6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.София, 09 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
при участие на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев т.д. № 50182 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителните директори А. К. К. и Д. Н. Л., чрез адвокат Г. П.-С. от САК срещу въззивно решение № 320 от 27.10.2015 г. по т.д. № 417/2015 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 136/16.03.2015 г. по т.д. № 34/2014 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, в която са отхвърлени предявените искове на [фирма] – [населено място] против В. К. Н. и К. В. Н., на основание чл.422 ГПК, да се признае за установено съществуването на вземане на ищеца за сумата от 22 147,49 евро, която ответниците дължат солидарно в качеството им на авалисти по запис на заповед № 20319/26.07.2007 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1354/2013 г. по описа на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 28.01.2013 г. до изплащането. Със същото решение частично се обезсилва решение № 136/16.03.2015 г. в частта, в която съдът се е произнесъл по същество за сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1354/2013 г. на Пловдивския районен съд, като производството в тази част е прекратено.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото и уточнен при условията т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправен въпрос, необходимо ли е записът на заповед да е предявен за плащане, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него, с оглед даденото разрешение в т.3 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС.
По материалноправния въпрос обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно т.3 на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест.
По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителнично задължение, което не е свързано с изискванията за редовност на ценната книга, тъй като непредявяването й за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя. Предявяването на записа на заповед за плащане, в този смисъл, е необходимата предпоставка за поставяне на длъжника в забава и е достатъчно да е налице редовен от външна страна документ с реквизитите по чл.535 и чл.536 ГПК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по чл.417, ал.1 ГПК, независимо дали записът на заповед е предявен за плащане. Ето защо, в заповедното производство се проверява само, дали представеният към заявлението по чл.417 ГПК запис на заповед отговаря на изискванията за форма и съдържание и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а възраженията на издателя се преценяват от съда в производството по чл.422 ГПК.
Когато записът на заповед има падеж на предявяване, той трябва да бъде предявен на издателя и това е необходимото условие за настъпване изискуемостта на вземането. При направено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед, чийто падеж е на предявяване, проверката на съда в заповедното производство обхваща и дали вземането е станало изискуемо. В този случай, паричното вземане възниква с подписването на документа, чрез който издателят отлага изпълнението докато ценната книга му бъде предявена за плащане, т.е. вземането по записа на заповед с падеж на предявяване става изискуемо само след като издателят бъде уведомен кога и на кого следва да плати.
Даденото разрешение се възприема трайно в практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – напр. решение № 162 от 02.11.2012 г. по т.д. № 1126/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. в което се приема, че когато молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение е основана на запис на заповед с падеж на предявяване, проверката на съда включва и проверка, представеното от длъжника писмено доказателство установява ли, че вземането е изискуемо – в случая връчена ли е на издателя на записа на заповед нотариалната покана за предявяване за плащане на запис на заповед с падеж на предявяване.
Предвид изложените съображения, на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване следва да се отговори, че запис на заповед с падеж на предявяване, платим без протест, не е достатъчно да съдържа реквизитите в чл.535 ГПК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по него, а е необходимо и предявяването му за плащане като условие вземането по записа на заповед да стане изискуемо.
С оглед дадения отговор, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни, тъй като независимо от формалното противоречие със съдебната практика на ВКС, формирана по някои въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед в Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, дадените в него разяснения не са приложими при запис на заповед с падеж на предявяване, включително и към настоящия случай. От данните по делото е видно, че издаденият на 26.07.2007 г. запис на заповед № 20319 е платим на предявяване – чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, като е определен и срок на предявяването за плащане „до 62 месеца от издаването”. Налице е валиден и редовен от външна страна запис на заповед, чийто падеж е на предявяване, платим без протест, поради което предявяването за плащане на издателя е не само предпоставка за поставяне на длъжника в забава, но и условие за настъпване изискуемостта на вземането, както е приел въззивният съд в съответствие с установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК – напр. определение № 108/16.02.2012 г. по ч.т.д. № 70/2012 г. на ІІ т.о., определение № 813 от 30.12.2009 г. по ч.т.д. № 868/2009 г., определение № 861/03.12.2010 г. по ч.т.д. № 899/2010 г. и определение № 52/17.01.2011 г. по ч.т.д. № 852/2010 г.
В случая, искът по чл.422 ГПК за съществуване на вземането по записа на заповед се основава на твърдения, че вземането произтича от конкретно каузално правоотношение, по отношение на което записът на заповед има обезпечителна функция, както и настъпила изискуемост на вземането след предявяването му на длъжниците. По делото се установява, че записът на заповед № 20319 от 26.07.2007 г. е бил издаден от [фирма] за сумата 54 309,73 евро и авалиран от В. К. Н. и К. В. Н., като обезпечение на сключения между [фирма] и [фирма] договор за финансов лизинг, чието действие е прекратено със споразумение от 25.10.2010 г., в което страните по него са уговорили размера на дълга и срока за погасяването му. Обекта на лизинга е бил върнат, но задълженията по споразумението не са изпълнени от длъжника, поради което лизингодателят иска да се ангажира солидарната отговорност на авалистите, които са поръчителствали за изпълнението на договора за финансов лизинг.
При тези фактически обстоятелства, възраженията на ответниците за несъществуване на задължението поради отпадане обезпечителната функция на издадения запис на заповед е несъстоятелно. Когато страните не оспорват, че между менителничното и каузалното правоотношение има връзка или такава е доказана по несъмнен начин по делото, съдът следва да се установи дали е налице неизпълнено задължение по каузалната сделка, но само ако страните по каузалното и менителничното задължение съвпадат. В случая, ответниците са поели надлежно менителнично поръчителство със запис на заповед, но не са страни по каузалното правоотношение, поради което не могат да правят възражения на поемателя за несъществуване на дълга по договора. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – напр.решение № 17/21.04.2011 г. по т.д. № 213/2010 г., ІІ т.о.
Предвид изложените съображения, следва да бъде разгледано второто възражение на ответниците, че не дължат сумата по записа на заповед поради ненастъпила изискуемост на вземанията. С оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира възражението за основателно. Записът на заповед от 26.07.2007 г. е с падеж на предявяване, платим без протест, поради което е необходимо да бъде предявен на издателя, като условие вземането по него да стане изискуемо. От събраните писмени доказателства не се установява да е спазен редът за предявяване на записа на заповед, тъй като не е налице лично връчване на платеца и не се установява той да е отказал приемането или да се укрива. По делото е недоказано редовното предявяване на ценната книга чрез нотариално удостоверяване на връчването на поканата, с което вземането да е станало изискуемо. В представената нотариална покана до издателя на записа на заповед е отбелязано единствено, че е връчен екземпляр от същата „на 22.01.2013 г. срещу уведомление на основание чл.47, ал.5 ГПК”, без да е посочена причината, която налага връчване чрез залепване, а не лично на адресата, т.е. нотариусът не е удостоверил дали лицето (търговско дружество) издател на записа на заповед, не е могло да бъде открито на адреса, за да се извърши уведомление чрез залепване, а само е отразил датата на залепване и приложението на чл.47, ал.5 ГПК. При така установените обстоятелства не може да се приеме, че записът на заповед е надлежно предявен за плащане, което поради отказа или укриването на длъжника е извършено с нотариална покана, респективно, че е настъпила изискуемостта на вземането по него. В този смисъл, крайните изводи на въззивния съд, че приносителят не е установил причината, поради която не е било възможно прякото предявяване на платеца и не е установено, че се е опитал да извърши предявяване, но е било отказано приемане, са правилни и се споделят от настоящия състав.
Предвид гореизложеното и дадения отговор на въпроса следва да се приеме, че доводите в касационната жалба са неоснователни, тъй като в случая записът на заповед е с падеж на предявяване и освободен от протест, поради което надлежното му предявяване има значението не само на покана за изпълнение на менителничното задължение, но и условие вземането да стане изискуемо, което е било взето предвид от въззивния съд, с оглед на което обжалваното решение следва да се потвърди.
Ответникът В. К. Н. е поискал присъждане на заплатените от него разноски пред настоящата съдебна инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение в размер на 1 260 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 320 от 27.10.2015 г. по т.д. № 417/2015 г. на Апелативен съд Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителните директори А. К. К. и Д. Н. Л., да заплати на В. К. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, чрез адвокат Маргарита Д. с адрес за призоваване: [населено място], [улица], разноските пред настоящата инстанция в размер на 1 260 (хиляда двеста и шестдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.