Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
София, 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2322 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Столична община срещу решение № 1147 от 22.02.2018 г. по в. гр.д. № 15226/2017 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение № 160127 от 03.06.2017 г. по гр.д. № 70069/2016 г. на Софийски районен съд и са уважени исковете на Х. Б. Х. против Столична община за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № СОА16-РД15-9923/10.10.2016 г. за уволнението на Х. Б. Х. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „старши експерт” в дирекция „Обществени поръчки и концесии”, отдел „Концесиониране и концесионен контрол” при Столична община, както и за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 5928 лева, за периода 10.10.2016 г. до 10.04.2017 г. със законната лихва от 01.12.2016 г. до изплащане на сумата. Обжалването е допуснато поради констатирана очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с дължимите от въззивния съд процесуални действия при докладване на делото и даването на указания по чл.146 ГПК, като отражение на основаните начала в гражданския исков процес.
За да постанови решението въззивният съд е приел, че в съответствие с правомощията по чл.44, ал.1, т.7 ЗМСМА кметът на общината е утвърдил щатното разписание на длъжностите и броя на служителите, поради което е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност. Според мотивите на решението, след утвърждаване на новото щатно разписание, работодателят е извършил подбор по чл.329 КТ, но не доказва неговата законосъобразност, за което са били допустими всички доказателствени средства. В писмения доклад по чл.146, ал.1 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на работодателя за събиране на гласни доказателства, но според въззивната инстанция, след като не са ангажирани такива в подкрепа на изводите на комисията за подбор, че качествата на служителите и нивото на изпълнение на възложената работа са оценени обективно, уволнението е незаконно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща защитата на ответника във връзка със задълженията на съда при докладване на въззивната жалба да даде указания на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства съгласно чл.146, ал.2 ГПК. В задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор, при което втората инстанция не повтаря дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях, т.е. чрез собствените си действия отстранява пороците по установяване на фактите и прилагането на правото. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, ако въззивната жалба не съдържа обосновано оплакване за нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. По аргумент от чл.263, ал.1, изр.2 ГПК, в отговора на въззивната жалба не е необходимо да бъде посочено, в какво се състои порочността на решението и процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, доколкото въззиваемата страна е удовлетворена от изхода на спора и не може да обжалва само мотивите на съдебния акт. В този смисъл, когато въззивният съд прецени, че на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл.146, ал.1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада – обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл.5 ГПК/ – ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.2.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е дал указания на страните относно релевантните факти и необходимостта да ангажират съответни доказателства в подкрепа на крайните изводи на комисията за подбор при работодателя, че качествата на служителите и нивото на изпълнение на възложената работа са оценени обективно. В случая, ответникът е направил доказателствено искане за събиране на гласни доказателства с отговора на исковата молба, но то е оставено без уважение от първоинстанционния съд, който е отхвърлил предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност и за обезщетение поради незаконното уволнение, като е приел, че протоколът на комисията доказва законосъобразно извършване на подбор по чл.329 ГПК. След обжалване на решението, обаче, въззивната инстанция приема уволнението за незаконно, тъй като при въведен довод за нарушение на чл.329, ал.1 КТ, не е доказано извършването на подбор между служителите по отношение на техните качества и ниво на изпълнение на възложената работа в съответствие със законовите критерии, за което са допустими всички доказателствени средства, но липсата на доводи за процесуални нарушения от въззиваемия и доказателства, въз основа на които да се направи проверката, според въззивния съд, правото на подбор е упражнено незаконосъобразно.
Предвид изложените съображения за отговора на въззивната жалба по чл.263, ал.1, изр.2 ГПК и задължението на въззивния съд при докладване на въззивната жалба да даде указания на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства съгласно чл.146, ал.2 ГПК, както е изяснено в т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е налице поддържаното от касатора основание за „очевидна неправилност” на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща защитата на ответника и основаните начала в гражданския исков процес – чл.5, чл.7, ал.1 и чл.10 ГПК. Констатираната очевидна неправилност налага касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на материалноправния спор, въззивната инстанция следва да прецени само въведения още в исковата молба довод за нарушение на чл.329, ал.1 КТ и направеното от работодателя възражение с отговора, че правото на подбор е упражнено законосъобразно /като е поискал да бъдат изслушани двама от членовете на комисията за подбор/, но след като въззивният съд даде указания на страните, за кои правнорелевантни факти не сочат доказателства.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1147 от 22.02.2018 г. по в. гр.д. № 15226/2017 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.