Р Е Ш Е Н И Е
№ 469
София, 16.06.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май , две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
при секретаря Райна Стоименова
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 3751/ 2008 г.
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. гр. М. срещу въззивно решение № 252 от 13.11.2007 г. по гр.д. № 2000/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението от 11.07.2006 г. по гр.д. № 16/2005 г. на Монтанския окръжен съд и вместо него е постановено ново, с което предявеният по реда на чл.299 и сл. ГПК /отм./ от “С” Е. /в ликвидация/, гр. М. срещу Л. Р. С. иск за заплащане на сумата 16 793.20 лв., от която 10 921 лв.- констатирана липса и 5 872 лв.-законна лихва за забава за времето от 17.05.2000 г. до 29.06.2004 г., претендирана въз основа на акт за начет вх. № 39/29.06.2004 г. на АДФК-ТДД, гр. В. е отхвърлен, като неоснователен. Решението е постановено при участие на О. М. в качеството на трето лице помагач на ищеца. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на Монтанския окръжен съд и е отхвърлил предявеният иск за осъждане на Л. Р. С. да заплати на “С” Е. /в ликвидация/, гр. М. сумата 16 973.20 лв., претендирана въз основа акт за начет. Приел е за установено, че акта за начет установява възникването на парично вземане в полза на дружеството, че след съставянето му носителят на вземането и ищец в производството по чл.299 ГПК /отм./ “С” Е. / в ликвидация/ е прекратено като търговско дружество, открито е производство по ликвидация и след приключването му е заличено от търговския регистър. Със заличаването от търговския регистър дружеството ищец е изгубило качеството си на самостоятелен правен субект и на носител на вземанията, претендирани чрез предявения иск въз основа акта за начет срещу Л. С. Изложил е и съображения, дружеството не е носител на вземанията по акта за начет, тъй като те са прехвърлени с договор за цесия от “С” Е. /в ликвидация/ на О. М. и дружеството не е активно материалноправо легитимирано.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
С договор за цесия сключен на 30.09.2003 г. между “С” Е. / в ликвидация/ и О. М. цедентът е продал на цесионера вземания към трети лица, включително и вземанията си срещу Л. С. за сумите 10 922 лв. и 5 872 лв., произтичащи от липси, установени с акта за начет, за което длъжникът е бил уведомен.
При тези данни законосъобразен е изводът на въззивния съд, че дружеството не е носител на вземанията, претендирани по реда на чл.299 ГПК. Жалбоподателят е участвал в производството като трето лице помагач на ищеца. Същият е имал процесуална възможност да замести в процеса при предпоставките на чл.121, ал.2 вр. 117, ал.1 ГПК /отм./ своя праводател, в какъвто случай би могъл да претендира присъждане в своя полза на вземанията по акта за начет. Придобиването на определено право не води до подмяна на първоначалните страни в процеса. Приобретателят може само да встъпи или да бъде привлечен като трето лице във висящ процес. Той може да замести своя праводател само при условията на 117, ал. 1 ГПК вр. чл. 121, ал. 2 ГПК /отм./. О. М. в качеството си на приобретател на спорното право е могла да замести своя праводател – “ С. ” Е. /в ликвидация/, във висящото производство при съгласие на двете страни – чл. 121, ал. 2 ГПК /отм./. Жалбоподателят не е заместил праводателя си, поради което доводите, че с представянето на договора за цесия било извършено заместване са неоснователни. Заместването на ищцовото дружество след загубване на правосубектността му не би могло да се извърши, тъй като за това е нужно и неговото съгласие, което дружеството вече не може да даде.
При така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и ще следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А въззивно решение № 252 от 13.11.2007 г. по гр. д. № 2000/2006 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: