О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр.София, 09.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2300/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Р. Х. Г. и на П. на Р. Б. (П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1936 от 05.12.2012 г. по гр.д.№ 3041/ 2012 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 6504/ 2011 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на Р. Х. Г. на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ сумата 30 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв искът е отхвърлен.
Ищцата Р. Г. оспорва постановеното въззивно решение в частта, в която искът е отхвърлен, а П. – в частта, в която е уважен.
И двете страни по делото повдигат в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване материалноправния въпрос за приложението на критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. И двете страни поддържат, че въззивният съд е определил това обезщетение в противоречие с практиката на ВКС, а според П. – и при условията на противоречива съдебна практика. Освен това П. повдига и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди възраженията за наличие на причинно – следствена връзка между поведението на ищцата и търпените вреди, който според нея е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Съдът намира жалбата за допустима, а исканията за допускане на касационно обжалване – за основателни.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение въз основа на фактически извод, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, спрямо нея е взета мярка за неотклонение задържане под стража, а наказателното производство е прекратено след изтичане на срок на разследване, който надхвърля разумния. При тези данни е счетено, че отговорността на прокуратурата за обезщетяване на неимуществените вреди, търпени от ищцата в резултат на обвинението срещу нея, е ангажирана. По отношение на размера на обезщетението съдът е посочил кои обстоятелства са релевантни, съгласно задължителната съдебна практика, но без да ги съотнесе към конкретните установени по делото факти.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният и от двете страни правен въпрос за приложението на критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди обуславя въззивното решение. Основателни са и доводите, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което обжалването следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1936 от 05.12.2012 г. по гр.д.№ 3041/ 2012 г.
Указва на жалбоподателката Р. Х. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 5 лв (пет лева), в противен случай жалбата й ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: