О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София, 22.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 203 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 457 от 14.07.2014г. по в.т.д. № 420/2014г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 19 / 10.01.2014г. по т.д. № 215/2012г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от касатора срещу [фирма] иск за установяване дължимост на сумата 73 115,83 евро /разликата между претендираните за дължими 83 990,28 евро с ДДС и приетите за такива 10 874,45 евро с ДДС/ по издаден за сумата от 91 116,92 евро запис на заповед от 14.08.2007г., с който е обезпечено изпълнението на сключен между страните договор за финансов лизинг на МПС с опция за прехвърляне на собственост № 789 / 14.08.2007г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.12.2010г. – датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК до окончателното плащане.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че въпреки, че ищецът е твърдял, че е направил волеизявление за прекратяване на договора, въззивният съд не е направил разлика между прекратяване и разваляне на договора и се позова на регламентираната в законодателството уредба за развалянето. Също така, в несъответствие с изричната уговорка между страните е прието, че издадената ценна книга не обезпечава начислените лихви. Въззивната инстанция не държи сметка за приложното поле на чл.16, ал.2 ЗЗД и чл.298, ал.3 ТЗ, като дава преимущество на клаузи в общите условия / т.10.7 и 8.8/ спрямо разпоредбата на т.11 от договора за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността, предвиждаща, че всички лизингови вноски могат да бъдат претендирани и след прекратяване на правоотношението.
Ответникът, [фирма], не представят отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въпросите за редовността на записа на заповед, посочен като основание за възникване на претендираното вземане, и изискуемостта на вземането са разрешени със сила на пресъдено нещо, тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е признато съществуването на вземане в патрумониума на ищцовото дружество за сумата от 10 874,45 евро по записа на заповед. Ценната книга съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ и не се доказва твърдението на ответното дружество, че подписът за издател не е положен от представляващия дружеството. Частичното отхвърляне на иска е изведено въз основа на каузалното правоотношение – договор за финансов лизинг, във връзка с който страните не спорят, че е издаден записът на заповед. В т.8.5 от ОУ към договора за лизинг е предвидено, че при подписване на договора лизипгополучателят се съгласява и предоставя на лизингодателя запис на заповед, издаден в полза на лизингодателя за сума, включваща лизинговата цена, ведно с дължимите лихви и ДДС, платим на предявяване в срок 1 месец след датата на падежа на последната вноска по погасителния план, без разноски и протест. В ал.2 на тази разпоредба е посочено, че при плащане на всяка лизингова вноска, лизингополучателят има право да поиска връщане на издадения запис на заповед, при което е длъжен да издаде нов при същите условия, но за остатъка от сумата – лизинговата цена, лихви и ДДС. В общите условия към договора е посочено, че под лизингова цена се разбира цената, която се заплаща от лизингополучателя по договора и се формира от цената, на която лизингодателя е придобил вещта от доставчика плюс възнаграждението на лизингодателя – дължимата лихва, данъци и други такива, ако е предвидено в отношенията между страните. В договора и ОУ е установено задължение на лизингодателя да застрахова автомобила за срока на договора, но дължимите по застрахователните договори премии са за сметка на лизингополучателя. Решаващият състав е извел, че от анализа на посочените разпоредби следва, че с ценната книга се цели обезпечаване, с оглед бързо събиране, на вземанията, касаещи само лизинговата цена и по – точно частта от същата, равняваща се на дължимите 60 месечни лизингови вноски. Това следва и от факта, че задължението по записа на заповед е равно на сбора от всички тях с ДДС. Ето защо, вземането по записа на заповед следва да се признае за съществуващо само при наличие на неизпълнение на задължение за плащане на дължими лизингови вноски. Другите задължения на лизингополучателя, произтичащи от този договор, както и задълженията за плащане на обезщетения и неустойки за неизпълнението му, вкл. лихва за забава и наказателна лихва, не са обезпечени с издадения запис на заповед По отношение на неизискуемите лизингови вноски е прието, че съгласно т.10.1 от ОУ към договора, при неизпълнение на задължението за плащане на лизинговите вноски /който факт е безспорен/ пред лизингодателя са налице две възможности – да развали договора или да обяви предстрочна изискуемост на лизинговата цена. Обстоятелството, че лизинговата вещ е върната от лизингополучателя на 24.03.2009г., което връщане възниква при разваляне или прекратяване на договора / т.8.7 ОУ/, сочи, че лизингодателят е развалил договора, считано от 24.03.2009г., а не го е обявил за предсрочно изискуем. С факта на разваляне на договора действието му отпада занапред и не е налице задължение за плащане на вноските с падеж, следващ момента на прекратяването т.е. дължи се само плащане на вноските до този момент / март 2009г. вкл./, в какъвто смисъл е и разпоредбата на т.10.7 от договора, поради което не може да се приеме, че ищецът има вземане в размер на 61 288,59 евро, независимо дали същите се търсят, като сбор от неизискуема главница, дължима до края на договора или неустойка. Постигнатото в процесния в .11 от процесния договор съгласие, че лизингополучателят дължи неустойка в размер на 100% от непогасената част от лизинговата цена при предсрочно прекратяване на договора, противоречи на добрите нрави, тъй като води до неправомерно разместване на блага между страните по сделката, тъй като при плащането на неустойката при прекратен договор за лизинг, лизингодателят ще получи предоставения кредит два пъти – един път връщане на самата вещ, а друг път – нейната парична равностойност плюс калкулираната печалба под формата на лихва.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че обусловилите изхода на делото въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са: /1/ При противоречиви уговорки в договора и общи условия към него, кои текстове следва да намерят приложение и да породят действие по отношение на страните в правоотношението – тези, уговорени в двустранната сделка или тези в общите условия?; /2/ Разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗД има ли императивен характер и тя приложима ли е и за едностранно прекратен договор, при положение, че страните изрично са уговорили последиците от прекратяването и са предвидили възможност от неизправната страна /лизингополучателя/ да се претендират всички оставащи лизингови вноски?”.
Първият поставен от касатора въпрос не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като неприложението на клауза по т.11 от договора за лизинг е изведена от въззивния съд, поради нищожност на същата като противоречаща на добрите нрави, поради което въпросът за противоречие на тази клауза с клаузите на ОУ не е разглеждан. Първата част от втория въпрос за приложението на чл.88, ал.1 ЗЗД също не е обуславяща изхода на спора, тъй като въззивната инстанция се е позовала, на факта на преустановяване на договорната връзка между страните занапред с връщането на лизинговата вещ, безспорен между страните, от който именно е мотивирала недължимост на вноските с падеж, следващ момента на прекратяването, като е приела, че това е приложимо, както при прекратяване, така и при разваляне на договора, като развалянето в случая също има действие занапред. Последният сигмент от втория въпрос за възможността лизингодателят да претендира от лизингополучателя като неизправна страна всички оставащи лизингови вноски след прекратяване на договора и връщане на лизинговата вещ, когато страните изрично са уговорили такава последица от прекратяването, е обуславящ изхода на делото, и по отношение на него е осъществена и релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Допустимо ли е страните по договор за финансов лизинг да уговорят, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора, вкл. под формата на неустойка?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2860,04 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 457 от 14.07.2014г. по в.т.д. № 420/2014г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2860,04 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.