гр. д. № 1147/2004 год. на Плевенския районен съд на основание чл. 237, б. „ж” ГПК (отм.), както следва: сума представляваща разликата над 483,48 евро до 1005 евро ведно със законна лихва до окончателното изплащане по договор за заем, обективиран в нотариален акт № 171/2002 год. на нотариус с район на действие Плевенски районен съд и сума представлява разликата над 1000 евро до 12 000 евро неустойка за неизпълнение на договора за заем. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон с искане за неговата отмяна, ищцата в отхвърлената част, ответникът в уважената.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбите и провери решението, с оглед на изложеното отменително основание и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.).
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими.
За да уважи частично предявения отрицателно установителен иск, съдът е приел от фактическа страна, че между страните е сключен договор за заем за сумата 1005 евро, съдържащ се в нотариален акт № 171/2002 год. на нотариус при Плевенския районен съд, с който е учредена договорна ипотека за обезпечаване на заема и е уговорен погасителен план за неговото връщане. След снабдяването на заемодателя с изпълнителен лист срещу заемателя на сумата, длъжникът е предявил срещу взикателя настоящия установителен иск, по който съдът е приел за установено, че ищцата се е издължила в срок и не дължи на взискателя по изпълнителния лист – ответник в настоящето производство сума по главницата над 483,48 евро до 1005 евро – пълен размер на получения заем, както и не дължи уговорената неустойка над 1000 евро до 12 000 евро, тъй като длъжникът е изпаднал в забава само при изплащането на последната вноска от главницата и то частично. Съдът не е възприел за доказани твърденията на длъжника – ищец, че договора за заем е унищожаем, като сключен при измама, относно размера на заема, нито че нотариалното действие по сключения договор за ипотека е нищожно на основание чл. 479 ГПК (отм.). Първото твърдение съдът е приел за опровергано от поведението на длъжника започнал и извършил плащане по договора, значително надхвърлящо сумата 400 лв., за колкото ищцата мислела, че е сключен договора за заем, както и че за такава малка сума не е логично да се ипотекира неин недвижим имот. По второто твърдение съдът е посочил, че не са били налице основания за нотариуса да приложи чл. 479 ГПК (отм.), тъй като ищцата е словесно контакта, въпреки 70 процентната си глухота, а разпитан нотариусът е установил, че преди да подпише договора за ипотека, ищцата го е прочела лично и е заявила, че е съгласна със съдържанието му.
Решението е правилно.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за заем, материализиран в нотариален акт за договорна ипотека, съдържащ изявление на заемателя, че е получил отпуснатия заем, тъй като договорът за заем е реален и се счита сключен с получаването на заетата сума. Правилно съдът е посочил, че възражението на ищцата за унищожаемост на договора, като сключен при измама, относно размера на заетата сума не е доказано и опровергано от поведението за заемателката, започнала изплащането по договорения погасителен план, значително надхвърлящо сумата 400 лв., размер на заема, който ищцата мислела, че е получила. Ищцата е подписала нотариалния акт за ипотека, в който се съдържа нейно изявление, че е получила сумата от 1005 евро, което не може да се опровергава със свидетелски показания предвид забраната на чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.). Ако длъжникът по обезпеченото вземане се позовава на унищожаемост на акта, от който произтича изпълняемото право, той трябва да се брани с конститутивен иск предявен в срока по чл. 32 ЗЗД, а не с възражение. Законосъобразно съдът е приел, че при учредяване на договорната ипотека, нотариусът не е имал основание да приложи разпоредбата на чл. 479 ГПК (отм.). Разпитан по делото нотариусът е установил, че ищцата е била словесно контактна, преди да подпише договора прочела нотариалния акт, който се прочел и от нотариуса и едва след като парите по заема били преброени, тя подписа нотариалния акт. В този смисъл са и показанията на адвоката изготвил договора за ипотека и присъствал при изповядването му пред нотариуса. Независимо от установената 70 процентна глухота на ищцата и двамата свидетели установяват, че тя е словесно контактна, което не налага приложението на чл. 479 ГПК (отм.).
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че от предоставената в заем сума ищцата се е издължила за главницата за сумата 521,52 евро и в тази част отрицателно установителният иск е основателен. За разликата от 483,48 евро до пълния размер 1005 евро, правилно съдът е посочил, че в доказателствена тежест на ищцата е да установи извършено плащане. Липсата на такива доказателства са дали основание на съда да приеме, че в тази част иска е неоснователен.
Неоснователно се поддържа от ответника, че извършеното плащане не касаело процесния договор, а други облигационни отношения между страните, за доказването на които въззивният съд отказал да му допусне свидетелски показания, с което нарушил правото му на защита. По отрицателно установителния иск взискателят, в случая ответника Н, следва да докаже факта, от който произтича вземането му и това обстоятелство безспорно е установено. Ако между страните съществуват и други облигационни отношения те са извън предмета на настоящия иск. Ищцата е извършвала погашения на сумите в сроковете по уговорения погасителен план, което правилно е преценено от съда, че касае погасяване на обезпеченото вземане на ответник, взикател по изпълнителния лист.
Правилно съдът е приел, че ищцата е забавила плащането на последната вноска по погасителния план и то частично, поради което е възникнало вземане по уговорената неустойка само за 1000 евро. Поради липса на искане за намаляване на неустойката поради прекомерност, съдът е посочил, че не може служебно да приложи чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а и касационните жалби не съдържат съображения за неправилност на решението в тази част.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 26.07.2007 год. по гр. д. № 280/2007 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ