О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№470
гр. София, 20.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1567 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК. о
Обжалвано е решение № 515 от 15.11.2016г. по гр.д. № 313/2015г. на Софийски окръжен съд, с което отчасти е отменено и от части е потвърдено първоинстанционното решение на Костинбродски районен съд по гр.д. № 571/2011г. и като краен резултат е постановено следното: 1/признато е за установено по отношение на Р. Н. Г., Е. И. С. и Л. И. С., че И. И. В. е собственик на част от УПИ ІV-191 в кв. 16 по плана на [населено място], а именно 12 кв.м., нанесени по буквите А-Б-В-Г-А с червено оцветяване на комбинирана скица №2 към заключението на техническата експертиза на вещото лице Д., която е приподписана от състава и представлява неразделна част от решението, и са осъдени ответниците на основание чл.108 ЗС да предадат владението върху тази част; 2/ осъдени са на основание чл. 109 ЗС Р. Н. Г., Е. И. С. и Л. И. С. да премахнат незаконно изградената в собствения им УПИ V-190 в кв.16 по плана на [населено място] попивна яма, както и изградената на място ограда със съседния УПИ ІV-191, попадаща в последния, нанесена по буквите А-Г със зелен контур на комбинираната скица № 2 към заключението на вещото лице Д.; 3/ отхвърлен е иска по чл. 109 ЗС на И. И. В. за премахване на незаконна сграда, състояща се от лятна кухня, тоалетна, две стаи, покрити с едноскатен ламаринен покрив; по-ниска постройка, покрита едноскатно с ламарина, които са построени в собствения на ответниците УПИ V-190 на границата с имота на ищцата.
Срещу решението са подадени две касационни жалби.
Жалбата на ищцата И. И. В. е насочена срещу отхвърлянето на иска по чл. 109 ЗС за премахване на сграда, състояща се от лятна кухня, тоалетна, две стаи и по-ниска постройка. Поддържа се неправилност на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по оспореното удостоверение за търпимост на сградите, както и по валидността на извършеното от ищцата оттегляне на даденото съгласие за изграждане на сградата. Наред с това се твърди, че събраните доказателства налагат изводи, противни на приетото от съда. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за характера на правораздавателната дейност на въззивната инстанция и за съдържанието на въззивното решение. Сочи се и противоречие с Тълкувателно решение № 31/1984г., доколкото съдът е приел, че строежът е незаконен, но не пречи на ищцата.
Ответницата Е. И. С. е представила писмен отговор, изготвен от особения представител адвокат М. К.. В него се изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са представили писмени отговори по тази жалба.
Касационната жалба, подадена от ответника Л. И. С., касае уважените искове по чл. 108 и 109 ЗС. Жалбоподателят намира решението за неправилно, тъй като не е възприето заключението на вещото лице в първата инстанция, според което изградената ограда съответства на имотната граница между двата имота. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи процесуалноправен въпрос по приложението на разпоредбата на чл. 266 ГПК досежно допустимостта да се предявява за първи път възражение за придобивна давност пред въззивната инстанция.
От страна на ищцата е представен писмен отговор, с който се оспорва жалбата и сочените предпоставки за допускане на касационен контрол.
Е. И. С. и Р. Н. Г. не са изразили становище по тази жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по обективно съединени иск за собственост на реална част от недвижим имот и искове по чл. 109 ЗС за премахване на ограда, на попивна яма и на второстепенна постройка. Безспорно е, че страните са собственици на съседни имоти, които са разположени в наклонен терен като имотът на ищцата е под този на ответниците.
Експертизата пред въззивния съд е установила, че изградената на място ограда между имотите не съответства на границата по регулационната линия на, а навлиза с 12 кв.м., обозначени от вещите лица на скица. Затова искът за тези 12 кв.м. по 108 ЗС е уважен; уважен е и искът по чл. 109 ЗС за премахване на оградата.
По отношение на постройката, чието събаряне се иска, е установено, че е разположена на регулационната линия. През 2004г. с нотариално заверена декларация ищцата е дала съгласие за узаконяването й. А през 2007г. също с нотариална заверена декларация е заявила, че оттегля това съгласие. В издаденото от [община] удостоверение от 05.12.2006г. се сочи, че едноетажната второстепенна сграда с площ 48 кв.м., построена на границата с УПИ ІV-191, е търпим строеж по §16 ПЗР ЗУТ и не подлежи на събаряне.
Съдът е приел, че тази постройка е изградена в нарушение на правилата за отстояние на сграда до съседен имот. Независимо от това, за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е необходимо да се докаже конкретно с какво незаконният строеж пречи на ищеца. Ищцата е твърдяла, че дъждовните води от покрива на сградата се оттичат в нейния имот, че има опасност от самосрутване на сградата и че отпадните води от намиращите се в нея тоалетна и казан също се оттичат в дворното й място. В случая тези твърдения не са доказани – не е налице оттичане на дъждовни води от покрива, нито на отточни води, а и не съществува опасност от срутване на сградата. Освен това, защитата на собствеността с иска по чл. 109 ЗС трябва да е адекватна на нарушението, а в случая искането за премахване на сградата не съответства на създаденото състояние. По тези съображения искът е отхвърлен.
Спрямо попивната яма искът по чл. 109 ЗС за премахването й е уважен. Съдът е установил, че не са спазени изискванията за нейното отстояние от регулационната линия със съседния имот – чл. 119, ал.2 от Наредба № 5 за правила и норми по З./отм./. Също така е взел предвид посоченото от вещите лица, че ямата е затрупана с едър пясък, но това не препятства нейната пропускливост, доколкото тя събира дъждовни води и при наличната денивелация те се оттичат в имота на ищцата. Наред с това е възможно нейното възстановяване и използването й за в бъдеще.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
По жалбата на ищцата. По повдигнатия въпрос за характера на правораздавателната дейност на въззивната инстанция и за съдържанието на въззивното решение, липсва противоречие с практиката на ВКС – т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК. Мотивите на Софийски окръжен съд изцяло отразяват решаваща, а не проверяваща дейност, както изисква тълкувателния акт. Липсва и визираното противоречие с Тълкувателно решение № 31/1984г., без формулиране на правен въпрос. Този тълкувателен акт дава възможност на съда да преценява дали строеж, направен без разрешение или в отклонение на строителните книжа, подлежи на премахване и именно такава преценка е извършил въззивния съд в рамките на конкретните обстоятелства по спора.
Следва да се отбележи, че решението е в синхрон и с приетото след постановяването му Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК. Според него съдът, с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Именно в такава насока са решаващите изводи в обжалвания акт. Вярно е, че въззивният съд не е коментирал обстойно дадената от ищцата декларация-съгласие за узаконяване на второстепенната постройка и впоследствие оттеглянето на това съгласие, както и съдържанието на удостоверението за търпимост. Това е така, защото тези документи нямат решаващо значение за изхода на спора. Съдът е признал, че сградата е незаконна, но е приел, че не е доказано с какво тя пречи на ищцата, а също така е счел, че липсва адекватност между нарушението и претендираната мярка срещу него.
При горните констаттации не са налице сочените от касатора И. В. предпоставки за допускане на касационен контрол.
По жалбата на ответника Л. И. С.. Повдигнатият в нея правен въпрос е по приложението на чл. 266 ГПК и е свързан с допустимостта да се предявява за първи път възражение за придобивна давност пред въззивната инстанция. Въпросът е обоснован с наведените в жалбата доводи, че съдът неправилно намерил възражението за придобивна давност за преклудирано, тъй като предявяването му пред втората инстанция е предизвикано от приетата пред тази инстанция експертиза, установяваща навлизане на оградата в имота на ищцата.
Софийски окръжен съд в съдебното заседание на 20.06.2016г. е приел, че предявяването на възражение за придобивна давност се преклудира с изтичане срока за отговор на исковата молба и заявяването му за първи път пред въззивната инстанция е недопустимо, поради което е оставил без разглеждане въведеното в това съдебно заседание от страна на ответника С. възражение за придобиване по давност на частта от имота на ищцата, завзет с изграждането на оградата. Съдът е действал съобразно указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.4, поради което липсва основание за достъп до касационен контрол. Поддържаните от касатора С. съображения, че се касае до нови обстоятелства по чл. 266, ал.2 ГПК, тъй като завземането на имота на ищцата е установено с експертизата, са несъстоятелни. Заключението на допуснатата по делото експертиза е доказателствено средство и не представлява нововъзникнало или новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 266, ал.2, т.1 и 2 ГПК. А и според горепосоченото тълкувателно решение единственото изключение, при което е възможно възражението за придобивна давност да се предяви пред въззивния съд, е нарушено право на участие на страната. Такова в случая не се твърди и не е налице.
Ето защо следва да се откаже допускане на касационен контрол и по тази жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 515 от 15.11.2016г. по гр.д. № 313/2015г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на И. И. В. и по касационната жалба на Л. И. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: