Р Е Ш Е Н И Е
№ 467
гр.София, 18.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 344 от 2008 г. по описа на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Р. срещу решение № 628 от 02.11.2007 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, I граждански състав, постановено по в.гр.д. № 720 от 2007 г., с което на основание чл.209, ал.1 от ГПК /отм./ е обезсилено като недопустимо решение № 129 от 13.07.2007 г. по гр.д. № 353 от 2006 г. на Районен съд-гр. Левски за уважаване на предявен от Г. Л. Р. срещу К. Л. Р., Л. К. Л., Г. К. Л. и Р. К. Л. иск с правно основание чл.37 от Закона за наследството за отмяна на дарения, обективирани в нотариален актове № 89, том 20, рег. № 7* по нот.д. № 1* от 2005 г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Касаторът твърди, че е предявил иск срещу ответника К за възстановаване на запазената част от наследството на майка си Г. Т. като този ответник се е разпоредил с тази запазена част /дарил е част от наследствените имоти на дъщерите си/, искът срещу останалите ответници /дъщери на К. Л. / бил да се отмени направеното в тяхна полза дарение. И двата иска били предявени в предвидения в закона срок /първият в рамките на 5 години от откриване на наследството, а втория- в рамките на една година от вписване на исковата молба за намаляване на дарението съгласно чл.37 от ЗН/. Освен това, при постановяване на решението съдът бил нарушил разпоредбите на чл.30 и чл.31 от ЗН, като, прилагайки тези разпоредби, не се е съобразил с изискването възстановяването на запазената част от наследството да се извърши чрез намаление на дарението.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ ответниците по касационната жалба К. Л. Р., Л. К. Л., Г. К. Л. и Р. К. Л. оспорват същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид наведените в жалбата касационни основания, счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.37 от ЗН за отмяна на даренията, които братът на ищеца и ответник по делото К. Р. е направил в полза на дъщерите си, относно наследствени от майката на ищеца имоти, които са били дарени от нея на К. Р. , е недопустим, тъй като ищецът не е упражнил правото си да иска възстановяване на запазената част от наследството на майка си. Поради това съдът е обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение по иск с правно основание чл.37 от ЗН.
Това решение на въззивния съд е неправилно по следните съображения: Исковата молба на Г. Р. е била нередовна на основание чл.98, ал.1, б.”г” и „д” от ГПК /отм./. В нея е било налице противоречие между обстоятелствената част и петитума- в обстоятелствената част е заявено искане за възстановяване на запазената част на ищеца Г. Р. от наследството на Г. П. Р. , което в случая е можело да бъде извършено чрез намаляване на дарението, което Г. Р. е направила в полза на ответника К, и искане по чл.37 от ЗН за отмяна на последващото отчуждаване на дарените на К. Р. имоти в полза на дъщерите му, но липсва петитум на исковата молба за възстановяване на запазената част на ищеца Г. Р. от наследството на майка му Г. Р. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд също е бил длъжен, констатирайки това притиворечие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, да я остави без движение и да даде срок на ищеца за отстраняване на тази нередовност. Като не е сторил това, а направо е постановил решение за обезсилване на първонстанционното решение, въззивният съд е нарушил съществените процесуални правила на чл.100 от ГПК /отм./, поради което и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ постановено от него решение в нарушение на тези правила се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото- върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 628 от 02.11.2007 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, I граждански състав, постановено по в.гр.д. № 720 от 2007 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.