О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр.София, 09.06.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №92/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на М. Г. Д. от гр. В., чрез адв. С от ВТАК срещу решение №69 от 1.10.2009г., постановено по в.т.дело №494/2009г. на Великотърновския апелативен съд, с което е обезсилено решение №117/30.06.2009г., постановено по гр.дело №154/2009г. на Великотърновския окръжен съд и е прекратено производството по делото. С решението на окръжния съд е уважен искът на касаторката срещу “Д” АД, гр. С. за сумата от 90 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Като основание за допускане на касационното обжалване поддържа хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът “Д” АД, гр. С. в писмен отговор прави искане да се остави в сила обжалваното решение като правилно и непротиворечащо на цитираната в отговора съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за недопустим иска на ищцата по чл.226 КЗ за присъждане на неимуществени вреди, които търпи от смъртта на сина си Г. Н. , настъпила при ПТП на 22.06.2006г. по вина на З. И. , призната с влязла в сила присъда по нохд. №216/2007г. по описа на Окръжен съд, гр. В.. С присъдата И. е осъден да заплати на ищцата неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. Направен е извод, че обезщетяването на вредите от прекия причинител има погасителен ефект спрямо правото на увредения на пряк иск срещу застрахователя, че деликвентът и застрахователят не са солидарно отговорни, извод направен въз основа на т.1 на П. №7/1977г. на Върховния съд, според която исковете срещу застрахователя и прекия причинител могат да бъдат предявени при условията на евентуалност. Счетено е, че е недопустимо касаторката да разполага с две отделни изпълнителни основания – срещу прекия причинител и застрахователя.
Процесуалният и материалноправен въпрос за допустимостта на иска на увреденото лице по чл.226 КЗ срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента, са въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, поради което първата и основна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване въззивното решение, е налице.
Налице е и втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По същия въпрос за допустимостта на иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” след уважен иск срещу прекия причинител има образувано производство по чл.292 ГПК пред ОСТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по приложението на чл.407 ТЗ отм., аналогична правна норма на тази по чл.226 КЗ, уреждаща правото на пострадалия да предяви пряк иск срещу застрахователя на деликвента.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №69/1.10.2009г., постановено по в.т.дело №494/2009г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав.
УКАЗВА М. Д. да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 1855лв., в двумесечен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
СПИРА производството по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: