2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 466
С.,27,05,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 657 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е.-С. против решение № 45/9.02.2012 г. по т.д № 1417/2011 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 99/30.03.2011 г. по т.д. № 93/2009 г. на Смолянски ОС в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу С. ММ АД в л.-Ч., четири обективно съединени иска на основание чл.86,ал.1 ЗЗД общо за сумата 132 848.51 лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че решението е недопустимо. А въпросът: По какъв начин се изчислява давността за вземане по чл.86,ал.1 ЗЗД и погасява ли се цялото вземане, ако искът е предявен 3 г. след възникването му?, бил решен в противоречие с Р 24/17.09.2009 по т.д. 574/2008 на І т.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че вземането за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение се погасява с изтичането на три годишна давност-чл.111,б.”б” ЗЗД, от когато вземането е станало изискуемо.
С представеното решение по т.д. 574/2008 на І т.о. е прието, че лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Затова, след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникването на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска.
На стр.4 от отговора на исковата молба-лист 85, ответникът прави възражение за изтекла давност по претенцията на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, считано от деня следващ деня на падежа до датата на завеждане на исковата молба. Затова, обжалваното решение не е недопустимо, тъй като не е приложена служебно давността. Съдилищата са се ограничили да разгледат и уважат възражението за изтекла давност по принцип за периода от когато вземането е станало изискуемо, но нямат произнасяне за давност за периода преди тригодишния срок от предявяване на иска.
По изложените съображения и на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК, касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 45/9.02.2012 г. по т.д. № 1417/2011 г. на Пловдивски АС.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на по 2 656.97 лв. по сметка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: