Р Е Ш Е Н И Е
№ 470
гр.София, 19.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
КАПКА КОСТОВА
със секретар Аврора Караджова
и с участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 492/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимите Ф. А. М. и Л. С. И. срещу въззивната (нова) осъдителна присъда на Разградския окръжен съд, отменил преди това оправдаването им от Кубратския районен съд.
Осъдителната присъда е постановена на 7 юли 2008 год. по внохд № 125/2008 год. и е за кражбите, извършени от М. , И. и още двама подсъдими – Х. А. Х. и Х. Х. С. Кражбата, за която е осъден Ф. М. , включва четири деяния в продължавано по смисъла на чл.26 НК престъпление от 26 октомври 1996 год. до януари 1997 год. и се отнася най-вече до различни домашни животни на различни собственици, на обща стойност 139 хил. и 600 стари лева; деянията са извършени и в различно съучастие с останалите трима подсъдими, които, с изключение на Х. Х. , са участвали в по едно от деянията, а Л. И. е участвал само в кражбата на медни казан и цилиндър за варене на ракия на стойност 84 хил. и 500 лева. Всички подсъдими са наказани по чл.195, ал.1, т.5 НК (заради предварителния сговор между М всеки от тях поотделно), само М. и Х. – във връзка с чл.26 НК (заради продължавания характер на кражбите), само М. и Л. И. – във връзка с т.3 на чл.195, ал.1 (заради взлома при отнемането на вещите от мед), само М. – във вр. и с чл.196, ал.1, т.2 НК (заради опасния рецидив по чл.29 НК с оглед на предишни негови осъждания), и само И. – във вр. и с т.7 на чл.195, ал.1 НК (заради повторността по чл.28 НК с оглед предишно негово условно осъждане за кражба). Ефективни наказания лишаване от свобода – 3 години и 1 година, са наложени съответно само на М. и И. , а спрямо последния е присъдено още отделното изтърпяване на основание чл.68 НК на предишното условно наказание в същия размер. Осъдителната присъда на окръжния съд е третият поред въззивен акт по делото след отмяната съответно на осъдителна и две оправдателни присъди на районния съд.
Втората (и последна) оправдателна присъда е № 95 от 12 март 2008 год. по нохд № 644/2007 год.; въпреки че е отменена изцяло, тя и новата присъда съвпадат относно отхвърлянето на т.3 от чл.195, ал.1 НК от обвинението срещу Х. Х.
Общата касационна жалба от името на подсъдимите М. и И. съдържа процесуалните нарушения, които според подателя й са допуснати по делото, но искането е алтернативно – не само за ново разглеждане на делото в досъдебната му фаза или от окръжния съд, но и за оправдаване на подсъдимите.
В съдебното заседание на касационната инстанция участие е взел само прокурорът и според него жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
Липсват основания за неговото отменяне или изменяне.
Не са допуснати, по-специално, претендираните в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК.
Вярно е, че на съответните етапи съществуват пропуски по вземането на отношение за необходимостта да бъде изслушана нова психиатрична експертиза и въобще за изслушване на назначената такава за подсъдимия Х. Пропуските в тази насока обаче нямат съществено значение, защото с даденото от д-р К заключение още в досъдебното производство и при първото разглеждане на делото в районния съд е отпаднало съмнението в умствените възможности на посочения подсъдим. Още тогава е станало ясно, че недостатъците в неговите обяснения, породени от олигофренията му, са, от една страна, преодолими с помощта на останалите доказателства, а, от друга страна, че са трайни поради вида и степента на неговата умствена изостаналост (лека дебилност).
Вярно е, по-нататък, че недостатъците в обясненията на Х. не са единствените в доказателствения материал, но жалбоподателят предявява към тях и към някои от свидетелските показания (на Д. и Я. например) изисквания, които изобщо не държат сметка за изтеклото време от 1996/7 год. насам и неговото отражение върху качеството на човешките възприятия и тяхното възпроизвеждане.
От името на подсъдимия Л. И. , по-конкретно, се поддържа нарушение на чл.91, ал.3, т.4 НПК, което се свързва с предишното участие на служебния му защитник-адвоката С. , като преводач от/на турски на съподсъдимия Х. и на св. И при първото разглеждане на делото в районния съд.частието на адв. С като преводач (ако наистина е имало такова) е било инцидентно и без тя да е била тогава защитник на когото и да е било (в съдебния протокол дори не е посочена професията й), но не тези обстоятелства сочат на липсващо нарушение на цитираната норма. Забраната за участие в качеството на защитник, когато е било упражнявано някое от останалите процесуални качества, не трябва да се разбира буквално. В теорията е изразено схващането, че за гражданския ответник и/или повереника му и/или за обществения защитник (доколкото последният е бил предвиден в нашето процесуално законодателство) няма пречка да участват впоследствие като защитници на подсъдимия – аргументът е, че тези лица също са били длъжни да защитават подсъдимия по силата на упражняваната от тях процесуална функция. Общата идея, върху която обаче почиват забраните по чл.91, ал.3 НПК – да не бъдат обективно злепоставени интересите на обвиняемия, няма как да бъде отнесена към хипотези като конкретната, при които „друго[то] процесуално качество” няма никакво отношение към тези интереси. В случая преводът на обясненията, дадени от Х. , е без значение за защитата на Л. И. , защото обвинението няма за предмет тяхна обща дейност, а преводът на свидетелските показания на И. е във връзка с общата дейност, за която са обвинени само подсъдимите М. и С.
Вярно е, накрая, че се потвърждават и някои други процесуални пропуски, засягащи само интересите на подсъдимия Х(неучастието на преводач при предявяване на разследването в допълнителното досъдебно производство) или на пострадалите (непризоваването им както за посочения етап от досъдебното производство, така и за последното разглеждане на делото в районния съд), но тук жалбоподателят не държи сметка за ограничението в чл.349, ал.3 НПК, че „Останалите страни [всички без прокурора] могат да подават касационна жалба, когато са нарушени т е х н и права и законни интереси” (добавеното и подчертаното в цитата е с оглед на делото). Разбира се, член 347, ал.2 НПК позволява да бъдат взети предвид интересите и на необжалвалите подсъдими, но такъв изход е невъзможен при отхвърляне на подадените жалби (вж. повече в р. 436/00-І, Сб., с.144), какъвто трябва да бъде изходът и по сегашното дело.
Ръководен от всичко изложено и съобразно с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната (нова) присъда на Разградския окръжен съд, издадена на 7 юли 2008 год. по внохд № 125/2008 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: