О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
София 31.05.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 26 май 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1140/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 21.04.2009 г. по гр.д. № 57/09 г. на Добричкия окръжен съд е отменено решение № 18 от 09.12.2008 г. по гр.д. № 1564/07 г. на Добричкия районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от О. Д. против С. с. о.полезна дейност “Т” със седалище и адрес на управление в гр. Д. иск за установяване правото на собственост общината и предаване на владението върху дворно място с площ 187 кв.м., представляващо част от поземлен имот с идентификатор 72624.621.3 по кадастралната карта на гр. Д., целият с площ 834 кв.м., представляващ прилежащ терен към масивна сграда със застроена площ 187 кв.м. с идентификатор 72624.621.3.1.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от О. Д. . Развити са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Касаторът поддържа, че неправилно е приложена нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС/ отм./, тъй като ответникът е новоучредено сдружение, възникнало след 13.07.1991 г. и следователно не може да се позовава на този способ за придобиване на право на собственост върху сградата и прилежащият й терен. Освен това сградата е била държавна собственост към 1970 г. и е предоставена за безвъзмездно ползуване на БТС. При положение, че ответникът не е доказал да е правоприемник на БТС и няма отстъпено право на ползуване върху сградата, неправилно въззивният съд е приел, че отношенията му със собственика на терена следва да се уредят по правилата за суперфициарната собственост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с него съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: допустимо ли е да се прилагат правилата на чл. 64 ЗС при уреждане на правата между собственика на терена и лице, което не владее сградата на валидно правно основание и длъжен ли е собственикът на терена да търпи ограничение на правото си на собственост само поради това, че друго лице се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на сградата и прилежащия й терен.
Ответникът по касация С. за общественополезна дейност “Т” в писмен отговор изразява становище, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба и изложението към нея доводи за допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, приема следното:
Правният спор между страните е породен от издадения в полза на ответника С с нестопанска цел “Т” гр. Д. констативен нотариален акт № 67, т. І, дело № 64 от 11.03.2003 г., с който е признат на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС/ отм./ за собственик на масивна сграда – туристическа спалня, състояща се от осем стаи, коридори и сервизни помещения, със застроена площ 187 кв.м., ведно с прилежащия й терен – дворно място с площ 187 кв.м., представляващо идеална част от УПИ * 3 в кв.1 по плана на гр. Д., целият с площ от 834 кв.м. Твърдението на ищеца, жалбоподател в настоящото производство, е било, че ответникът не може да се ползува от разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС, тъй като е регистриран като ЮЛ след 13.07.1991 г. и следователно не е извършил строителството на сградата до предвидения в закона срок и със собствени средства. Предявеният ревандикационен иск има за предмет само прилежащия към сградата терен с площ 187 кв.м.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че сградата – туристическа спалня, е била държавна собственост и през 1970 г. е предоставена за безвъзмездно ползуване на БТС. Ответникът не е доказал да е правоприемник на БТС и да има надлежно отстъпено право на ползуване върху държавната сграда, но неговите действия по ползуването на терена са в рамките на правомощието на самия собственик на сградата, аналогични на правата на суперфициарния собственик, да ползува чуждия терен. При формирането на този извод въззивният съд е приел, че сградата – туристическа спалня е държавна собственост, а правата на ответника са производни от нея. В обобщение е заключил, че отношенията между страните по делото следва да се уредят съобразно правилото на чл. 64 ЗС.
По отношение на искането за отмяна на основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост съдът е приел, че не следва да се произнася, тъй като е недопустимо то да бъде разгледано в самостоятелно производство.
Поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси са за приложимостта на разпоредбата на чл. 64 ЗС в отношенията между страните по повод ползуването на прилежащия към сградата терен. Произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е предпоставено от констатации за наличието на разделна собственост върху дворното място и сградата. Поради това настоящият състав намира, че посочените в изложението правни въпроси следва да бъдат обобщени и преформулирани съобразно доводите в касационната жалба и конкретиката на настоящия спор по следния начин: в режим на суперфициарна собственост ли е построената в имота сграда и кой е нейния собственик; лицето, което владее сградата, но не е неин собственик, има ли противопоставимо на общината като собственик на земята право да ползува прилежащ към сградата терен. По тези въпроси въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото в основата им стои въпросът за правната регламентация при действието на ЗДС и ЗОбС на правото на собственост на недвижимите имоти, предоставени за ползуване на юридически лица с нестопанска цел по реда на НДИ /отм./, по който не се констатира наличие на трайно установена съдебна практика.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.04.2009 г. по гр.д. № 57/09 г. на Добричкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и представи доказателства за това.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: