3
РЕШЕНИЕ
№ 47
София, 12.03.2013 година
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 649/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба на Н. Л. М. от [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение № 18 от 13.01.2012 г. по в. гр. д. № 974/2011 г. на Пернишкия окръжен съд. Молителят твърди, че поради нарушаване на съответните процесуални правила от съда, сезиран с разглеждането на спора, не е взел участие по делото пред въззивната инстанция нито лично, нито чрез представител и по тази причина е налице основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на атакувания съдебен акт.
Ответниците Д. С. М. и И. М. И. са изразили становище за допустимост на молбата за отмяна като подадена в законоустановения срок и съответно – за основателност; А. А. П. я счита за просрочена, а по същество – за неоснователна; И. М. Х., В. И. Й., А. И. Й., М. Т. Г., К. И. Г., Т. Й. Б., М. Й. Т., И. Й. С. и С. Й. Т. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С влязлото в сила решение на въззивния съд, предмет на молбата за отмяна, е уважен предявен срещу молителя и срещу Д. С. М. и И. М. /М./ И. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено, че Х. Б. Г. – наследодател на ищците делото, е бил собственик по наследяване и давностно владение към момента на внасяне в ТКЗС на нива с площ 2.000 дка, находяща се в землището на [населено място], местността „Валого”, при посочени граници.
Молителят твърди в молбата за отмяна, че липсва писмено пълномощно от него за адвокат Ц. С. от САК, а и не е заявявал устно упълномощаване пред съда с право за процесуално представителство. По тази причина не е представляван от адвокат и не е известен за въззивното производство. Не е получавал призовка за единственото съдебно заседание на въззивния съд, проведено на 13.12.2011 г. /неправилно в молбата за отмяна е записан м. ноември/, и за постановяване на съдебния акт, за който узнал на 20.06.2012 г. Твърди, че не е взел участие по делото пред въззивната инстанция нито лично, нито чрез представител, и това се дължи на нарушение на процесуалните правила от съда, който приел, че молителят е редовно призован.
За да е допустима, молбата за отмяна следва да е насочена срещу влязло в сила решение – чл. 303, ал. 1 ГПК. Сроковете по чл. 305 ГПК, в които може да се подаде молба за отмяна на такъв съдебен акт, не текат преди решението, предмет на молбата, да е влязло в сила.
В разглеждания случай въззивното решение е било обжалвано от Д. Ст. М. и И. М. И., но с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК подадената от тях касационна жалба е била оставена без разглеждане с определение № 174 от 10.05.2012 г. по гр. д. № 343/2012 г. на ВКС, І-во г. о., тъй като цената на иска е под 5 000 лева. При това положение след като въззивното решение е изключено от касационно обжалване, съгласно чл. 296, т. 1 ГПК то е влязло в сила от момента на постановяването му – 13.01.2012 г.
Разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК предвижда, че в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – основанието, на което молителят се позовава, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Най-късният момент, в който следва да се приеме, че молителят е узнал за въззивното решение, е датата, на която лично е получил препис от касационната жалба, подадена от останалите двама ответници, а именно 20.03.2012 г. /неправилно е отбелязано 2013 г./. Посоченото обстоятелство се установява от съобщението до него, приложено на л. 35 по гр. д. № 343/2012 г. на ВКС, І-во г. о. При наличието на това писмено доказателство показанията на св. М. Б. В., че с молителя разговаряли за делото през м. юни-юли миналата година /следва да се разбира 2012 г./, не може да обоснове друг извод. Молбата за отмяна е подадена на 11.07.2012 г. и следователно е извън законоустановения тримесечен срок.
В обобщение, като просрочена, молбата за отмяна, подадена от Н. Л. М., следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – да се прекрати.
На ответника по молбата за отмяна А. А. П. следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие № 14222 от 10.08.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 18 от 13.01.2012 г. по в. гр. д. № 974/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, подадена от Н. Л. М., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 649/2012 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о.
ОСЪЖДА Н. Л. М. да заплати на А. А. П. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 300 /триста лв./ лева.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: