6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
С., 22,06, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1572 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2221 от 30.І.2013 г. на троянското „В. [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Л. против онази част от въззивното решение № 44 на Ловешкия ОС, ГК, от 26.ІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 28/2014 г., с която д-вото настоящ касатор е било осъдено – на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД – да заплати на ищцовото [фирма]-гр. Т. /с предишно фирмено наименование „Л.”/ „получената без основание” сума в размер на 17 339.24 лв. , платена по ф/ра № 34688/30.ХІ.2012 г., ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от 28.VІ.2013 г. и до окончателното й изплащане.
Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение на материалния закон /чл.чл. 55, 20 и 20а ЗЗД/, поради което той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се отхвърли предявения срещу него от троянското [фирма] осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, както и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „В. [фирма]-гр. Т. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваната осъдителна част от въззивното си решение Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните три материалноправни въпроса:
1./ За приложимостта на института на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД при наличието на облигационна обвързаност между страните по спора и възможност да реализират правата си по друг ред?
2./ Дали е възможно посредством извършено от решаващия съд тълкуване на ясна, но спорна между страните договорна клауза, да бъде изменен договорът, или следва да се запази съдържанието на тълкуваната уговорка в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните по процесната сделка?
3./ Дали при наличието на спор относно точния смисъл на договорна клауза следва чрез тълкуване – съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, да се издири действителната обща воля на страните, като освен буквалният текст на уговорката, се издири и смисъла, следващ общия разум на изявлението и се вземе предвид систематичното място на клаузата в договора и съответно връзката й с другите такива от неговото съдържание?
Докато от значение за точното прилагане на закона, както и „за юриспруденциалното развитие на правото”, бил материалноправният въпрос: „Дали при наличието на клауза в договора, според която неговото изпълнение се подчинява на реда и изискванията на определен нормативен акт, е необходимо при тълкуването на договора да се вземат предвид съдържанието и изменението на този нормативен акт?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Т. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 3 000 лв. – съгласно приложен договор за правна защита и съдействие серия „В”, № 399/17.ІV.2014 г. Инвокиран е довод, че формулираните в изложението към касационната жалба правни въпроси имали отношение „само и единствено към правилността на решението”, което се атакува.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Ловешкия ОС, касационната жалба на „В. [фирма]-гр. Т., област Л. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевирания от д-вото касатор материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, са следните:
За да уважи исковата претенция с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД на търговеца възложител в пълния предявен по делото неин размер, въззивната инстанция е приела, че страните по спора били обвързани от сключен помежду им на 1.VІІІ.2005 г. „по реда на чл. 8, ал. 6” от Наредба № 4 от 14.ІХ.2004 г. („За условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи”) договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води, но при индивидуално определени условия – различни от общите на изпълнителя В. оператор /по смисъла на чл. 298 ТЗ/, „поради което, съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, има силата на закон за тях”. Така Ловешкият ОС е дефинирал, че спорът по делото бил за това „доколко този договор обвързва страните по него относно цените на предоставяните от ответника услуги или тези цени следва да бъдат определени в съответствие с приетите ОУ на „В. [фирма] и решенията на ДКЕВР”, разрешавайки го в съгласие с първата алтернатива, т.е. отричайки действието на относимото към процесния случай Решение Ц-012/31.ІІІ.2011 г. на ДКЕВР, с което, считано от следващия ден, са били утвърдени по-високи цени /от посочените в чл. 23, ал. 2 от договора/ за пречистване на отпадни води на промишлени и др. стопански производители за един куб. метър вода /без ДДС/ според съответната степен на замърсяването им от І до ІV, валидни към датата на издаване на процесната фактура № [ЕГН]. По този начин игнорирана е била и клаузата на чл. 24 от същия договор, посредством която изпълнителят В и К оператор изрично си е запазил правото за промяна на цените, посочени в чл. 22 и 23 от същия „в посока увеличение или намаление съобразно инфлацията и настъпили други промени в ценообразуването”.
В тази връзка позоваването на въззивната инстанция е било върху текста на чл. 31 от Наредба № 4 от 14.ІХ.2004 г. – „За условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи”, според който: „цените и услугите се определят и обявяват по реда на закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги”. Това обаче е текстът на разпоредбата след изменението й (ДВ, бр. 63 от 2012 г.) в сила от 17 август 2012 г. и той съществено се различава от редакцията, която е била в сила 7 години по-рано – към датата на сключване на процесния договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води, предвиждаща, че: „Цените на услугите В и К се обявяват публично от оператора чрез публикуването им в един централен и един местен ежедневник не по-късно от три дни преди влизането им в сила”. Последните, съгласно изричното препращане към чл. 193 от закона за водите, е следвало да са в размери, покриващи разходите за изграждане, експлоатация, поддръжка и реконструкция на съоръженията и системите, необходими за предоставяне на съответните услуги.
В заключение, не е налице приложно поле на касационния контрол по първия от релевираните в изложението на касатора към жалбата му правни въпроси, тъй като той е бил решен в стриктно съответствие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1, ал. 1, изр. 2-ро на ППВС № 1/28.V.1979 г. Не е налице приложно поле на касационното обжалване и по въпросите с поредни номера 2 и 3 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като те се отнасят изцяло до правилността /по приложението на чл. 20 ЗЗД/ на постановеното от Ловешкия ОС въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 44 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 26.ІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 28/2014 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
У К А З В А на касатора „В. [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – чрез неговия процесуален представител адв. К. Н. Н.–Д. от АК-Л. със служебен адрес в [населено място], пл. „В.” № 2 – „Н.”, ет. І, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 346.78 лв. (триста четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер според правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2