Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
гр. София, 08 декември 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова
Блага Иванова
при секретар Румяна Виденова и
в присъствие на прокурора Петя Маринова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 506/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Ц. Т. Ц., чрез защитника му адв. П, за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 794 от 11 ноември 2008 година на Видинския районен съд, постановена по нохд № 1311/2007 година и потвърдена изцяло с решение № 30 от 16 март 2009 година на Видинския окръжен съд, по внохд № 333/2008 година по описа на този съд.
В искането е посочено отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на осъдения Ц. по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати от съда в доказателствената му дейност.
В съдебно заседание осъденият Ц. Т. Ц. участва лично и със защитника си адв. П, който поддържа искането при заявените в него основания за възобновяване на делото.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането и за отмяна на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на Ц. Т. Ц. за това, че на 09. 08. 2006 година в гр. В., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Хонда Акорд”, № В* на стойност 10099. 20 лева, собственост на Г. И. А. от гр. В., който автомобил владеел по силата на договор за наем от 01. 08. 2006 година с ДЗЗД „Теди 2006”, представлявано от Н. С. , поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда, при условията на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Ц. са определени общи наказания за формирани от съда две съвкупности от престъпления, а именно: една година и два месеца лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, предмет на настоящето производство и на нох дела №№ 4336/2007 година и 953/2007 година – и двете на РС – гр. В., както и една година лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които Ц. е осъден с влезли в законна сила присъди по нох дела №№ 162/2006 година на РС – гр. Д. и 88/2006 година на РС – гр. Б.. Изтърпяването на общото наказание за втората съвкупност е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. След това, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е постановено отделното изтърпяване на същото наказание от една година лишаване от свобода.
Определен е първоначален режим на изтърпяване на общите наказания и е приспаднато изтърпяното наказание „пробация” в рамките на първата съвкупност.
Присъдата е потвърдена изцяло с решението на въззивния съд.
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, то е частично основателно, макар и не по изложените в него съображения.
В рамките на ангажираното в искането отменително основание във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, се твърдят допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното следствие при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото. Това, според защитата на осъдения, освен че е ограничило процесуалните му права, е довело и до формиране на неверни изводи по фактите и съответно – до неправилни правни изводи и ангажиране на наказателната му отговорност.
Тъй като е известно, че проверката за правилното приложение на закона е възможна единствено след констатации за отсъствие на нарушения на процесуалните правила, компрометиращи изводите на съда по фактите, то оспорването на процесуалните действия на съда следва да бъде обсъдено първо.
Заявените в искането на осъдения Ц. нарушения на процесуалните правила не са налице.
Следва да се отбележи, че така ангажираното отменително основание всъщност се подкрепя с доводи за недоказаност на обвинението, които са относими към обосноваността на фактическите констатации на предходните съдебни инстанции и които няма как да бъдат обсъждани от ВКС, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, препращаща към основанията за касационен контрол, при това доколкото допуснатите нарушения са съществени. При условие, че фактическите констатации са формирани законосъобразно от надлежна доказателствена основа, очакването делото да се пререши по същество, е неоправдано. А конкретният случай е именно такъв.
Възраженията в искането касаят наличието и характера на гражданско-правното отношение между осъдения и фирмата „Теди 2006” по повод процесния автомобил и те основно са в две насоки: фирмата не е собственик на автомобила, поради което не е имала право да го отдава под наем и затова сделката е нищожна и на следващо място – не е категорично установено по делото правното естество на постигнатата договореност между фирмата и осъдения Ц. по повод на автомобила, след като договорът за вещта не е представен по делото в оригинал и това не позволява графологичното изследване на подписа, при направеното от осъдения Ц. негово оспорване.
На първо място, не пораждат съмнение и спор по делото обстоятелствата относно собствеността на автомобила и основанието за предоставянето му на фирмата „Теди 2006”– автомобилът е собственост на свид. Атъпов и е предоставен от него на фирмата (в частност на съдружника свид. Стоев) именно за отдаването му под наем. Това, че фирмата не е собственик на автомобила (и не само на този автомобил от отдаваните под наем – вж. показанията на свид. Вълчева, с. з. от 15. 04. 2008 година), не възпрепятства отдаването му под наем при наличие на изричното съгласие на собственика, защото договорът за наем поражда единствено право на ползване. Поради това наемодателят може и да не е собственик на вещта, стига да не му е забранено да я пренаема, каквато забрана в случая очевидно не е налице.
На следващо място, законът не изисква особена форма за наемния договор. Той може да бъде сключен и устно, а въведените изисквания по отношение на формата (напр. вписване) касаят договори за наем с предмет недвижим имот и целят единствено по-лесно доказване на някои специфични отношения (чл. 237 от ЗЗД). В случая, договорът е сключен в писмена форма, но е оспорен от осъдения Ц. Липсата на оригинала на договора по делото действително е осуетила извършването на графологично изследване на подписа за „наемател” в договора. За сключването на договора и неговия характер обаче са събрани достатъчно други доказателства (показанията на свидетелите С), които са обсъдени от съда по действителното им съдържание и с основание са кредитирани за достоверност. Няма пречка, от гледна точка на доказателственото право, тези факти да бъдат установявани с гласни доказателствени източници. Писмената форма на договора за наем в конкретния случай има значение по-скоро за наемодателя, който е търговско дружество – за неговия търговски оборот и задължения към фиска, отколкото за наемателя, по отношение на когото договорът установява единствено правото му на ползване на вещта за времето на наемането й.
На трето място, заявените от осъдения обстоятелства за наличие на уговорки за изкупуване, за заплащани суми за това и т. н., не са доказателствено обезпечени. Свид. Стоев потвърждава предаване във фирмата на суми от подсъдимия и от трето лице по повод нает автомобил, но не за процесния, а за наетия преди това от осъдения лек автомобил „Мерцедес”.
Така че, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е резултат на надлежна процесуална дейност, гарантираща неговата формална и логическа правилност.
В искането е възразено и приложението на материалния закон с доводи за субективна несъставомерност на деянието. Твърди се неустановеност на намерение за своене на инкриминираната вещ от страна на осъдения Ц.
Тези доводи по приложението на правото не могат да бъдат споделени.
Всъщност, основното искане за оправдаване на осъдения Ц. по повдигнатото му обвинение е именно поради заявена несъставомерност на деянието от субективна страна. Това, вероятно е последица на схващането, че въпросите за вината са такива само по приложение на правото, но не и на фактите, което е неправилно.
При установените по делото обстоятелства относно поведението на осъдения Ц. при поискване на автомобила от фирмата, отказа да върне същия, укриването от представителите на фирмата и накрая – разпоредителните му действия с автомобила (вж. показания на свид. Ем. П. , с. з. на 20. 05. 2008 година), намерението му за присвояване на вещта е несъмнено обективирано и установено. Позоваването на хипотетична уговорка за покупко-продажба между осъдения и фирмата с предмет инкриминирания автомобил, като основание за задържането му и отказа той да бъде върнат, е правно несъстоятелно. Самият осъден е демонстрирал промененото си отношение към чуждата вещ и намерението си за своенето й, като я е предал на трети лица. Но дори и намерението за такава сделка да би било налице, то не би променило противозаконния характер на присвоителните действия на подсъдимия и не би довело до правни изводи, различни от направените, защото законът не допуска този начин на установяване на договорни отношения.
При изложените съображения искането на осъдения Ц. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакуваната присъда, следва да бъде преценено като неоснователно.
При извършената по делото проверка обаче ВКС констатира неправилно приложение на правилата по чл. 25 във вр. чл. 23 от НК за съвкупностите от престъпления, изразяващо се в следното:
Съдът неправилно е формирал съвкупностите от общо петте престъпления, за които Ц. е осъден.
На първо място, не е съобразил правилото, че общото наказание се определя по правилата на съвкупността за онези престъпления, за които са налице условията за това, като те се групират по начин, който е най-благоприятен за осъденото лице. Това е в съгласие с общия принцип в наказателното право, че при възможни няколко законни решения на даден въпрос, който засяга интересите на подсъдимия, този въпрос следва да се реши по начин,, който е най-изгоден за него (в този смисъл вж. ППВС № 4/1965 година, т. 9, ТР № 9/1960 година). В случая, например, възможно по-благоприятно за осъдения, е формиране на съвкупност от престъпленията, за които той е осъден по нох дела №№№ 162/2006 година, 88/2006 година и настоящето 1311/2007 година.
На второ място, съдът неправилно е приложил едновременно разпоредбите на чл. 66 от НК и чл. 68, ал. 1 от НК в рамките на формираната от него съвкупност от престъпленията по нохд № 162/2006 година и нохд № 88/2006 година. И при двете осъждания на Ц. са наложени наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 от НК. И двете престъпления са в съвкупност по правилата на чл. 23 НК. Известно е обаче, че изпитателните срокове при условните осъждания губят самостоятелното си правно значение при “поглъщането” на престъпленията от съвкупност и преценката за приложението на чл. 66 от НК относно определеното общо наказание следва да бъде извършена отново, какъвто е настоящият случай.
При формиране на тази съвкупност и определяне на общо наказание за нея, чието изтърпяване е отложил при условията на чл. 66 от НК, съдът не е преценил правилно цялостната престъпна дейност на осъдения Ц. и по-конкретно – обстоятелството, че останалите престъпления, за които е осъден по нох дела №№ 4336/2007 година и 953/2007 година, са извършени в изпитателните срокове и на двете условни осъждания.
След това съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, защото го е направил по отношение на изпитателен срок, който дори не е започнал да тече, защото неговото начало може да съвпадне единствено с влизане в сила на присъдата, което няма как да е било налице към момента на постановяването й.
Като не е дефинирал точно параметрите на съвкупностите, приложил е едновременно разпоредбите на чл. 66 от НК и чл. 68 от НК по отношение на едни и същи осъждания и не е преценил цялостната престъпна дейност на осъдения и наличните съвкупности при най-благоприятното за него съчетаване, съдът е нарушил материалния закон и е определил на осъдения Ц. незаконосъобразни общи наказания за престъпленията, за които той е осъден с влезли в законна сила присъди. Това предпоставя отмяна на атакуваната присъда в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно групиране на престъпленията и определяне на общото наказание за тях, което може да бъде направено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела влязлата в законна сила присъда № 794 от 11 ноември 2008 година на Видинския районен съд, постановена по нохд № 1311/2007 година и потвърдена изцяло с решение № 30 от 16 март 2009 година на Видинския окръжен съд, по внохд № 333/2008 година в частта й, с която на осъдения Ц. Т. Ц., на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, са определени общи наказания за две съвкупности от престъпления, за които той е осъден с влезли в законна сила присъди и в частта относно приложението на чл. 25, ал. 3 от НК и чл. 68, ал. 1 от НК и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Т. Ц. за отмяна на присъдата в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.