Р Е Ш Е Н И Е
№ 469
гр.София, 15.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 233 от 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по жалба на С. Н. А., С. Д. А. и М. Д. А. срещу решение № 485 от 24.10.2008 г. на Русенския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 540 от 2008 г., с което е тълкувано решение № 26 от 17.05.2006 г. на Русенския окръжен съд по в.гр.д. № 749 от 2005 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Това решение по същество променяло основните и решаващи мотиви на тълкуваното решение. Освен това, така извършеното тълкуване отново не давало отговор на въпросите за определените с тълкуваното решение права на съсобтвеност върху имотите в настоящото им състояние. Съдът не се произнесъл и относно изменението на нотариалните актове. Освен това, диспозитивът на решението не съответствал на заявения петитум на иска.
Ответникът С. Т. Г. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение намира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд за тълкуване на въззивно решение, което съгласно чл.251, ал.5 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС по реда, по който е подлежало на обжалване тълкуваното решение /в случая тълкуваното решение № 26 от 17.05.2006 г. по в.гр.д. № 749 от 2005 г. на Русенския окръжен съд, постановено по предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1, от ГПК /отм./, е подлежало на обжалване съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./, поради което и решението за тълкуване на това решение подлежи на обжалване на основание 194, ал.3 от ГПК /отм./ по реда на отменения ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното: С обжалваното решение въззивният съд е тълкувал по реда на чл.194 от ГПК /отм./ решение № 26 от 17.05.2006 г. по в.гр.д. № 749 от 2005 г. на Русенския окръжен съд, с което е било отменено решение № 405 от 20.01.2003 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на Русенския районен съд и вместо него е било постановено решение за признаване за установено по отношение на касаторите по настоящото дело, че С. Т. Г. е собственик на идеални части от няколко недвижими имоти, измежду които: 2/3 ид.ч. от 7,46/34,56 ид.ч. от магазин № 1 с площ от 34,56 кв.м., находящ се в гр. Р., ул.”П” № 5, 2/3 ид.ч. от 53,25/57,66 ид.ч. от магазин № 2 с площ от 57,66 кв.м., находящ се на същия адрес и 2/3 ид.ч. от магазини № 3 и 4 на същия адрес. Приел е, че в тълкуваното решение под магазини № 1* и 4 съдът е имал предвид сегасъществуващите магазини, в границите им, посочени със зелен цвят на скица към заключение на в.л.инж. Радко Р. , намираща се на стр.54 от в.гр.д. № 749 от 2005 г.
Това тълкуване на въззивния съд за границите и площта на магазини № 1* и 4 е правилно. То отговаря на действителната воля на съда, постановил тълкуваното решение № 26 от 17.05.2006 г. по в.гр.д. № 749 от 2005 г. Видно от стр.6 и 7 от това тълкувано решение, произнасяйки се за размера на притежаваните от страните идеални части от магазини № 1* и 4, въззивният съд е имал предвид съществуващите към настоящия момент 4 магазинни помещения, находящи се в гр. Р., ул.”П” № 5, с настоящите им граници, а не съществувалите към датата на одържавяването по реда на ЗОЕГПНС 5 магазина. Именно поради това, че действителната воля на съда е била да се произнесе чия е собствеността върху сегасъществуващите магазини, съдът е постановил, че ищецът С е собственик на 2/3 ид.ч. само от 7,46/34,56 ид.ч. от магазин № 1 и на 2/3 ид.ч. само от 53,25/57,66 ид.ч. от магазин № 2. Видно от мотивите на тълкуваното решение, съдът е приел за установено, че съществуващият към датата на отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС магазин № 1 не е бил отчужден и че съществуващият към настоящия момент магазин № 1 с площ от 34,56 кв.м. обхваща неотчуждения магазин № 1 и 7,46 кв.м. от съществуващия към отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС магазин № 2* този смисъл е било и заключението на вещото лице инж. Р.Радков от 12.01.2006 г., на което съдът се е позовал в тълкуваното решение. Поради това и тъй като ищецът С. Т. Г. нямал вещни права върху бившия, неотчужден по реда на ЗОЕГПНС магазин № 1, а само върху бившите магазини № 2* и 5, съдът е приел, че Г. е собственик по реституция като наследник на бившия собственик на имота С на 2/3 ид.ч. само от тази част от сегасъществуващия магазин № 1, която е била част от съществуващия към датата на отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС магазин № 2 /7,46/34,56 ид.ч./. Аналогични са били мотивите на съда при решаване на въпроса за собствеността върху сегасъществуващия магазин № 2*ъз основа на заключението на вещото лице инж. Р, съдът е приел, че сегасъществуващият магазин № 2 с площ от 57,66 кв.м. включва съществуващия към датата на отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС магазин № 2, част от съществуващия към датата на отчуждаването по реда на ЗОЕГПНС магазин № 3 и 4,41 кв.м. от неотчуждения стар магазин № 1. П. това и тъй като ищецът С нямал вещни права върху бившия магазин № 1, съдът е приел, че Г. е собственик на 2/3 ид.ч. само от 53,25/57,66 ид.ч. от сегасъществуващият магазин № 2.
П. гореизложеното, ВКС счита за неоснователни касационните доводи, че с обжалваното решение № 485 от 24.10.2008 г. за тълкуване на решение № 26 от 17.05.2006 г. по в.гр.д. № 749 от 2005 г. съдът бил подменил действителната воля на съда, постановил решението по в.гр.д. № 749 от 2005 г. и че от това решение отново не ставало ясно каква е била волята на постановилия тълкуваното съдебно решение съд относно размера на притежаваните от страните ид.ч. от процесните 4 магазина.
Неоснователен е доводът, че обжалваното решение не съответствало на заявения петитум на иска. Петитумът на молбата от 03.07.2006 г. е била въззивният съд да даде автентично тълкуване на постановеното от него на 17.05.2006 г. решение. Обжалваното решение от 24.10.2008 г. за тълкуване на решението от 17.05.2006 г. съответства на този заявен петитум.
Неоснователни са и касационните доводи за неправилност на решението, тъй като от него не ставало ясно как се изменят нотариалните актове, касаещи спорните имоти, и какви са притежаваните от страните идеалните части от намиращите се в същия парцел ****вуетажна и едноетажна сгради. Тези въпроси не са били предмет на произнасяне от въззивния съд в обжалваното решение. Този съд е бил компетентен и правилно се е произнесъл само в рамките, очертани от отменителното решение на ВКС № 1* от 11.08.2008 г. на ВКС, Пето г.о. по гр.д. № 4* от 2007 г. С това решение делото е било върнато на Русенския окръжен съд за ново произнасяне по молбата за тълкуване на решението от 17.05.2006 г. по в.гр.д. № 749 от 2005 г. само относно описаните в него магазини с № 1* и 4, но не и относно другите съществуващи в същия парцел ****гради, не и относно изменението на нотариалните актове, касаещи спорните имоти.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 485 от 24.10.2008 г. на Русенския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 540 от 2008 г., с което е тълкувано решение № 26 от 17.05.2006 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. № 749 от 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.