1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 16.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1091/2018 г. по описа на Гражданска колегия, първо отделение, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх. № 2553 от 12.02.2018 г. от М. О. М., чрез особения представител адв. Б. Н., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, № 46 от 05.01.2018 г. по гр. д. № 307/2017 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, гражданско отделение, I – 6 състав, № 6007 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 13194/2012 г., с което е отхвърлен искът на М. О. М. против И. П. Й. – Н. с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, за прогласяване нищожност поради неспазване изискванията за форма на саморъчно завещание от 14.08.2012 г., с което К. П. Й. (майка на ищцата) е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ответницата – нейна сестра. Отхвърлени са и предявените при условията на евентуалност искове по чл. 42, ал. 1, б. „в“ ЗН за прогласяване нищожността на същото завещание поради противоречие на мотивите му със закона и добрите нрави и по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, вр. чл. 15 ЗН, за унищожаването му поради липса на завещателна дееспособност. С решението е уважен евентуалният иск на М. М. по чл. 30 ал. 1 ЗН, вр. чл. 29, ал. 3 ЗН, за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване запазената част на ищцата до размер 1/2 идеални части.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, не е налице изключение по чл. 280, ал. 3 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата И. П. Й. – Н. изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, защото в нея не е поставен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, гражданско отделение, I – 6 състав, № 6007 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 13194/2012 г. в обжалваната му част, апелативният съд е приел, че оспореното саморъчно завещание е съставено от завещателката и са спазени всички предвидени в закона изисквания за форма и съдържание по чл. 25, ал. 1 ЗН, като е достигнал до този извод след анализ на приетите по делото графологична експертиза и гласни доказателства. Поради отхвърлянето на главния иск, въззивният съд е разгледал и евентуалните искове с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „в“ ЗН и чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН. Съдът е приел, че процесното завещание не противоречи на закона и на добрите нрави. Отчетено е, че водещият мотив за съставянето му е възнаградителен (благодарствен), тъй като през последната една година ответницата И. П. Й. – Н. е полагала грижи за завещателката, страдаща от тежко заболяване. За неоснователни са приети доводите за наличие на основание за унищожаемост по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН поради заболяване, вследствие на което завещателката не е могла да разбира свойството и значението на действията си към датата на съставяне на саморъчното завещание и да ги ръководи. Прието е, че няма данни за давността на регистрираното през септември 2011 г. депресивно състояние на завещателката, а и то не би могло да обуслови липса на завещателна дееспособност. За недоказани са приети и твърденията за алкохолна злоупотреба от страна на завещателката.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът: притежава ли завещателна дееспособност лице, страдащо от онкологично заболяване в терминален стадий, като се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставеният въпрос не обуславя приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, В съдебната практика на ВКС – срв. решение № 236 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6447/2007г., І г.о. , решение № 1041 от 10.10.2008 г. по гр. д. № 2839/2007 г., IV г. о., решение № 330 от 6.07.2009 г. по гр. д. № 731/2008 г., I г. о. и др. се приема, че завещанието е унищожаемо на основание чл. 43 ал.1 б.“а“ ЗН когато при съставянето му завещателят е бил в състояние, на невъзможност да разсъждава нормално и да ръководи и разбира постъпките си. Това състояние не следва да се преценява единствено въз основа на заболяванията на завещателя, а при изследване на установените по делото факти както и след изслушване на медицинска експертиза. В разглеждания случай въззивният съд е съобразил тази съдебна практика като не е основал решението си само на обстоятелствата, свързани с напредналия стадий на заболяването на завещателката. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – свидетелски показания, писмени документи и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, въззивният е приел, че заболяването не е засегнало завещателната дееспособност на К. Й. и то не се е отразило на способността ? да разбира свойството и значението на действията й към датата на съставяне на завещанието.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноски за касационното производство, поискани с отговора на касационната жалба в размер на 4000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор по договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав, № 46 от 05.01.2018 г. по гр. д. № 307/2017 г.
ОСЪЖДА М. О. М. да заплати на И. П. Й. – Н. сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: