О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр.София, 27.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
като разгледа докладваното от Б. Илиев гр.д. № 673/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. Б. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 339 от 14.12.2009 г. по гр.д. № 681/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Пернишки районен съд по гр.д. № 5029/ 2008 г., с което касаторът е осъден да заплати на СД „Ю”, гр. П., сумата 6 360 лв – стойност на получени за продажба билети, сумата 88,50 лв – законна лихва за забава и сумата 824,17 лв разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си по непредявен иск, без да е ясно точно на какви фактически твърдения ищецът базира претенцията си срещу ответника. Счита, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел за установено наличието на трудов договор само въз основа на изходящ от другата страна документ и при нередовно извършено признание на този факт. Наличие на такова противоречие се твърди и по отношение на въпроса може ли да бъде обявен за нищожен един договор без да се посочи конкретно кои негови клаузи на кои императивни законови разпоредби противоречат. На това основание иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и разглеждане на спора по същество, с последващо отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по касация СД „Ю”, гр. П. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато. Счита, че исковата молба е редовно изготвена, съдържа всички фактически обстоятелства на които се основава петитума, а квалификацията на спорното право е работа на съда. Изводите на окръжния съд не намира да са в противоречие с практиката на ВКС.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, „ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба”. В случая касаторът е навел доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск, а и във връзка с редовността на исковата молба, по която решението е постановено. Обжалваното решение е в противоречие С ТР № 1 от 2001 г., което задължава въззивният съд служебно да следи за допустимостта и валидността на постановеното решение и за редовността на исковата молба. Поради това са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Съгласно чл.18 ал.2 т.2 вр. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата в касационното производство държавна такса се определя от съда на общо 128,97 лв. На касаторът следва да се даде възможност да я внесе под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 339 от 14.12.2009 г. по гр.д. № 681/ 2009 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 128,97 лв (сто двадесет и осем лева, деветдесет и седем стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: