РЕШЕНИЕ №47
гр.София, 02.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1529 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Г. В. К. от с. Х. срещу решение № 404 от 12.12.2007 г., по гр.д. № 84/2007 г., на Окръжен съд – гр. Д., с което е оставено в сила решението от 17.07.2006г., по гр.д. № 700/2004 г. на Районен съд – гр. Д., с което е уважен предявения от Г. В. К. срещу И. А. Н., Я. А. К., Г. А. Д., М. А. Р., Х. Д. Г., Е. Д. Т. и А. Д. Т. иск да се признае за установено между страните, че 14 дка земеделски земи в с. А., община Д., при колективизацията са били собственост на В. К. С. , б.ж. на с. Х., община Д., на основание чл.14, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Добричкият окръжен съд е приел, че Г. В. К. не е доказал, че правото на собственост върху имот от 14 дка, находящ се в землището на с. А. и възстановен с решение от 15.03.1993 г., по преписка с вх. № 15948/1992 г., на наследниците на А. Г. И. , принадлежи на общия наследодател В(починал 1955 г.).
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че ответниците са наследници по закон на А. Г. И. , чиято съпруга е дъщеря на общия наследодател В, поради което той не се легитимира за собственик на земеделска земя над 30 дка, с които е бил оземлен през 1941 г. в землището на с. К. с. Алцек/. Твърденията на ищеца, че А. Г. И. е само заявител на част от имотите на общия наследодател, са отхвърлени като недоказани, тъй като в декларацията на неговата дъщеря Е. В. Д. от 1949 г. е посочено, че 7 дка ниви са й „дарени”. С влязло в сила решение по гр.д. № 1140/1995 г. е признато за установено по отношение на наследниците на Е. В. Д. , че ниви с площ от 6,500 дка, към момента на кооперирането са принадлежали на нейния баща и общ наследодател В, поради което по отношение на тези имоти реституционния ефект следва да ползва всички негови наследници. При формиране на крайните изводи, решаващият състав е приел, че Съобразявайки констатациите на вещото лице и свидетелските показания по делото, съдът е приел, че не се доказва по несъмнен начин какво е станало със земеделската земя при колективизацията около 1950 г., с оглед на което е потвърдил решението на районния съд.
Касационната жалба на Г. В. К. от с. Х. срещу решение № 404 от 12.12.2007 г., по гр.д. № 84/2007 г., на Окръжен съд – гр. Д., съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, с изложение за нарушенията на материалния и процесуалния закон и твърдения, че решаващия състав неправилно е преценил събраните доказателства и е достигнал до погрешни изводи, които са в противоречие с установените по делото фактическите обстоятелства.
Жалбата е основателна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за собствеността на имот, но към момента на внасянето му в трудовокооперативно земеделско стопанство, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото, но е направил незаконосъобразни правни изводи. Позитивното решение на общинската поземлена комисия по преписка с вх. № 15948/1992 г., за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. Г. И. не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като производството по издаването му не е спорно и няма пречка ищецът да търси защита на правата си в исков процес срещу ответниците, с оглед на което има правен интерес от предявения иск.
В конкретния случай, при твърдения, че преди колективизацията, собствеността върху земеделска земя от 14 дка принадлежи на В. К. С. (В. ), следва да се установи по несъмнен начин в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че материалното право на собственост е принадлежало на този наследодател. Чрез поставения за разглеждане правен спор за собственост към предходен период, преди образуването на трудовокооперативното земеделско стопанство, ще се признае или отрече правото на ищеца върху конкретен имот, след което общинската служба по земеделие ще преценява дали да измени своето решение за възстановяване на собствеността. Следователно, в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуване правото на неговия наследодател преди внасянето на имотите в ТКЗС, по отношение на ответниците.
Правилно въззивният съд е посочил, че по комасационния план на с. А., в периода 1934-1947 г. и имотната ведомост за собствениците на земя в землището на с. А., община К., под № 33 е записан на името на общия наследодател, който фигурира и в списъка на частните стопани в с. А., където е записано, че са дадени срещу данъци 30 дка ниви. Окръжният съд е възприел, съобразявайки констатациите на назначената техническа експертиза, като доказателство за правото на собственост на А. Г. И. , че с протоколи на общинската комисия за Т. П. С., с. К., общият наследодател на ответниците е бил оземлен с 30 дка, през 1941 г. с държавни земи, причислени към ДПФ и находящи се в землището на село К.. Липсата на други данни за имотите на А. Г. И. , водят до извода, че удостовереното от ТКЗС-с. Хитово, обстоятелство, за внасянето на 50,500 дка имот от този наследодател в кооперацията, като негови собствени, остава недоказано. В тази връзка, съдът приема доводите на касатора за обосновани и подкрепени от доказателствения материал, а крайните изводи на въззивния съд за неправилни.становено е по несъмнен начин, че правото на собственост върху земеделската земя е принадлежала на общия наследодател В(В. ), в периода непосредствено предхождащ колективизацията 1934-1947 г., което е удостоверено в имотната ведомост на собствениците на земеделска земя и парцелния списък на село А.. От друга страна, претендирания имот не се установява да е бил прехвърлян чрез правни сделки или собственика да се е отказал от тях, поради което възраженията на ответниците – наследници на А. Г. И. , че имотите са останали в наследство само от техния наследодател, следва да се отхвърлят като необосновани.
Правата върху претендирания имот от 14 дка земеделска земя, в землището на село А., община Д., следва да се признаят общо на всички наследници на В. К. С. , б.ж. на село Х., починал 1955 г., а предвид обстоятелството, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, решението на окръжния съд следва да се отмени и вместо това предявеният иск, с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, да бъде уважен изцяло.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 404 от 12.12.2007 г., по гр.д. № 84/2007 г., на Окръжен съд – гр. Д., и вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Г. В. К. срещу И. А. Н., Я. А. К., Г. А. Д., М. А. Р., Х. Д. Г., Е. Д. Т. и А. Д. Т. , че правото на собственост върху 14 дка земеделски земи, находящи се в землището на село А., община Д., възстановени от общинската поземлена комисия, по преписка с вх. № 15948/1992 г., на ПК Добрич, при образуване на трудовокооперативното земеделско стопанство са били собственост на В. К. С. , б.ж. на с. Х., община Д., на основание чл.14, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.