6
решение по гр.д.№ 682 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. София, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 682 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано по подадена от Н. А. Б. касационна жалба срещу решение № 2374 от 16.11.2017 г. по в.гр.д.№ 3658 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VII състав, с което е потвърдено решение № 818 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 3287 от 2016 г. на Софийския градски съд, I-14 състав за уважаване на предявените от Д. С. Е. и А. А. Б.- Т. срещу Н. А. Б. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на Д. С. Е. на сумата 32 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения на страните лек автомобил, марка „Мерцедес” Ц. Ц., с рег. [рег.номер на МПС] за периода от 01.02.2011 г. до 05.08.2015 г. и 2 000 лв. обезщетение за забава за периода от 01.02.2013 г. до 01.02.2016 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и за заплащане на А. А. Б.- Т. на сумата 16 250 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения на страните лек автомобил, марка „Мерцедес” Ц. Ц., с рег. [рег.номер на МПС] за периода от 01.02.2011 г. до 05.08.2015 г. и 1 000 лв. обезщетение за забава за периода от 01.02.2013 г. до 01.02.2016 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Д. С. Е. и А. А. Б.- Т. оспорват жалбата.
С определение № 495 от 30.10.2018 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с решение № 187 от 04.11.2016 г. по гр.д.№ 1562 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ по следния въпрос: Възниква ли вземането по чл.31, ал.2 ЗС, когато ползването на съсобствената вещ от един от съсобствениците е обусловено от спазването на нормативни изисквания, чието изпълнение зависи от съдействието на останалите съсобственици, а те не дават такова съдействие ?
По този въпрос настоящият състав на ВКС, ГК приема за правилно приетото в решение № 187 от 04.11.2016 г. по гр.д.№ 1562 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г.о., а именно: Съществуването на законови изисквания за ползването на вещта, които не могат да бъдат спазени поради отказ от страна на ищците по иска по чл.31, ал.2 ЗС за съдействие, не е абсолютна пречка за ползването на съсобствената вещ само от един от съсобствениците. Ако такова ползване реално е осъществявано, макар и в нарушение на закона, ползващият съсобствената вещ съсобственик дължи обезщетение по чл.31, ал.1 ЗС на останалите съсобственици.
По допустимостта на постановеното решение ВКС приема следното: Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на въззивното решение поради това, че държавна такса по предявените искове е била внесена от ищците едва след постановяване на решението на въззивния съд. Съобразно трайната практика на съдилищата, когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл.77 ГПК, не само има право, но е и длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което може да стане, както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок. Разноските по чл.77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им. Правоотношението между страната и съда във връзка с дължимостта на разноските по делото е процесуалноправно, на власт и подчинение и съдът служебно постановява принудителното събиране на разноските по реда на чл. 77 ГПК, вкл. и след приключване на делото. В съответствие със закона и практиката на ВКС, в конкретния случай с първоинстанционното решение съдът е осъдил ищците да заплатят на основание чл.77 ГПК дължимите държавни такси по предявените от тях искове по чл.31, ал.2 ЗС. С платежни нареждания от 12.02.2018 г. ищците са заплатили дължимите такси, с което са отстранили нередовността на исковата молба. Поради това исковата молба по исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС вече е редовна и съответно постановените по тази искова молба първоинстанционно и въззивно решение са допустими.
По съществото на спора по предявените искове по чл.31 ал.2 ЗС настоящият състав на ВКС приема следното: Не се спори между страните, а и от представените по делото удостоверение за наследници изх.№ 6627 от 17.11.2015 и влязло в сила решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 45754 от 2009 г. на Софийския районен съд, 69 състав се установява, че ищците по делото Д. С. Е. и А. А. Б.- Т. и ответника Н. А. Б., като наследници по закон на Н. Т. Б., починал на 02.12.2008 г., са съсобственици на автомобил „Мерцедес Ц. Ц.“, рег. [рег.номер на МПС] .
С нотариална покана, връчена на ответника Н. Б. на 01.10.2009 г., ищците са поискали от него да им предаде ключа за съсобствения автомобил, а ако не стори това- да им заплаща обезщетение за лишаването им от ползване на автомобила.
Ищците Д. С. Е. и А. А. Б.- Т., чиято е била доказателствената тежест, обаче не са доказали, че през исковия период от 01.02.2011 г. до 05.08.2015 г. ответникът е ползвал процесния автомобил. За разлика от недвижим имот, за доказване на чието ползване е достатъчно да бъде установено, че съсобственикът има ключ за имота, за доказване ползването на автомобил не е достатъчно установяването на този факт. Това е така предвид на обстоятелството, че са възможни хипотези, при които съсобственикът може да държи ключа за автомобила, но въпреки това да са налице обективни пречки за ползването на този автомобил- например, ако автомобилът се намира в гараж, до който държащият ключа на автомобила съсобственик няма достъп.
Относно ползването на автомобила през процесния период 01.02.2011 г. до 05.08.2015 г. по делото са разпитани двама свидетели: Свидетелят Г. П. Ц. твърди, че е виждал автомобила в подземен гараж в комплекса, в който ответникът Н. Б. имал апартамент. Според свидетеля, който проявявал интерес да закупи автомобила, през 2012 г. ответникът Б. нямал ключ за гаража, в който се намирал автомобила: имал някакъв ключ, но патронът на гаражната врата бил сменен и Б. не успял да отключи, което наложило свидетелят да огледа автомобила през празното пространство над гаража. По това време автомобилът бил прашясъл и бил на трупчета /нямал гуми и джанти/. През лятото на 2013 г. и през 2014 г. положението било същото. През лятото на 2015 г. колата вече имала колела, но Б. все още нямал ключ от гаража. ВКС изцяло кредитира показанията на този свидетел, още повече че те кореспондират със събраните по делото писмени доказателства: протокол за опис на недвижимо имущество на частен съдебен изпълнител от 05.08.2015 г. и оценителна експертиза на инж.Ж. Е. за местоположението и състоянието на автомобила към датата на описа от частния съдебен изпълнител и датата на огледа от вещото лице.
Съдът не кредитира показанията на другия разпитан свидетел Д. И. Т. поради следното: От една страна този свидетел е съпруг на ищцата А. Т. и като такъв вероятно е заинтересован от изхода на делото. От друга- показанията на свидетеля в една част са непълни, неточни /свидетелят твърди, че ответникът Б. е ползвал процесния автомобил след смъртта на наследодателя, но не уточнява конкретния период на ползване/, а в друга част /в която се твърди, че ответникът също имал ключ за гаража и че патронът на гаражната врата не е бил сменян/ противоречат на показанията на другия разпитан по делото свидетел Г. Ц..
Изводът, че автомобилът не е бил реално ползван през периода от 01.02.2011 г. до 05.08.2015 г., логически следва и от безспорно установеното по делото обстоятелство, че от закупуването му и регистрацията му на 26.02.2008 г. до 05.08.2015 г. автомобилът е имал пробег само 5 799 км.- обстоятелство, удостоверено от частен съдебен изпълнител В. Л. в протокола за опис на автомобила от 05.08.2015 г., находящ се на лист 24 от делото на районния съд и в оценителната експертиза на инж.Ж. Е., дадена по изпълнителното дело на ЧСИ В. Л.. Видно от заключението на автотехническа експертиза на в.л.инж.В. Д., приета по делбеното дело между страните, по отношение на пробега в километри, за този вид автомобили се полагат около 70 000 км. за 4 години експлоатация. Тоест, за около и малко повече от 9 месеца /от регистрирането на автомобила на 26.02.2008 г. до смъртта на собственика и наследодател на страните Н. Б. на 02.12.2008 г./ нормалният пробег е 13 125 км. /70 000 км. делено на 4 г., делено на 12 месеца, умножено по 9 месеца/. Горното налага извод, че при ползване на автомобила от неговия първоначален собственик и наследодател на страните Н. Т. Б. през периода от 26.02.2008 г. до 02.12.2008 г. е нормално да е регистриран пробег от 5 799 км. Това преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства налага извода, че след смъртта на наследодателя Н. Б. процесният автомобил не е бил ползван реално.
Поради всичко гореизложено предявените искове по чл.31, ал.1 ЗС са неоснователни и следва да се отхвърлят. Предвид неоснователността главните искове по чл.31, ал.2 ЗС, като неоснователни следва да се отхвърлят и предявените акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 01.02.2013 г. до 01.02.2016 г.
Като краен резултат обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено ново решение за отхвърляне на предявените искове.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответнииците по жалбата дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции. При направени от касатора разноски в размер общо на 3140 лв. /300 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство п ред първата инстанция, 975 лв. държавна такса за въззивна жалба, 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 1035 лв. за разглеждане на касационната жалба и 800 лв. адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред ВКС/ и предвид цената на предявените от тях искове, ответницата по жалбата Д. Е. следва да заплати на Б. 2093,33 лв., а ответницата А. Т.- 1046,67 лв.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2374 от 16.11.2017 г. по в.гр.д.№ 3658 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VII състав и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Д. С. Е. от [населено място],[жк], [улица], ет.2 срещу Н. А. Б. от [населено място],[жк]116Б, вх.Д, ет.6, ап.102 искове:
– с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 32 500 лв. /тридесет и две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка „Мерцедес Ц. Ц.“, рег. [рег.номер на МПС] за периода от 01.02.2011 г. до 05.08.2015 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане и
– с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 01.02.2013 г. до 01.02.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от А. А. Б.- Т. от [населено място],[жк], ул.“Д-р Л. Р.“ № 6, вх.А, ет.5, ап.71 срещу Н. А. Б. от [населено място],[жк]116Б, вх.Д, ет.6, ап.102 искове:
– с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 16 250 лв. /шестнадесет хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на притежаваната от нея 1/4 ид.ч. от лек автомобил, марка „Мерцедес Ц. Ц.“, рег. [рег.номер на МПС] за периода от 01.02.2011 г. до 05.08.2015 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане и
– с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 01.02.2013 г. до 01.02.2016 г.
ОСЪЖДА Д. С. Е. с горепосочения адрес да заплати на Н. А. Б. на основание чл.78 ГПК сумата 2 093,33 лв. /две хиляди деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща съответната част от направените от Б. разноски по делото за трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА А. А. Б.-Т. с горепосочения адрес да заплати на Н. А. Б. на основание чл.78 ГПК сумата 1046,67 лв. /хиляда четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща съответната част от направените от Б. разноски по делото за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.