О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София 31.05.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 март 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1092/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Областния управител на Сливенска област като пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройство против решение № 25 от 10.03.2009 г. по в.гр.д. № 614/08 г. на Сливенския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел ищецът да е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на закона – чл. 2, ал.4 ЗДС, тъй като имотът му е бил предоставен за стопанисване и управление при действието на НДИ / отм./ и по аргумент от § 6 ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. си е запазил само това право, но не е станал собственик.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като въпросът за приложението на нормата на чл.2, ал.4 ЗДС е разрешаван противоречиво от съдилищата, а същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация И. с. а. със седалище гр. С. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените доводи за допускане на касационно обжалване във връзка с данните по делото, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1* от 22.04.2008 г. по гр.д. № 2578/03 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на държавата, че И. с. а. гр. С. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул.”Великокняжевска” № 2, т. нар. “Г”, записан по плана на гр. С. като НУПИ- 1948 в кв. 133, заедно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 96.34 кв.м. и масивна едноетажна пристройка с площ от 73.14 кв.м., който се идентифицира като поземлен имот с идентификатор 67338.513.207. Въззивният съд е приел, че ищецът, който е регистриран като ЮЛ с нес. цел през 1982 г., е придобил правото на собственост върху този имот на основание чл.2, ал.4 ЗДС, тъй като същият му е бил предоставен за стопанисване и управление по предвидения за това ред при действието на НДИ/ отм./
Посоченият в изложението към касационната жалба като относим към изхода на спора материалноправен въпрос е за приложението на чл. 2, ал.4 ЗДС по отношение на юридическите лица с нес. цел – дали същите придобиват правото на собственост върху предоставените им за стопанисване и управление по реда на НДИ/ отм./ държавни имоти или запазват върху тях вещното право, което са имали до влизане в сила на ЗДС по аргумент от § 6 от ПЗР на ПМС № 235/ 96 г./ отм./, като титуляр на правото на собственост остава държавата; за да възникне правото на собственост в патримониума на юридическото лице с нес. цел необходимо ли е издаване на друг акт или придобиването е по силата на закона. Настоящият състав не констатира наличието на трайно установена съдебна практика по приложението на чл. 2, ал.4 ЗДС при разрешаване спорове за собственост между държавата и юридически лица с нес. цел, поради което намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по така формулирания въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Поддържаното алтернативно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК не е налице, тъй като законът има предвид практиката на съдилищата, формирана с влезли в сила съдебни решения по граждански дела, докато в случая съдебните актове на които се позовава касаторът – решение № 13 от 04.02.2009 г. по гр.д. № 9/2009 г. на Ямболския окръжен съд, за което няма данни да е влязло в сила, и решение № 2* от 19.03.2003 г. на ВАС по адм.д. № 10476/2002 г., не отговарят на това изискване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 10.03.2009 г. по в.гр.д. № 614/08 г. на Сливенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 295 лв. и представи доказателства за това в съда.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: