Решение №470 от 5.10.2012 по гр. дело №619/619 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 470

София,05.10.2012 година

Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 619 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Г., Р. К. Р.,Б. К. Р. и Д. К. Р. срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 02.04.2012г. по гр.д.№130/2012г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е изнесен на публична продан УПИ парцел *, пл.№202 в кв.12 по плана на [населено място] дол, [община] от 820кв.м.,ведно с паянтова жилищна сграда,стопанска постройка и други подобрения и вместо това на основание чл.349,ал.2 ГПК имотът е поставен в дял на М. Ц. Д. като същата е осъдена да заплати за уравнение на дяловете на останалите съделители в срока по чл.349,ал.5 ГПК посочените в решението суми.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената касационна жалба се сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса за начина на установяване на предпоставките на чл.349,ал.2 ГПК и по-специално може ли да се приеме само въз основа на декларация,че съделителят не притежава друг жилищен имот при положение,че от показанията на свидетелите е установено,че е притежавал такъв имот и се е разпоредил с него. Поставя се и въпросът за момента,към който следва да се извърши преценка дали претендиращият възлагане съделител е живял в имота.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че съделителката М. Ц. отговаря на изискванията на чл.349,ал.2 ГПК-същата е живяла в имота към момента на откриване на наследството на майка си Н. Л. /1995г./,която е преживяла съпруга на общия наследодател Ц. Л. и чийто дял от имота също е разпределен между съделителите,имащи качеството наследници по закон и спрямо нея.
Прието е също така,че М. Ц. не притежава друг жилищен имот,тъй като в представеното от нея удостоверение за декларирани данни е посочено,че освен идеална част от процесния имот притежава и търговски обект /пивница в селото/,но не и друго жилище.
Според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения от касатора въпрос за момента,към който следва да се извърши преценка дали претендиращият възлагане съделител е живял в имота с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване дали в настоящия случай намира приложение изразеното в т.9 на ТР №1/2004г. становище,че когато съсобствеността на неподеления делбен жиблищен имот възниква в резултат на две или повече наследства,то за възлагането е достатъчно претендиращият възлагането съделител да е живял в имота при откриване на наследството,от което черпи права.
Предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса за начина на установяване предпоставките на чл.349,ал.2 ГПК досежно обстоятелството дали претендиращият възлагане съделител притежава друго жилище според настоящия състав не са налице. Въззивният съд изцяло се е съобразил с указанията по приложението на закона,дадени в т.7 на ТР №1/2004г.,че извършеното валидно разпореждане с друг жилищен имот преди делбата не може да се цени като злоупотреба с права и не съставлява пречка за възлагане. Поради това установяването на факта дали такова разпореждане е било извършено следва да се приеме за ирелевантно.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 02.04.2012г. по гр.д.№130/2012г. по описа на Врачанския окръжен съд.
Указва на касаторите в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС по 25.00лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба всеки един от тях и да представят доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.

Председател:

Членове:

Scroll to Top