О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 05.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева т.д.№ 53602 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 228 от 24.07.2015 г. по в. т. д. № 239/15 г. на Варненския апелативен съд, след частична отмяна на решение №1240 от 29.12.2014г. по т. д. № 2361/2013 г. на Варненския окръжен съд, ответникът [фирма] [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма] [населено място] още 21 406,38 лв., представляващи 40 % от търсената сума в общ размер от 53 515,92 лв. – неплатено възнаграждение по договор № 651/20.11.2001 г. за извършване на комплекс от услуги по поддръжката на инфраструктурата на к.к. Златни пясъци, съгласно фактури № 10366/30.03.2010г.; № 104035/30.07.2010г.; № 104824/30.03.2011г.; № 105275/30.03.2012г.; № 105952/30.03.2012г. и № 106452/30.07.2012г., както и още 5 576,58 лв., представляваща съответната мораторна лихва за периода 31.03.2010 г. – 18.12.2013 г.
Въззивният съд е приел, че ответникът [фирма] [населено място] е собственик на хотели „П.“ и „С.“, намиращи се на територията на к.к.“Зл. п.“. С посочения договор ищецът [фирма] се е задължил към ответника да извършва поддръжка на инфраструктурата на комплекса: ВиК мрежите, отводнителната система, парковете и другите зелени площи, плажната ивица, външното ел.захранване, пътища, паркинги, пешеходни алеи и тротоари, както и дейности по охрана и опазване на обществения ред, противопожарна безопасност, екологични и хигиенно-санитарни мероприятия на общите части на комплекса. Ответникът не е заплатил сумата от 53 515,92 лв. по посочените фактури, издадени през периода 2010 – 2012г. Доколкото обаче е налице частично неизпълнение на договора от страна на ищеца, ответникът не дължи цялата претендирана сума. Прието е, че изпълнението възлиза на 80%, а не 40%, както е приел пърноинстанционният съд. За да достигне до този извод апелативният съд е обсъдил данните по делото за вложените от ищеца суми по поддръжка на инфраструктурата и обществения ред на територията на целия комплекс и ги е съпоставил с данните, според които конкретно пред хотелите на ответника липсва озеленяване, тревните площи са непочистени и неподдържани. Освен това съдът е приел, че в нарушение на чл.7, ал.3 от Специфичните правила и нормативи към плана за регулация и застрояване на к.к.“З. п.“ понастоящем пред фасадата на хотел „П.“ са поставени неугледни търговски обекти, собственост на [фирма], а пред хотел „С.“ – увеселителни съоръжения – „батут“ и „механичен бик“. Прието е обаче, че по делото липсват данни тези съоръжения и търговски обекти да са съществували през процесния период 2010 г. – 2012 г. Изложено е съображение, че показанията на свидетелите на ответника следва да се ценят с оглед тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника [фирма] [населено място].
Жалбоподателят поддържа, че в резултат на неправилна преценка на свидетелските показания, съдът достигнал до погрешен извод, че не е доказано съществуването през процесния период пред хотелите „П.“ и „С.“ на постройки и съоръжения, които влошават инфраструктурата. Освен това съдът неправилно приложил материалния закон, когато се произнасял по възражението за неизпълнен договор. Не било отчетено, че интересът на ответника е не само в поддържането на чистотата и реда на комплекса като цяло, но и конкретно – на инфраструктурата пред неговите хотели. Неизпълнението на това задължение било съществено и затова – значително по-голямо от приетото от въззивния съд.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. За задължението на въззивния съд да обсъди по реда на чл.235, ал.2 ГПК всички относими доказателства, доводите и възраженията на страните.
2. За дължимото изпълнение по договор за поддържане на общата инфраструктура на курортен комплекс с обособена територия, сключен между дружеството-собственик на комплекса и собственик на един или повече обекти на неговата територия и за значението на състоянието на инфраструктурата около конкретния обект на възложителя по такъв договор, при преценка на значителността на изпълнението с оглед интереса на кредитора при спор за изпълнението.
По първия въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с ППВС №7/27.12.65г.; ППВС №1/1985г.; ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК; решение №157/08.11.2011г. по т.д.№823/10г. на ВКС, ІІ ТО и решение №24/28.01.2010г. по гр.д.№4744/08г. на ВКС, І ГО и решение №493/05.03.2013г. по гр.д.№236/12г. на ВКС, І ГО.
По втория въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с подробна мотивировка, свързана със същността на договорите за поддръжка на инфраструктурата на курортния комплекс и съществения интерес на всеки от възложителите да получи добро качество на инфраструктурата около неговия обект.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са ясно формулирани правните въпроси, по които се иска допускане на касационното обжалване, въззивното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос, а материалноправният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Цената на предявения иск е над 20 000 лв., поради което не е налице пречката на чл.280, ал.2, т.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба от ВКС.
Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия правен въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди по реда на чл.235, ал.2 ГПК всички относими доказателства, доводите и възраженията на страните. Въпросът е свързан с оплакването на жалбоподателя, че въззивният съд не е преценил правилно свидетелските показания, установяващи наличието на загрозяващи временни обекти пред неговите хотели. В този контекст въпросът не е обуславящ за изхода на делото и по него не може да се допусне касационно обжалване. Съществуването на въпросните постройки, при това собственост на трето лице, не е свързано с правата и задълженията, поети в процесния договор за поддържка на инфраструктурата на КК „З. п.”. Ако постройките пречат на ответника [фирма] да упражнява правото си на собственост върху процесните хотели, има друг правен ред за защита, както и за уреждане на отношенията по повод причинените вреди. Макар в случая въззивният съд да е приел, че не е доказано наличието на тези постройки през процесния период, в тази му част мотивите не са определящи за изхода на делото и затова твърдяното противоречие с практиката на ВКС по чл.235, ал.2 ГПК не е решаващо.
Вторият въпрос е определящ за изхода на делото и същевременно – значим от гледна точка на правоприлагането и развитието на правото, тъй като касае правоотношения по изпълнение на специфични договори за поддръжка на инфраструктурата на курортни комплекси, сключвани между собствениците на инфраструктурата от една страна и собствениците на отделни обекти от друга, като няма практика на ВКС по проблемите, възникнали по настоящото дело. Това обуславя основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 24.07.2015 г. по в. т. д. № 239/15 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да заплати по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 539,66лв. и в същия срок да представи в съда вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: