Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.София, 29.05.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 543 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената от Е. Х., действащ като [фирма], [населено място], молба за отмяна на влязлото в сила решение № 349 от 21.05.2012 год. по гр. д. № 453/2010 год. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение. С него е оставено в сила решение № 421 от 30.12.2009 год. по в. гр. д. № 624/2009 год. на Хасковския окръжен съд в обжалваната му част, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е признато за установено, че Е. Я. Х., действащ като [фирма], [населено място] не притежава вещно право на преминаване през южната част на ПИ с идентификатор 77195.725.57, учредено с нот. акт № 39/2000 год. със срок до прокарване на улица за осигуряване на самостоятелен достъп до ПИ 77195.725.76 и е отменен констативния му нотариален акт № 155/2008 год. в тази част.
Молителят поддържа да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на горното решение, позовавайки се на нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора, с които се е снабдил след влизане в сила на обжалваното решение от [община] – протокол № 22 от 19.09.2000 год. и заповед № 1040 от 27.10.2000 год., с приложена скица. Позовава се на налично несъответствие между тези доказателства и предоставените такива на вещото лице по допуснатата по делото експертиза, изразяващо се в различно изчертаване на сградата в парцел ХІ в кв. 85. Последното има значение за отразяването в кадастралната карта, което не е изследвано при разглеждане на делото, поради което и молителят иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място], чрез адв. Т. В. и адв. Кр. Р., оспорва същата с довод, че не е налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение № 24 от 15.02.2018 год. касационният съд е допуснал до разглеждане подадената молба за отмяна.
Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, намира следното:
В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел въз основа на представените доказателства, че настоящият молител, ответник по предявения срещу него отрицателен установителен иск, не притежава вещно право на преминаване през южната част на ПИ с идентификатор 77195.725.57 по КК на [населено място] поради нищожност на договора за учредяване на това право на преминаване през чужд имот, сключен с праводателя му [фирма]. Прието е, че в периода след влизане в сила на Закона за осбствеността /1951 год./ до изменението на чл. 192 ЗУТ /ДВ бр. 65/2003 год./ действащото законодателство не е предвиждало възможност за учредяване или придобиване на право на преминаване през чужд урегулиран имот, за да се достигне до друг урегулиран имот, чрез правна сделка между собствениците на двата имота или по давност. Изключение е предвидено в хипотезите по чл. 208 ППЗТСУ, чл. 192, ал. 1 ЗУТ, до изм. с ДВ бр. 65/2003 год. и то по административен ред и за определен срок. Приетото в решение № 76/80 год. по гр. д. № 51/80 год. ОСГК за допустимо ограниченото вещно право на преминаване през чужд имот да се придобие чрез правна сделка или по давност е приложимо само за неурегулирани поземлени имоти. Настоящият случай касае учредяване от продавача по нот. акт 39/2000 год. на парцел ХІ в кв. 85 по плана на [населено място] в полза на купувача, настоящият молител, на право на преминаване през южната част на собствения му парцел ІІІ в кв. 85, в която част същият е нищожен поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради това същият не е породил правно действие и не легитимира купувача като титуляр на това вещно право върху чуждия имот, като е прието за ирелевантно последващото изменение в закона /чл. 192, ал. 1 ЗУТ/.
При разглеждане на делото са приети като доказателства легитимиращите страните нотариални актове за собствеността на съседните имоти, предшестващата придобиването им заповед № 1040 от 27.10.2000 год. за частично изменение на посочените в нея парцели ІІІ „Автоматика”, VІІІ – „За промишлени нужди” и ІХ – „За промишлени нужди” и образуване на парцели Х и ХІ – „За промишлени нужди”, всички в кв. 85, скици от КРП, като въз основа на прието заключение на техническа експертиза е установена идентичността на поземлените имоти с идентификаторите им по КККР на [населено място], одобрена 2006 год. Молителят, ответник в производството по предявения установителен иск, е представил писмени доказателства относно последващото разделяне на придобития от него парцел ХІ /поземлен имот 77195.725.36/ на два поземлени имоти с изменение в КК през 2008 год. – 77195.725.75 и 77195.725.76, с данни за застроената в последния имот масивна сграда. В защита срещу оспорването на иска същият се е позовавал на учреденото му вещно право на преминаване през чуждия имот от праводателя му, /същият е и праводател на другата страна по спора/, при липса на прокарване на улицата-тупик за достъп до неговия имот, за да настъпи прекратителното условие за това му право. Не е съществувал спор относно промяната в регулацията и идентичността на имотите на страните по регулационния план и по кадастралната карта, като спорът се е свеждал до съществуването на правото на преминаване през чуждия имот при наличието на осигурен достъп до имота му чрез улицата-тупик.
Поради горните съображения представените с молбата за отмяна писмени доказателства не могат да обосноват наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – заповедта № 1040 от 27.10.2000 год. и скицата от плана са приобщени към доказателствения материал при разглеждане на делото, а представеният протокол № 22 от 19.09.2000 год. не е от съществено значение за делото, доколкото горната заповед е издадена въз основа на този протокол, а и в хода на разглеждане на делото не е съществувал спор относно частичното изменение в регулацията. Освен това, тези писмени доказателства са били известни на молителя още при разглеждане на делото, като част от тях са и представени, с изключение на протокола, който е инкорпориран в представената заповед.
Поради това и по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представените доказателства не могат да се квалифицират като „нови писмени доказателства”, каквито са новооткритите /или новосъздадени/ документи относно факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. В случая молителят при разглеждане на делото не е поддържал довод за незаконосъобразност на разделянето на имотите, поради което и поддържаният в молбата довод не е релевантен към правния спор, а оттук следва и неотносимостта на единственото писмено доказателство, което не е било прието при разглеждането на делото като такова – протокол № 22. Останалите такива са част от обсъждания доказателствен материал.
За да се допусне отмяна на релевираното основание изискването е да е налице непълнота на доказателствата относно твърдения факт и същата да се дължи на невиновната /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса, т. е. страната да е положила нормалната дължимата грижа по водене на делото и въпреки това да не е могла да представи релевантните за спора писмени доказателства.
В настоящия случая такава хипотеза не е налице по изложените съображения – нито има твърдения в молбата за отмяна за ново обстоятелство, релевантно към спора, нито за нови доказателства за твърдяно обстоятелство, останало недоказано в процеса.
Както се посочи по-горе, отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК касае хипотези на невиновна невъзможност за страната да представи доказателства, но не и начин да поправи пропуските си при водене на делото с релевиране на съответни доводи срещу предявения иск, ангажиране на относими доказателства при съответно поддържана теза, вкл. и чрез оспорване констатациите на прието заключение на техническа експертиза с цел постигане на различно съдебно решение по спорния предмет. Извънинстанционният способ е приложим при неправилните решения, при които спорът е разрешен по същество при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането му в сила, при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият случай не е такъв, тъй като делото е попълнено с относимите и допустими доказателства, в т. ч. такива, представени от настоящия молител, поради което подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед този изход на делото молителят следва да заплати на ответника в настоящето производство направените разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената защита по делото /съгласно представени два договора за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК/.
Поради горните съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Х., действащ като [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 349 от 21.05.2012 год. по гр. д. № 453/2010 год. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 421 от 30.12.2009 год. по в. гр. д. № 624/2009 год. на Хасковския окръжен съд в обжалваната му част, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е признато за установено, че Е. Я. Х., действащ като [фирма], [населено място] не притежава вещно право на преминаване през южната част на ПИ с идентификатор 77195.725.57, учредено с нотариален акт № 39/2000 год. със срок до прокарване на улица за осигуряване на самостоятелен достъп до ПИ 77195.725.76 и е отменен констативния нотариален акт №155/2008 год. в тази част.
Осъжда Е. Я. Х., действащ като [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за настоящето производство в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: