Р Е Ш Е Н И Е
№ 470
гр.София, 26.05.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 1983/ 2008 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК (отм.) вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. И. против въззивно решение на Софийски окръжен съд № 163 от 13.06.2007 г. по гр.д. № 209/ 2007 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Свогенски районен съд по гр.д. № 51/ 2006 г., с което е уважен предявеният от П. Д. П. и Г. И. П. против жалбоподателката иск за признаване за установено, че ищците са собственици на терен от 165 кв.м., находящ се в югоизточната част на собственият им недвижим имот, съставляващ УПИ * от кв.17, махала „К” с. Л. дол, община С..
В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на правилата на ГПК и на материалния закон. Неправилно било отхвърлено искането на жалбоподателката за допускане на разпит на нови свидетели във въззивното производство. В противоречие с наличната законова забрана да се придобиват части от дворищнорегулационни парцели съдът приел, че е допустимо такива части да се придобиват по давност. Неправилен бил и изводът, че могат да е придобиват имоти, които имат лице под 14 метра и повърхност под 300 кв.м. Поради това жалбоподателката моли решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответниците по касация П. и Г. П. оспорват жалбата. Считат жалбата за недопустима, предвид материалния интерес по спора. Евентуално поддържат, че същата е неоснователна. Според тях отказът за събиране на гласни доказателства във въззивното производство бил мотивиран и обоснован. Верни били и изводите на съда за придобиване на процесния терен чрез давностно владение. За този терен нямало изискване за повърхнина и лице, тъй като той не бил самостоятелен, а бил присъединен към имот на ищците. Не ставало въпрос и за придобиване на част от парцел, тъй като в местността не е имало регулация до 1994 г. Поради това молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират за разноските в касационното производство.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима. Спорът се разглежда от ВКС по реда на отменения ГПК (пар.2 ал.3 от ПЗР на сега действащия ГПК), а съгласно чл.218а от ГПК (отм.) въззивните решения по установителни искове за собственост не са изключени от обсега на касационното обжалване. Такова изключение е направено за осъдителни искове за парични притезания до 5 000 лв, но не и за исковете за защита на вещни права, включително за установяване на такива права. Поради това касационната жалба е допустима без оглед цената на иска или материалния интерес.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
По делото е прието за установено, че през 1977 г., по време на брака си с Г. П. , П. П. е придобил по давност и чрез делба собствеността върху вилно място, находящо се в землището на с. Л. дол, Софийски окръг, с площ 1 700 кв.м. Непосредствено след придобиването той установил владение върху терен, който бил с площ около 150 кв.м. и който се намирал югоизточно от въпросното вилно място. П. направил в този терен подпорна стена, започнал да го използва като път, осигуряващ достъпа от вилното място до улицата и го оградил от съседните имоти. Владението му не било оспорвано от никого до 2004 г. През 1994 г за местността, където се намира имотът, били създадени кадастрален и регулационен план, в който въпросният терен от 165 кв.м. бил включен в имот № 3* за който регулацията отрежда парцел ****. С влязло в сила от 21.04.2006 г съдебно решение е разрешен спор между община С. и П. Д. П. по повод отстраняване на грешки в кадастралния план от 1994 г., с който процесният терен е включен в имота на ищеца. С решението са отречени твърденията на общината, че имота е представлявал общински път и че погрешно е нанесен в кадастралния план като част от имота на ищеца.
При тези факти обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че в нарушение на правилата на ГПК и е отказано събирането на нови гасни доказателства във въззивното производство. Процедурата по допускане на доказателствата, искани от страните, включва обсъждане на въпроса дали събирането им ще е необходимо. В конкретния случай пред първата инстанция по въпроса за давностното владение са разпитани шестима свидетели, между чиито показания няма съществени противоречия. При това положение отказът за събиране на нови гласни доказателства чрез разпит на свидетели пред въззивния съд не е необоснован, тъй като не е имало необходимост от събиране на нови доказателства.
При събраните доказателства правните изводи на въззивния съд също са точни. Ищецът, по време на брака си с ответницата, е установил явно, трайно и несмущавано владение върху процесния терен, който е граничел с неговия имот. Това е станало непосредствено след придобиване на собствеността върху вилното място, т.е. към 1987 – 1988 г е изтекъл предвиденият в чл.87 от ЗС срок за придобиване на собствеността чрез непрекъснато упражнявано недобросъвестно владение. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че при съставяне на кадастралния план от 1994 г въпросният терен е заснет като част от имота на ищеца – т.е. фактическото положение към 1994 г е било такова. Доводите на касатора, че установеното владение е ирелевантно поради наличие на забрана за придобиване на реални части от дворищнорегулационни парцели, са неоснователни. До 1994 г за местността, където се намира собственият на ищците имоти и завладеният терен до него, не е имало одобрена регулация, съответно не може да става въпрос нито за дворищнорегулационни парцели, нито за части от тях.становено е владение върху част от земната повърхност, граничеща с имот на ищците, която е извън регулация и за което законодателството не предвижда никакви ограничения.
По същите съображения неоснователни са доводите, че в противоречие със закона съдът е допуснал придобиване по давност на имот с лице и повърхност, под минималните предвидени в закона. Законодателството въвежда изискване за лице и повърхнина само за урегулираните поземлени имоти. Както съдът отбеляза, процесният терен е бил извън регулация към момента на придобиването му по давност. Освен това в случая изобщо не се касае за давностен на отделен имот. Спорът е за придобиване по давност на терен, който е присъединен към друг, съществуващ имот. В такава хипотеза изискванията за лице и повърхнина се преценяват по отношение на целия имот, а не само по отношение на придобитата чрез давност част.
Следователно не са налице сочените от жалбоподателката основания за отмяна на решението на въззивния съд и същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касатора няма право на разноските, направени по касационното производство. Такова право имат ответниците по касация, които обаче не са доказали да са разходвали суми за производството пред ВКС. Поради това по отговорността за разноски съдът не следва да се произнася.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски окръжен съд № 163 от 13.06.2007 г. по гр.д. № 209/ 2007 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: