Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
София, 02.02.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2521 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218е, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./, вр.§2, ал.3 от ПЗР на ГПК от 2007г.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Т. от гр. С. срещу решение от 23.01.08г. по гр.д. №54206г. на Сливенския окръжен съд, в отхвърлителната му част.
В жалбата се съдържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства. За да отхвърли частично иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивният съд обсъждал единствено данните по неверните удостоверения на ОСЗГ за притежаваните от ищеца земеделски земи, като не отчел обстоятелството, че в емлячния регистър са били нанесени неправомерни поправки и въз основа на тях са издадени неправилните удостоверения. Освен това – съдът не обсъждал обстойно реалните граници на претендираните земи, а основал решението си на непълни заключения по допуснатите експертизи, не извършил анкета за установяване на границите им и не изследвал въпроса дали те не са възстановени на ответниците. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответниците в производството С. Г. С. и Х. Г. С. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира касационната жалба за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
П. С. Т. е предявил срещу Х. Г. С. и С. Г. С. искове по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. В исковата молба и в уточняващата молба от 14.07.04г. ищецът твърди, че е бил собственик на седем ниви в с. Б., община С., които е описал по площ и местности. Твърди, че ответникът Х. Г. С., син на брат му Г. С. И. , като кмет на селото, е нанесъл поправки в емлячния регистър, като е намалил площта на четири от нивите на ищеца и съответно е увеличил площта на нивите на баща си. Въз основа на тези поправки били издадени неверни удостоверения за притежаваните от ищеца земи, при което поземлената комисия възстановила на ищеца по-малко площ от притежаваната, както следва: от нивата в местността “Д” /Харманоолу/, вместо притежаваните 5,7 дка, били възстановени 2,931 дка; от нивата в местността “Х” /Кичук дере/ вместо 3 дка били възстановени 2дка; от нивата в местността “Х” /Коджа кору/ вместо 10 дка били възстановени 3,699 дка и от нивата в местността “Е” /Кечи дере/ вместо 5дка били възстановени 3,049 дка. Със същата площ, с която били намалени неговите ниви, била увеличена площта на нивите на брат му Г. И. и съответно – поземлената комисия му възстановила повече площ от притежаваната.
С решение №574 от 21.06.06г. по гр.д. №1994/04г. Сливенският районен съд е отхвърлил предявените искове.
С обжалваното в настоящото производство решение от 23.01.08г. по гр.д. №54206г. на Сливенския окръжен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС ищецът е бил собственик на нива от 0,600 дка в местността “Д” и на нива от 0,500 дка в местността “К”, по отношение на които правото на възстановяване на собствеността принадлежи на ищеца П. С. Т.. В останалата част отхвърлителното решение на първата инстанция е оставено в сила.
Въззивният съд е приел, че е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Приел е, че към момента на образуване на ТКЗС, ищецът е имал 14,7 дка земеделски земи, които е внесъл и е заявил за възстановяване. Поземлената комисия му е възстановила общо 8,5 дка, т.е. с 6,2 дка по-малко. Същевременно на праводателя на ответниците Г е възстановена земеделска земя, която той не е притежавал при образуване на ТКЗС. Той е имал общо 6 декара в различни местности, а са му били възстановени 10 декара. Възстановени са били 4 дка в повече от притежаваните – 1,500дка в местността “Д” и 2,500 дка в местн.”К”, като в тези местности Г. С. не е притежавал земеделски земи. Вписването на тези земи в емлячния регистър е било извършено от ответника Х, за което има и влязла в сила присъда. Направен е извод, че в резултат на тези вписвания, на ищеца са възстановени в по-малко 0,600 дка в местността “Д” и 0,500дка в местн. “К” и по отношение на тези площи предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е основателен.
В обжалваната част въззивното решение е правилно като резултат.
Спорът за материално право, така, както е очертан в исковата молба, се свежда само до онези части от нивите на ищеца в местностите “Д”, “К”, “К” и “К”, които не са му били възстановени от поземлената комисия.
По отношение на първата местност – установено е по делото, че в емлячния регистър на името на ищеца са вписани 5,7 дка, от които реално са възстановени 2,931 дка. Разликата от 3,182 дка е включена в регулационния план – поземлени имоти V, VІ, VІІ, VІІІ и LХ от кв.4 по плана на селото и за нея ищецът се е снабдил с нотариален акт №5, т.1, н.д. №21/82г., съгласно заключението на вещото лице Х. П. , прието във въззивната инстанция. За тази разлика освен това ищецът е направил признание, че се намира в регулационния план на селото /изявление в защитата пред първата инстанция/ и за нея има оттегляне на иска, по което съдилищата не са се произнесли. По отношение на имота в тази местност има поправка, нанесена на ръка в емлячния регистър, съгласно която П. има 5,1 дка, а Г. – 0,6 дка. Въпреки че не е установен реален спор за материално право в резултат на тази поправка, въззивният съд е уважил иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на въпросните 0,600дка, като в тази част решението не е обжалвано от ответниците и е влязло в сила. В останалата част искът правилно е отхвърлен като неоснователен, тъй като реален спор за материално право за невъзстановената от поземлената комисия част не съществува. За тази част ищецът се е снабдил още през 1982г. с нотариален акт за собственост и тя не е била предмет на възстановяване от ОСЗГ.
За нивата в местността “К” ищецът твърди, че е имал 3 дка, като неправилно са му възстановени само два. В действителност, съгласно заключенията на вещите лица, в емлячния регистър с мастило са нанесени само два декара, в тази част няма поправки на ръка, поради което не се установяват твърденията на ищеца, че поради такива поправки е намалена земята на ищеца, за сметка на увеличаване на земята на брат му Г. в същата местност. Същото се отнася и за земите в останалите две местности. За местността “К” ищецът твърди да е притежавал 10 декара, но в омастилената част на емлячния регистър фигурират само 3 декара, като реално възстановени са 3,699 дка. Отразената на ръка поправка в емлячния регистър, че П. притежава 2,4 дка, не се е отразила на решението на поземлената комисия от една страна, а от друга страна е отчетена от въззивния съд. За местността “К” ищецът претендира 5 дка, но в емлячния регистър са отразени само 4 дка, без да има някакви поправки в тази част, като са признати за възстановяване 4 дка, а реално възстановени с план за земеразделяне са 3,049 дка. Не е установено по делото твърдението на ищеца, че е нанесена някаква поправка в емлячния регистър за тази местност, при която земята на ищеца да е намалена за сметка на увеличаване на земята на брат му Г. , ето защо в тази част предявеният иск правилно е бил отхвърлен. В случая поземлената комисия е признала на ищеца толкова земя, колкото фигурира по емлячния регистър, а намалението се е получило при определяне на конкретния имот с плана за земеразделяне и това намаление не може да бъде предмет на спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Като цяло оплакванията в касационната жалба са неоснователни, тъй като въззивният съд е отчел обстоятелството, че в емлячния регистър за спорните местности са направени само две поправки с молив, а в останалата част е изхождал от данните в омастилената част на регистъра. Доколкото спорът за материално право в случая се свежда до твърдения за намаляване на площите на земеделските земи на ищеца в определени местности и съответно неправомерно увеличаване на площите на брат му Г. , съдът не е бил длъжен да изследва реалните граници на имотите, нито пък да прави анкета за тяхното местоположение и площ. Обстоятелството, че на ищеца са възстановени от поземлената комисия по-малко земи от това, което той смята, че е притежавал, не е непременно свързано със спор за материално право. Такъв спор не възниква и от това, че на Г. С. е възстановена повече земя от тази, която реално е притежавал. Спорът в случая е за части от ниви в конкретни местности, като по делото не е установено да има други поправки в емлячния регистър, които да водят до такъв спор, освен тези, които е отчел въззивният съд.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23.01.08г. по гр.д. №54206г. на Сливенския окръжен съд в обжалваната му част, с която са били отхвърлени предявените от П. С. Т. срещу Х. Г. С. и С. Г. С. искове по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на следните земи: 2,169 дка в местността “Д”, като част от нива с площ от 5,7 дка в същата местност; 1 декар в местността “К”, като част от нива с площ от 3 дка в същата местност; 5,801 дка в местността “К”, като част от нива с площ от 10 дка в същата местност и 1,951 дка в местността “К”, като част от нива с площ от 5 дка в същата местност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: