О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Р № 467
София, 25.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №990/2011 година.
Производството е по чл.307, във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Производството е образувано по молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, подадена от И. В. В. от [населено място], против влязлото в сила решение №4514/18.6.2010 г. по гр.д.№1037/2009 г. по описа на Благоевградския районен съд, с което е уважен предявеният от Н. К. П. от [населено място] против И. В. В. обективно съединени искове иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1, във връзка с чл.240, а.1 ЗЗД, съответно за сумите 2000 лева и 1145,87 лева, както и деловодни разноски за сумата 543,81 лева.
В молбата за отмяна се твърди, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като решението на първата инстанция не е връчено по законния ред на молителя в настоящото производство. Твърди се също така, че на 08.10.2010 г. е направен опит решението да бъде връчено на процесуалния му представител – адв. Ю., но същата е отказала да го получи, тъй като е твърдяла че няма връзка с клиента си. Излага се, че по делото се намират невръчени съобщения с отбелязвания от призовкаря от 08.10.2010 г., 13.10.2010 г., 16.10.2010 г., 20.10.2010 г., както и от други дати, че е бил търсен, но не е намерен на адреса, за което се сочи че не са верни и не отговарят на действителното положение. Изтъква се, че на посочените дати е бил в болнични при домашно амбулаторен режим, поради което разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК е неприложима. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския районен съд.
В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя – адв. Р..
Ответникът по молбата за отмяна – Н. К. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответника в настоящото производство, становището на процесуалния представител на молителя, изразено в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХІV от ГПК намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Предмет на молбата е влязло в сила решение на Благоевградския районен съд, постановено на 18.6.2010 г. Решението е влязло в сила на 23.10.2010 г., тъй като е налице отказ по смисъла на чл.51, ал.3 ГПК, съгласно която “Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл.35, отказ от пълномощие по чл.36, както и когато недвусмислено личи, че не отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването.” В процесния случай изключенията, визирани в посочената правна норма не са налице, поради което съобщението за решението следва да се счита редовно връчено, като от 08.10.2010 г. е започнал да тече срокът за въззивно обжалване и при отсъствието на въззивна жалба първоинстанционното решение е влязло в законна сила на 23.10.2010 г. При наличие на данни, че процесуалният представител на молителя – длъжник в изпълнителното производство, е получила поканата за доброволно изпълнение на вземането, видно от представената от ответника по молбата за отмяна покана за доброволно изпълнение, следва да се приеме в най-благоприятния за молителя случай, че срокът по чл.305, ал.1, т.5, предложение първо ГПК е започнал да тече от 01.3.2011 г. и е изтекъл на 31.5.2011 г., а молбата е подадена на 15.6.2011 г., поради което тя е просрочена с 15 дни.
Поради това молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода от спора молителят следва да заплати на ответника по молбата деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна, подадена от И. В. В. от [населено място], срещу влязлото в сила решение №4514/18.6.2010 г. по гр.д.№1037/2009 г. по описа на Благоевградския районен съд.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 18, ет.6, ап.17, да заплати на Н. К. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 40, ет.7, ап.37, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: