О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 27.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1670/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Х. Л. А. от З. – гр. Л. е подал касационна жалба против решението на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 327/2009 год. и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Становище по касационната жалба и по искането за допускане на касация е представено от М. на правосъдието.
Ответникът П. на Р България не е взел становище.
При извършената от касационния съд, проверка се установи следното:
Ловешкият районен съд, с решение от 13. 2. 2009 г. по гр. д. № 59/2007 г. е осъдил П. да заплати на А. 1 080 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърлил иска му до предявения размер 6 000 лв., както и претенцията му за 1 000 лв. обезщетение за имуществени вреди. Със същото решение районният съд е оставил без разглеждане и прекратил производството по иска на А. срещу М. на п. за присъждане на същите суми. Осъждането на П. е постановено на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ за надлежаване на наложеното на А. наказание „лишаване от свобода” за периода от 13. 8. 2003 г. до 21. 9. 2003 год.. Ищецът А. е подал въззивна жалба срещу решението само в частта, с която е бил отхвърлен искът му срещу П. Въззивна жалба е подадена и от П. в частта за уважаване на иска срещу нея. За разглеждането на жалбите е образувано гр. д. 327/2009 г. по описа на Ловешкият окръжен съд. С обжалваното решение, постановено на 31. 7. 2009 г. окръжният съд е обезсилил решението на Ловешкия районен съд и прекратил производството по делото, като е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по ненадлежно предявен иск срещу П.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.. 1, т. 3 ГПК е основателно. Въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е предрешил развитето на спора по делото и е от значение за точното прилагане на закона. Производството пред районния съд се е развило по реда на ГПК/отм./ и в чл. 15 от същия е посочено, че страни са лицата, срещу които се води делото. В чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./ е предвидена възможността за конституиране на ответник и в хода на производството. На това основание и като се е позовал на процесуалния закон, че съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните, включително на ответниците, която се определя от естеството на спорното материално право, районният съд, с определение от 10. 10. 2008 г. е конституирал като ответник и П. на Р България, наред с първоначално посочения ответник М. на правосъдието. Това действие на съда е допустимо от закона – чл. 117, ал. 4 ГПК. Прокуратурата е направила възражения, че то не е извършено съгласно формалните изисквания на ГПК, т. е. с представяне на изрично искане от ищеца за конституиране на нов ответник. Преценката относно спазването на процедурата по конституиране на нов ответник, обаче, не е основание да се счита, че не е налице изобщо предявен иск, както е приел въззивният съд, като е обезсилил решението и прекратил производството срещу П. Нарушението на съдопроизводствените правила касае правилността на решението и в случая, въззивният съд е следвало да приложи чл. 271 ГПК като реши спора по същество, но не е имал основание да откаже разглеждането на спора поради непредявен иск.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд от 31. 7. 2009 г. по гр. д. № 327/2009 г. по жалбата на Х. Л. А., освободен от държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: