РЕШЕНИЕ
N468
София, 19 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември…………………………………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
ЧЛЕНОВЕ: Саша Раданова……………………..
Цветинка Пашкунова……………
при секретар…………..………….Л.Гаврилова………………………………….и в присъствието
на прокурора………….…………..Кр.Колова…………………………..изслуша докладваното
от председателя(съдията)…….Р.Ненков……………………………..……………………………
наказателно дело № 497/2008 година.
С нова въззивна присъда № 34 от 20.06.2008 г. по в.н.о.х.д. № 523/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав, е отменена оправдателната присъда от 07.02.2008 г. по н.о.х.д. № 1964/2007 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 9 състав, и вместо нея е постановено:
А. Подсъдимият И. В. Н. е признат за виновен в това, че на 24.09.2004 г., около 07.00 часа, в гр. С., на Околовръстен път, срещу мотел “Симона”, при управление на неизправно моторно превозно средство по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1, б. “б” от ППЗДвП – товарен автомобил “Авиа”, модел А – 75, с рег. № С* и ремарке с рег. № С* в нарушение на правилата за движение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, осъществил пътно-транспортно произшествие с товарен автомобил “Форд”, модел “Карго – 0813” с рег. № С* и по непредпазливост причинил смъртта на неговия водач – Л. И. Л. , поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на това наказание за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК и на една година лишаване от право да управлява моторно превозно средство на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 НК, като по обвинението да е нарушил и разпоредбата на чл. 101, ал. 3, т. 4, б. “в” от ЗДвП е оправдан; и
Б. Подсъдимият Н. на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД е осъден да заплати на гражданските ищци С. И. Л. (съпруга на загиналия) и В. Л. Л. (малолетен син на загиналия, представляван от майка му С. Л. ) по 50 000 (петдесет хиляди) лева – обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва от датата на увреждането – 01.10.2004 г. до окончателното изплащане на сумите, като в останалата част до пълния предявен размер гражданските искове са отхвърлени.
Чрез защитника си подсъдимият И е подал касационна жалба и допълнение към нея. Развити са две касационни основания – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и явна несправедливост на наложеното наказание. Оплакванията са конкретизирани като се твърди, че правото на справедлив процес било ограничено от това, че е постановено осъждане, без да са уважени съществени искания на защитата, на основата на процесуално недопустими доказателства и непълен, пристрастен и неточен анализ на доказателствените материали. Направено е основно искане за връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно – за смекчаване на наложеното наказание.
Повереникът на конституираните частни обвинители и граждански ищци С. Л. и В. Л. пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
Представител на Върховната касационна прокуратура също е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира касационната жалба за неоснователна поради следните съображения:
По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването на обжалваната нова присъда:
Наистина съгласно чл. 55, ал. 1 НПК основополагащо право на всяко обвинено лице е да представя изгодни за защитата доказателства и съответно – да прави искания за тяхното събиране. По настоящето дело обаче това право не е било накърнено. По принцип съдът не е длъжен да удовлетворява всички претенции на страните, а само онези от тях, които могат да доведат до изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, доколкото същите не са установени чрез други доказателствени средства и способи на доказване. В случая единственото искане, направено от защитника при въззивното разглеждане на делото, е било насочено към тласкане на съдебното разследване към обективно невъзможното установяване на наличието на алкохолно съдържание в кръвта на загиналия, при събрани редица доказателства по съществения правно-релевантен факт – поведението му като водач на превозно средство към момента на произшествието. Въззивният съд е имал пълното основание да го отхвърли, като по същество е изложил убедителни съображения за това.
При разглеждането на делото пред първата инстанция единственото друго искане, което също така основателно не е било уважено от съответния съдебен състав, е било за назначаване на нова повторна авто-техническа експертиза. По спорните въпроси за техническите параметри на произшествието най-напред са се произнесли две вещи лица (Камбуров и Ч. ), изготвили писмено две заключения. След техния подробен разпит експертизите са били приети, но по искане на защитата е била назначена повторна разширена експертиза, в която са били включени други три вещи лица (Погачев, И. и А. ). С тяхното заключение е бил даден ясен и убедителен отговор на всички въпроси, поставени от страните, като в съдебно заседание експертите са дали и допълнителни пояснения. След приемането на новата експертиза, при това без изрични възражения от страните, включително и от подсъдимия и неговия з. , последният отново е поискал повторна експертиза. Съдът, който е разглеждал делото, правилно мотивирано е отхвърлил поредното искане, тъй като приетото заключение е било прецизно обосновано и не е имало никакво съмнение в компетентността на вещите лица, които са го представили. Така не е било допуснато отклонение от предписанията по чл. 153 НПК. В края на краищата сам по себе си фактът, че всички експерти, без изключение, са отхвърлили тезата на защитата относно техническите параметри на произшествието, свързани със скоростта на превозните средства, разположението им към момента на удара, анализа на обективно констатираните при техния оглед следи (деформации) и пр., не може да се ползва като основание за уважаване на следващи нови искания.
Абсолютно неоснователно е и твърдението на касатора, че в основата на фактическите констатации на въззивния съд са залегнали ненадлежно събрани доказателства. Първо, показанията на свидетеля М, дадени на съдебното следствие не са се различавали от тези, дадени пред разследващия орган. Изявлението му, че не може да си спомни със сигурност точната дата и час на събитията, е дало основание за напълно законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 281, ал. 3 НПК. Второ, процесуалният закон не само не съдържа забрана, но и изрично допуска разпита на частния обвинител и гражданския ищец като свидетел (вж. чл. 118, ал. 1, т. 2 НПК). Затова не е имало никаква правна преграда да се ползват свидетелските показания на С. Л. , дадени след предупреждение за евентуалната отговорност по чл. 290 НК.
Фактическите положения, възприети от въззивния съд и отразени в мотивите на постановената от него нова присъда, се основават на добросъвестен, изключително внимателен, точен и логически издържан анализ на съвкупността от надлежно събрани доказателствени материали. Абсолютно голословно е твърдението на защитата, че е проявено пристрастие към обвинението, както и че съдържанието на доказателствените средства и способи на доказване е било възприето превратно, в разрез с истинското им съдържание. Впрочем, поначало в случая не би могло да се осъществи нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК, защото доказателствените материали еднопосочно са подкрепяли тезата на обвинението, а именно – че злополучният удар между ремаркето към автомобила, управляван от обвиненото лице – подсъдим, и автомобила, управляван от загиналия, се е дължал на предварителното разпадане на връзката между ремаркето и влекача, вследствие на извършеното лично от подсъдимия неправилно и необезопасено свързване – без надлежно използване на осигурителна скоба и предпазно въже. Няма никакви сериозни доказателства в полза на насрещната теза на защитата, че сблъсъкът се е дължал на внезапната загуба на контрол върху управлението от страна на пострадалия с насочване на неговия автомобил към лентата за насрещно движение и последващ удар в прикаченото ремарке. Това се отнася както за гласните и писмените доказателства, така и за изводите на всички вещи лица. Не правят изключение и обясненията на самия подсъдим. Описвайки злополуката, последният е заявил, че я възприел единствено слухово – чул силен трясък, а такова твърдение не би могло да се съвмести със защитната му теза, че към момента на удара ремаркето е било здраво прикрепено към управлявания от него автомобил и че точно този удар физически е довел до разпадане на връзката между тях. Впрочем обвинението е било напълно доказано според изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, при спазване на предписанията на чл. 14, ал. 1 НПК за правилно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав, постановил обжалваната нова осъдителна присъда.
По принцип касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а преценява точното прилагане на материалния закон на базата на констатациите на въззивния съд. В тази насока тя може да действа в интерес на подсъдимия, дори и при липсата на съответен касационен довод. В случая обаче законът е приложен правилно, защото деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на състава, по който е постановено осъждане.
По довода за явна несправедливост на наказанието:
На подсъдимия Н е наложено едно крайно снизходително наказание – санкциите са индивидуализирани към законоустановения минимум с прилагане на института на условното осъждане по отношение на лишаването от свобода. За да стори това въззивният съд е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства, а в случая не може да се пренебрегне и обстоятелството, че наказателният процес е продължил неоправдано дълго. Липсват обаче основания за още по-значително снизхождение. Такъв подход не би съответствал както на тежестта на деянието, така и на постигането на възпитателните и предупредителните цели на личната и общата превенция по чл. 36 НК.
По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 34 от 20.06.2008 г. по в.н.о.х.д. № 523/2008 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.